Кирил Василев - партиецът, който измисляше вицове

Смолян чества 100 години от рождението на видния българин

Ученият проектира първите български ракети още през 1942 г.

„Аз нямам идоли, ни божества,

но имам страстната амбиция

да опознавам неизвестността

и вечно да съм опозиция.

Това е истината. Зад която са цели 96 години, един бурен живот. Автор на горните стихове под надслова „Моето верую“ е един уникален човек, един изявен български учен-енциклопедист, философът-академик Кирил Василев. Чиято 100-годишнина от рождението честваме днес. А е уникален и изявен не само като дългогодишен преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е обучил през десетилетията хиляди студенти, не само като автор на блестящата книга „За любовта“, преиздавана от нас многократно, а в милиарден Китай през 2008-а г. е най-четената, най-издаваната и търсена книга от чуждестранен автор, но уникален и като журналист - автор на стотици блестящи статии, коментари, есета, фейлетони и други материали. Като учен пък е издал 32 специализирани тома и учебници, оставяйки след кончината си още 25 напълно готови за печат книги, за което обаче сега няма пари (посмъртно бе издадена само „Светлосенки на човешката индивидуалност“).

Кирил Василев е познат и като поет – написал стотици стихове, и като художник, и карикатурист – сътворил над 100 рисунки и картини, познат е дори и като автор, и разпространител на вицове – негова е книгата „45 години вицове“, сочеща мястото на осмиването и смеха срещу насилието в годините на тоталитаризма.

Да, известен е с всичко това академик Кирил Василев. Не е известно обаче за него, че със своя търсещ, енциклопедичен ум, още през 1942-а година като студент в София, сам е измайсторил модели на първите български ракети. Чиито чертежи и днес още са факт. Да, летателни апарати е измислял, описал, обяснил и рисувал, чиито крила още тогава (!) са можели и трябвало да се сгъват и разгъват в полет и така са ставали ... ракети. Подобно на немските „ФАУ“, за които обаче българинът от смолянското село Турян нито бил чувал, нито бил виждал. А идеята за ракетите „подсказал“ 10 г. по-рано на ученика от школото в Турян не кой да е, а великият Айнщайн. Чиято формула детето Кирил искало и се опитвало да разбере, но не можело. Но я разкрил след години и дори я описал студентът-философ Василев. И точно тя го довела до ракетите. Неосъществените. Като за купуване на части за тях, в беднотията, колективно пари събирали с колегите състуденти, а той пък давал всичките свои, получени от чобанлъка и дюлгерлъка на баща му. Пълна утопия.

С голяма ретроспективна изложба от подбрани негови творби - над 70 графики и още толкова стихотворения, ще отбележат в любимия му Смолян (родното му с. Турян е само на 12 километра и отдавна е в границите на града) годишнината от рождението на академик Кирил Василев. Официално ще открият експозицията на 4-и юли в галерия „Петър Стайков“ на Клуба на дейците на културата. А ще е там не само защото е удостоен с почетното звание „Народен деятел на науката“ още в 1984-а г. от висшия тогава орган на България - Държавният съвет, пък науката е част от културата на нацията, а защото цял живот е работил ръка за ръка колкото за наука, толкова и за културата на народа, казва дъщерята на твореца Мария Василева - известен наш режисьор, по родопски наричана в семейството им Мия.

Някога, в 1931-а, 13-годишният прогимназист в училището в с. Райково (сега квартал на Смолян) става член на РМС, после, увлечен от идеите, 20-годишен влиза в комунистическата партия, а в 1944-а философът Василев вече е в Среднородопската дружина „Колю Шишаманов“ и като партизанин среща 9-и септември. Завършва и право, но си остава философ, за каквото е мечтаел още от дете. Впрочем, в тяхната селска къща четенето не е било на мода, книги са нямали никакви и единствената книжка е била някаква песнопойка. Затова именно „Аз съм като айсберг, 1/3 съм над водата и 2/3 под повърхността“ е казвал за себе си и за произхода академик Василев пред близки и приятели. Като и днес те твърдят, че постоянно, чак до смъртта му на 30.07.2014 г., постоянно са го откривали и преоткривали. С неговите скрити интереси и многообхватни знания, с неговите политически и всякакви приумици, с неговите вицове и хрумвания, с неговите добрини и лошавини, с какво ли още не. А именно новооткриваните неща в „айсберга Василев“ са били под водата, но излизайки отгоре й са го правели от интересен – по-интересен, твърдят тези, които са го познавали. Не криейки обаче и допълнението му - „Аз съм съчетание на сладкодумността и приказливостта на майка ми и скромността, и срамежливостта на баща ми“.

Да, това бе любимото откровение на академик Василев, казва днес дъщеря му, режисьорката Мийка. Която говори за него не като за близък родител, а като за чужд човек, в трето лице - „Той“... В тази връзка тя сочи и един прикриван от бившите ни управници исторически факт. Преди доста години, още като професор, „Той“ е открил публикация от 1921 г. на вожда на червената революция в Русия – Владимир Ленин, в която Илич е посочил 3 слабости на болшевишката партия и те са: „ безкултурието на кадрите, рушветчийството и надменността“. Няма що, прозорлив е бил Ленин, още тогава е предупредил какво ще стане в България когато комунисти/болшевики вземат властта. Което и стана – със съжаление констатира старият комунист и партизанин от Родопите. И е описал всичко това в книгите си. Както и във вицовете си, впрочем. За което приживе за някои веднага е станал „лош“, т. е. врагът с партиен билет, както казваха тогава...

Но дойде промяната в България в 1989- а и нещата се промениха. Промени се вече и отношението към академик Кирил Василев – същият, на когото по времето на късния комунизъм дори му бе забранено да идва в родния си край. Защо ли? За да не буни народа, евентуално, с истините, които виждаше и казваше. Но днес отдаваме дължимото и на труда, и на делата му. А в това време той кротко спи вечния си сън в родното село Турян, урната с праха му е там, до тази на неговата майка.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения