Жители на Бургас излизат на протест срещу системното замърсяване на въздуха

Доброволци помагаха в гасенето на пламнал навес в Свищовско Спасена е съседна сграда от пламъците

Социалният министър: Бизнесът е недоволен от повишаването на минималната работна заплата

Протест на ученици, учители и родители в Сливен в защита на училище

Гърция и Македония започват нов кръг от преговорите относно спора за името

Отбелязваме Антоновден

Биткойнът се срина с 25 на сто на азиатските пазари

Чавушоглу: Турция може да разшири военната си операция в Северна Сирия

Папа Франциск поиска прошка за извършените от католически духовници посегателства срещу деца

Косовският премиер призова да не се използва убийството на Оливер Иванович за политически цели

Доклад на „Фрийдъм хаус“: България е свободна страна, но медиите й – само донякъде

Тръмп е в отлично здраве, заяви лекарят на Белия дом

Около 1400 мигранти бяха спасени в Средиземно море

Нови по-строги санкции към КНДР обмислят САЩ и Канада

В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Кирил Ефремов: 90 процента от мъжете са под чехъл

– Кирил, новият театрален сезон вече започна. Какви проекти ти предстоят на сцената, а и извън нея?
– Предстоят ми репетиции на нова пиеса с много хубав състав, за която засега сме решили да не издаваме повече. Иначе продължавам да играя в Сатиричния, като в момента сме на турне. Сега бяхме в Карлово, а на 25 септември ще сме във Варна. Засега нямам нови филмови проекти, евентуално може да има продължение на сериала “Ние, нашите и вашите”, но не се знае кога.

– А очаква ли се нов сезон на станалия вече култов сериал “Под прикритие”?
– Старото ръководство на телевизията каза, че го затваря, но това не зависи от нас. Много е неприятно като си направил нещо хубаво, то да спре и хората постоянно ме питат – защо? Неприятно е, защото трябва непрекъснато да обясняваш и да отговаряш на такива въпроси. По същия начин ме питат и за “Ние, нашите и вашите”.

– Стана известно, че ти ще играеш във “Възвишение” по нашумелия роман на Милен Русков. С какво те провокира ролята?
– Провокира ме не самата роля, а романът и това, че е толкова сложно нещо да успеем да го заснемем на кинолента. Самата идея на филма е много интересна, а книгата е наистина страхотна, не случайно има европейска награда за литература. Това е продукция с доста голям мащаб. Искам да благодаря на всички от екипа, защото наистина бяха много тежки условията – почти на ръба, но само и само да станат сцените, всички се бяхме отдали на 100 процента. Самата група, заедно с режисьора си казахме, че трябва да го направим и да се издържи. За да се подготвим дори ходихме на лагери преди това. Моята роля е на Петко Страшника, не е основна, но постоянна.

– Предателството е една от основните теми в тази продукция. Това наша национална черта ли е според теб?
– Когато ножът опре до кокала, всеки се спасява поединично и е готов да предаде дори собствения си брат. Това наистина ни е национална черта, все пак сме предали и най-големия българин – Левски, така че…

– В спектакъла “Джина и Фидел” ти също си в ролята на революционер – на Фидел Кастро. Как се промени отношението ти към него, след като ти се наложи да влезеш в кожата му?
– Това е много интересно. Просто аз почти нищо не знаех за този човек, освен от новините и телевизията, но после прочетох много неща и се оказа, че Фидел Кастро е една много голяма личност – идеите и това, за което се е борил са наистина значими. Има една американска пропаганда срещу него, аз не го защитавам, но ако е бил такъв голям диктатор, както го определят – нямаше да го обичат толкова много хората. Така че, той е бил наистина силен човек и съм много щастлив, че благодарение на директора на Сатиричния театър проф. Здравко Митков имах шанса да изиграя тази роля. Той дойде и ми даде текста да го прочета, а после ме попита – какво мислиш? Прочетох пиесата 7 пъти за един ден, толкова ми хареса. Общо взето стана ролята и мисля, че се получи много добро представление.

– Как си обясняваш, че Кастро успява да оцелее след 637 опита за покушение над него?
– Ами, той го казва като текст – не отивам там, където искат да ме убият, той не воюва с тези хора. Естествено е имал и голяма охрана, то и представлението е такова – все едно е в бункер отвсякъде.

– Какво от Фидел биха могли да вземат родните политици?
– Ох, те да имаха само 10 процента от неговите качества! Много неща могат да вземат – най-вече постоянството и честността, които за българския политик не са много характерни. Фидел е бил много постоянен човек и не случайно е удържал на толкова нападки.

– Какво е общото между филмовата легенда Джина Лолобриджида и кубинския лидер?
– В пиесата се сблъскват два свята, защото тя живее в Италия и идва от една капиталистическа страна и в началото го мисли за сатрап, за убиец, но после нещата се променят, но не искам да издавам повече от пиесата.

– Според теб наистина ли е имало любов между Джина и Фидел?
– Това не е обект на нашата пиеса, има го само загатнато в някакъв шести план. Като знам колко не само харизматичен, но и умен човек е бил Фидел – 100 процента може би е имало нещо, но това си го знае само тя вече.

– За Йорданка Христова и Фидел Кастро също се носят всякакви легенди. Тя дойде ли да гледа спектакъла?
– Не е дошла да го гледа, поне не съм разбрал за това. Надявам се да прочете интервюто и да дойде да го гледа през октомври, когато пак ще го играем в Сатиричния театър. Ето, каня я от трибуната на вашия вестник!

– А ти посещавал ли си Куба?
– Не съм, защото имам уплах от самолети, само в Европа съм пътувал. Сега започнахме да играем представления в чужбина, така че ми се налага доста често да пътуваме със самолет и вече започнах да свиквам, а пък и уискито е задължително! (Смее се.) Успокоява. Даже ми предстои турне в Америка с “Мъже под чехъл” през ноември.

– Често играеш роли на революционер. Срещу какво в родната действителност ти се иска да се бунтуваш?
– Бунтувах се, когато бях още студент – на 20 години, а сега срещу какво да се бунтувам? Може би бих искал да има повече честност и добронамереност от политиците спрямо народа. Естествено, бих искал и да се дават повече пари за култура и образование. Без тях една нация се опростачва, имам чувството, че у нас това е нарочно. Вълнува ме и това, че децата ни в момента са толкова свободни, а всъщност отвсякъде ги заливат с най-различни глупости, които са принудени да гледат и слушат, но добре, че има и групи, като “Ъпсурт”, които правят различни текстове и казват много истини.

– Кои други теми те вълнуват?
– Притеснява ме обезлюдяването в селата и малките градове. Това наистина е проблем и ми се ще да надигнем глас и да си кажем нещата. Както казва моят приятел Влади Въргала – всички ръчкат да са в София, но да не забравяме, че хан Аспарух не е бил софиянец, когато е основал българската държава. Много са темите, които ме вълнуват. Не ми харесва цялото това напрежение и този голям, неспиращ преход у нас вече толкова години. Всъщност ние не сме в преход, преходът отдавна е минал, но това примерно много хора не могат да го разберат и казват – Е, кога ще се оправим? Друга важна тема за мен са тези 160-180-200 лева пенсия – това също е голям проблем.

– Главните герои в постановката “На живо от онзи свят” са политик, журналист и фризьор-гей. Кой от трите персонажа ти е най-интересен?
– Много е хубав текстът. Аз играя политика, но и фризьор-гей също е много приятна роля. Ако се замислиш – това са трите професии, които управляват света – политиците, четвъртата власт – журналистите, и гей обществото, което е силно навсякъде. Тук авторът така ги е направил – три различни персонажа, не само като професии, а и изобщо като изисквания към света, но накрая те се събират и стават приятели, това обаче става горе в ада…

– Коя от актрисите, с които си работил има най-голямо чувство за хумор и се забавлявате най-много с нея?
– Ами, естествено с Мария Сапунджиева и с Албена Павлова. Имаше много смешни моменти и в сериала с Елена Петрова. Много се забавляваме в театъра с Албена Колева, разбира се. Например аз не обичам да закъснявам и искам всичко да бъде наред в работата, затова Албенчето ме нарича на майтап – Лили Иванова. Все едно съм примадона и държа всичко да ми е перфектно. (Смее се.)

– Съпругата ти ревнува ли те, когато ти се налага да се целуваш с красиви актриси като Елена Петрова?
– Трябва да я питате нея, но според мен – не. Тя се интересува от ролята ми, а не от това с кого се целувам, а и ние във филмите не се целуваме наистина, както мъж и жена в реалния живот. Със съпругата ми естествено сме имали битови скандали, но с такива неща нямаме проблеми.

– Притеснява ли те това, че те свързат с почти всяка актриса, с която се снимаш?
– С всички ме пишат, с всички съм бил, даже съм имал и две извънбрачни деца, а синът ми се казвал Георги. Пишат си каквото си искат, но нека да пишат, да се радват. По-скоро препоръчвам на хората за това левче да си купят кисело мляко, вместо да го дават за такива глупости.

– Една от постановките с твое участие е “Мъже под чехъл”. Ти самият чувстваш ли се понякога така и повечето ти познати “под чехъл” ли са?
– (Смее се.) Това е народопсихология според мен. 90 процента от мъжете са под чехъл, но какво означава да си под чехъл? Това, че се съобразяваш и уважаваш съпругата, или жената, с която живееш, не означава, че си под чехъл – под чехъл означава, ако жена ти те командва например. Или също, ако си много слаб, не физически, а да речем нямаш приличен доход и жена ти изкарва повече пари, или имаш други проблеми… Аз примерно ходя на футбол с приятели, пием бира и си говорим, но в един момент, като на някой му звънне жена му и той – Айде, пичове, трябва да тръгвам! (Смее се.) Ако имаме уговорка и среща, разбира се, че и аз ще тръгна, ако ми звънне, но тук малко се изкривява за мъжа под чехъл. Според мен, ако трябва да бъдем откровени и честни и погледнем статистиката за мъжкото домашно насилие над жената – то е огромно, така че този израз не е много точен. Аз специално не се чувствам мъж под чехъл, защото нямам такъв проблем, не се чувствам нито натиснат от съпругата ми по някакъв начин.

– Успя ли да си починеш и да се заредиш по време на летните месеци?
– Последното ми представление беше на 2 август, а след това си починахме на със съпругата ми в Созопол, на “Смокиня”, и във Варна. Много обичам плажен волейбол, сега с Ники Кънчев няколко пъти играхме заедно и резултат е равен – едно на едно, защото не се състезаваме, а играем за удоволствие.

– Изглеждаш отслабнал и в супер форма, да не би да спазваш диета?
– По-точно жена ми ми е направила програма как да се храня и я спазвам стриктно, например вчера и днес съм на диня. Отслабнах 5-6 килограма, но искам да сваля още толкова.

– Синът ти Ефрем също се е снимал във филм. Да стане актьор ли е най-силното му желание?
– Не, просто се снима веднъж в “Още една мечта”, когато беше още малък – на 8-9 години и им трябваше момче на неговата възраст. Може би има някакви качества, но в момента няма никакъв интерес към това изкуство, а тренира футбол в “Локомотив” София. Сега ще бъде в осми клас и още е рано да се каже към какво ще се насочи.

– Прословута е случката с кандидатстването ти в НАТФИЗ, когато си разсмял цялата комисия с “Танцът на малкото китайче”. Как ти хрумна тази идея?
– (Смее се.) Тази идея дойде, още когато бях ученик в студиата на Бончо Урумов, Бог да го прости, великолепен учител. Такъв човек може би повече няма да срещна през живота си. Там пластика преподаваше Саша Хонг, а аз не съм много пластичен и тя ме попита – Кириле, какво ще правим с твоя танц за изпитите? А аз – ами, нещо ще измислим! После тя дойде при мен и ми каза, че й хрумнал танц на малкото китайче, който всъщност беше 22 секунди импровизация, но Саша ми показа и 2-3 движения преди това. Смешното беше в това, че аз съм 192 см и докато останалите правеха Майкъл Джексън, танго, хора, или други дълго подготвяни танци, аз направих нещо различно – малкото китайче! Това е хубавото в професията – трябва да имаш фантазия. Още като казах заглавието пред комисията, в която беше и Стефан Данаилов, те започнаха да се смеят, а като свърши музиката, направо полудяха и ме питаха какво беше това? Аз им обясних със сериозен тон, че аз, тоест малкото китайче съм хванал една пеперуда, но решавам, че тя трябва да живее и я пускам. Всички направо паднаха под масата с този танц, после го показвах и на приятели, то наистина е нещо безумно. Смее се.

– Любима мисъл?
– Много са, но ще цитирам една, която е на Ленин, доколкото знам, но много ми хареса преди доста време, когато я прочетох. Тя е – не е срамно да не знаеш, срамно е да не четеш.

Нашият гост
Популярният актьор Кирил Ефремов се появява на екран едва 15-годишен, когато Влади Въргала забелязва артистичния му талант и го кани в неговото предаване – „Коктейлите на Влади”. Двамата работят заедно и в комедийното тв-шоу “Шаш” с Кофи Бабоне. Повлиян от магията на актьорската професия, Кирил кандидатства в НАТФИЗ и е приет в класа на проф. Здравко Митков. След завършването си играе в редица театри, а от 2005-та е актьор в Сатиричния театър “Алеко Константинов”. Голяма известност му носят ролите на Тишо Близнака от хитовия сериал „Под прикритие“ и на Христо от „Ние, нашите и вашите“. Кирил бе и сред ключовите фигури в телевизионното риалити „Къртицата“. От 15 години той е женен за красивата инструкторка по аеробика Елена, с която се запознават във фитнеса. Двамата имат син – Ефрем, кръстник на когото е най-добрият му приятел Влади Въргала.

Още по темата

  1. Как се прави лятно вино в театъра?

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. И този е от десетте процента, които не са под чехъл, така ли? Пак по негова преценка, нали?

    1. Човека ти го обясни на български бе този! Какво не сещаш? Това , че я уважаваш и си изпълнителен към половинката си не те прави под чехъл!

  2. Всеки мъж, който ежедневно, през работно време провежда поне един или повече телефонни разговори с жена си е 100% под чехъл. А обикновено разговорите са безкрайни и напълно безсмислени като тематика. Като че ли тези семейни двойки у дома си,за нищо не разговарят. Вероятно много концентрирано следят някой турски сериал или пък някой от зомбиращите формати на живо като Биг Брадър и тем подобни.

  3. machete, това беше едно от най – тъпите изказвания , които съм чувала/чела….. !!!!!

  4. а, виждам, че не си особено добре подготвен с препинателните знаци, ако разбираш какво искам да кажа???!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.