След бурни страсти и романи той намира щастието с 26 години по-млада чехкиня

"Жени и вино! Вино и жени!" Това гласи не само поетическото, но и житейското верую на Кирил Христов - поетът, пръв дал воля на чувствеността, еротиката и страстите в творчеството си. И в стихове, и в дела той горещо защитава тезата си, че "истинският лирик е винаги роден любовник". Това естествено го прави непримирим към табута и морални норми, към еснафския начин на живот.

Бунтар по призвание, Кирил Христов се и оженва сякаш отново от жажда да скандализира. През 1898 г. при едно летуване в Костенец той се запознава с току-що завършилата гимназистка Невена Палашева от Кюстендил - темпераментна, артистично надарена девойка, която вдъхновено рецитира, пее и свири на китара. Искрата между тях пламва по време на дългите разходки в гората. Невена обаче е от македонски род с черногорски корени и когато слухове за връзката й с поета стигат до родния й град, става страшно. Роднините й му поставят

ултиматум да се сгоди за нея

Кирил Христов прави опити да се измъкне, но накрая, за да се спаси репутацията на момичето, се съгласява на фиктивен годеж.

Според уговорката след 3-4 месеца годежът се разваля, поетът заминава за Прага и всичко изглежда приключило. След две години обаче на едно българско изложение в чешката столица той отново среща Невена, пристигнала с група учителки. Така жаравата пак се разгаря и отново - този път сериозно - се заговорва за годеж, който приятелите на Кирил Христов хукват да осуетяват през глава. Д-р Кръстев лично се среща с Невена, за да я убеди, че бракът й с лекомисления поет ще бъде пълен провал - и двамата са безпарични, а са и два остри камъка. Узнал за това, честолюбецът се ядосва и пише на девойката да си вземе бохчичката и да дойде в София, като после сам признава: "Това се вика женитба на инат".

Венчавката е в Княжево, но още в първите часове между жениха и невестата избухва

яростен скандал

Сконфузените кумове - Антон Страшимиров и жена му - са принудени дискретно да се отдалечат на балкона. Младоженецът ту решава да стане примерен съпруг и унищожава цялата си досегашна любовна кореспонденция, ту се ядосва от това "варварство" и "дивачество", сторено заради семейството. Много скоро възгледът му за брака като "феодална необходимост" надделява и съпружеската обвързаност започва да му тежи. "Благодарение главно на моята постоянна нервна възбудимост и на лошия ми във всяко отношение характер, продължението на моя семеен живот стана абсолютно невъзможно", пише Христов до проф. Иван Шишманов с молба да назначи съпругата му за учителка в Кюстендил. Признава, че със своите оскъдни средства не може да поддържа жена си и двете си деца.

Роля за разпадането на брака изиграва и ревността на Невена, пълната й незаинтересованост от литературното дело на съпруга й. За да й отмъсти, той се отдава на разпасан ергенски живот - не се прибира у дома, в мигове на силна възбуда дори

вдига ръка да я бие

Бракът просъществува само 5 години. Все пак страстта понякога отново лумва - двамата се срещат и след развода си. Невена продължава да му пише и дори да му натяква за неговия "безпътен весел живот". Не липсват и скандали - веднъж тя дори вади револвер. Тази "незавършена семейна трагедия" приключва със смъртта й - с няколкото мъчителни часа, които поетът прекарва с безнадеждно болната си от туберкулоза бивша жена през есента на 1911 г. Невена умира едва 28-годишна. Синът Владимир след време ще изпълни една неосъществена бащина мечта - да стане академик. Когато Кирил Христов кандидатства за тази титла, пропада с 13 на 13 гласа.

И втората женитба на вечно неспокойния творец е скандална. Този път сърцето му спечелва млада чехкиня, която спокойно може да му бъде дъщеря -

той е на 55, а тя на 29

и е с половин година по-малка от сина му Владимир. Ноеми е седмото дете на пастор Фридрих Молнар, в чийто дом се настанява Кирил Христов по време на доброволното си изгнаничество в Прага. Тя също е поетеса и работи като преводачка във Външното министерство. Искрата пламва веднага въпреки солидната разлика във възрастта. Суетният лирик започва да маже олисялата си глава със специално лекарство и всеки ден кара сина си, който по това време също е в Прага, да следи с лупа никне ли му коса.

Връзката между двамата е посрещната на нож от родителите на девойката. Това прелива чашата и измъчваният от носталгия, неразбиране и парични проблеми Кирил Христов решава да сложи край на живота си. Пуска газта от печката, ала внезапното идване на Ноеми, която го намира вече замаян, предотвратява най-лошото. В този момент двамата си обещават вечна любов и вярност.

В София тръпне по поета богатата вдовица Весела Панайотова, която го е приютила и утешавала с ласките си след развода с Невена. Тя го боготвори - изпълва стаите си с портрета му и дори решава да му издигне паметник в двора на къщата си. Разпродава голяма част от имуществото си, за да го поддържа финансово - тъкмо с нейни пари Кирил Христов заминава за Чехия. Докато е в чужбина, Весела издава със свои средства книгите му. Пак при нея отсяда поетът през 1938 г. след връщането си, но сърцето му е вече заето. Панайотова благородно поема всички разноски по сватбата му с Ноеми.

Бракът с младата чехкиня се оказва наистина щастлив. Номча, както галено я нарича Кирил Христов, разбира отлично сложния му характер и подпомага всячески творческата му работа. Тя е първият читател и критик на всичко, написано от него. Склопява очите му през ноември 1944-та, когато 69-годишният поет умира от рак, и си заминава след 4 години, обичана и от приятелите, и от децата на поета.