„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Китаистът доц. д-р Мариана Тиен пред „Труд“: България да облекчи визите за китайски туристи

Китайският ресторантьорски бизнес и търговията с евтини стоки в Илиянци замират

Днес – 1 октомври, се навършват 70 години от създаването на Китайската народна република. Как се развиват отношенията между България и Китай, какво става с китайската общност тук, колко туристи от Поднебесната империя посещават нашата страна – по тези и други въпроси разговаряме с китаиста доц. д-р Мариана Тиен.

– На 1 октомври се навършват 70 години от създаването на съвременната Китайска народна република, а България е една от първите страни, които я признават. Какви са днес отношенията между двете държави, госпожо Тиен?
– Първата страна, която признава КНР, е Съветският съюз. България е втората и тя прави това веднага след него на 3 октомври 1949 г. с Постановление №12 на Министерския съвет на Народна Република България. Отношенията ни – не само дипломатически, но и търговски и най-вече културни, бележат изключително развитие. В Северен Китай дори има наше земеделско поле – наричат го опитно поле, където са отглеждали много наши плодове и зеленчуци. Когато отношенията между Китай и СССР се влошават в край на 50-те и началото на 60-те години заради Културната революция, това веднага рикошира върху българо-китайските отношения. След 1989-а започва плахо опознаване и разчупване на ледовете и от средата на 90-те вече може да се каже, че отношенията ни се нормализират и са много добри. На срещи на най-високо ниво Китай не пропуска да подчертае, че България е втората държава, признала КНР. Някои дори се шегуват, че ние сме първата, защото Съветският съюз се е разпаднал…

– Има ли китайска общност у нас, интересно защо няма Чайнатаун, както на други места по света?
– В момента китайските мигранти в България са намалели драстично. Като цяло не създават проблеми, както другите мигранти. Няма и Чайнатаун, както казвате. Китайците тук не си правят общи празници като в другите държави. Броят им толкова много е намалял (повече от половината, в сравнение с първоначалните вълни в началото на века), че не се знае докога ще останат и другите тук. В началото се занимаваха с ресторантьорски бизнес и продажба на дребно на евтини китайски стоки. От 2012 г. започнаха да се преориентират – минават от среден към малък бизнес, после от малък към семеен, и накрая много от тях напускат страната ни – едни се връщат в родината си, други заминават в Западна Европа. Не съм забелязала сред китайците в България да има и културна интеграция, голяма част от парите си те пращат в родината си. Те са много патриотично настроени. Всеки китаец, в която и част на света да живее, казва: „Аз съм китаец“. Китайските мигранти у нас са много силно затворена общност. Живеят от дълго време тук, но не говорят български език. Капсулирани са, вярват само на себе си. Още в древната китайска философия е заложена корелацията „свой-чужд“ („джунгуожен – уайгуожен“).

– Дали има статистика какъв е приблизителният брой на китайските туристи, посетили България през 2018-а? Очаква ли се техният брой да нараства в бъдеще?
– От 2019 г. в Китай вече има 15 български визови центрове. Идеята е във всяка тяхна провинция да има такъв център, все пак те са огромна територия и туроператорите им трябва много да пътуват. Предвижда се броят им да стане 22. През последните 5-6 години броят на китайските туристи в България значително се увеличава, независимо от визовите проблеми. На всички форуми винаги се поставя този въпрос от китайците. Много страни премахнаха визите – особено бившите югославски републики. През миналата 2018 г. тук са били 31 310 китайци, от които почти 26 000 туристи. По данни на НСИ през първата половина на тази година са 12 354 души, докато за същия период миналата година са били 9888 – нарастването е с около 25%.

– Кои наши градове най-много посещават китайците?
– През последните години това е Казанлък, заради празника на розите в края на май и началото на юни. И нещо много интересно – България е в Топ 10 от страните на ЕС, които са най-често посещавани от китайски туристи в т. нар. „златна седмица“. Това е точно сега около националния им празник 1 октомври, защото имат 8 почивни дни. България е на 6-о място, с 31% нарастване на броя на техните туристи. Най-често посещавани градове от тях извън Казанлък са София, Варна, Пловдив и Велико Търново, както и Рилския манастир.

– Освен Фестивала на розите какво друго е интересно за китайците тук, може би древната ни история?
– Китайците много се интересуват от тракийската култура, искат за знаят за тракийските царе. Имаше 16-месечна европейска програма – цялата 2018-а до април 2019 г. – „Туризъм: ЕС – Китай“, която отчете, че в България има увеличение на китайски туристи с 15 на сто. През последните шест години с Турция, Гърция и Румъния сме сключили общи туроператорски програми и когато китайци ходят там, те често идват и до България. С Черна гора, Малта и Хърватия също имаме подобни общи програми.

– Български туроператори проявяват ли интерес към китайски туристи?
– За съжаление, интерес няма, бих казала, че дори е нулев, представяте ли си! Причината е, че те нямат финансова изгода, защото китайците остават тук само по два дни. Най-често китайци идват от Гърция, където стоят по пет-шест дни, и след това пристигат у нас за две нощувки. Много често идват и от Албания, после пресичат Дунава при Русе и отиват към Румъния. Голяма пречка за липсата на повече туристи и за повече дни в дестинацията им е липсата на директна авиолиния между Китай и България. В България оперират китайски туристически гидове, те са раждани тук и са деца на мигранти, или пък са дошли по-късно у нас, те си ги поемат, превеждат им и т. н. Значи етнически китайци изкарват пари в България и те отиват изцяло при тях, а не в нашия туризъм. Извън празника на розата и организирани групи, те идват най-вече по време на световни културни и спортни събития, провеждани в България.

– Има ли китайски културни центрове в България, както и български, действащи в Китай?
– В България има два института „Конфуций“ – единият в София (основан е 2006 г.) и във Велико Търново (2012 г.). И двата института са към университетите – Софийския и Великотърновския. Сградата на Китайския културен център в София е огромна. За жалост обаче, все още няма български еквивалент в Китай.

– Каква е причината да няма?
– Смятам, че е заради липсата на пари. Има обещания, подписани спогодби, но досега – нищо. А почти всички страни от Централна и Източна Европа имат в Китай свои културни центрове, дори малката Черна гора. Има обаче три Български национални туристически информационни центъра. В Шанхай от 2018, в Пекин от тази година, и отскоро в Чънду (главният град на провинция Съчуан). Но те са само туристически. Ако имаше културен център, можеха много повече неща да се направят. Такъв център има например в Канада и там ходят много български изпълнители, точно българската общност дават пари за такива изяви и то повече отколкото в самата България.

– Покрай бранда с българското кисело мляко „Момчиловци“ как стои въпросът – какъв финансов обем имат те?
– В Китай има създаден Български център за развитие, инвестиции и туризъм, основат е през 2012 г. с директор Иван Тодоров. Точно този център и Тодоров създадоха бранда „Момчиловци“. Те продават в Китай продукция за над 100 млн. долара годишно, млякото им е най-скъпото там. Фирмата е в Шанхай и няма нищо общо с нашето кисело мляко, защото е произведено в Китай, вкусът е съвсем друг. Е, на него пише, че е българско и то е най-хубавото. България едва ли печели нещо от това, но все пак тази фирма промотира страната ни много. В момента в родопското село се провежда Фестивалът на киселото мляко и има много гости от Китай. Освен невероятната реклама за страната ни, в рамките на 5 години китайският партньор ще дарява по 18 хил. евро на общината.

– Смятате ли, че китайският език става все по-популярен сред младите българи – ученици и студенти, има ли интерес към него освен известния факт за 18-то училище в столицата?
– Това училище беше едно от първите, в което се изучава китайски не само тук, а и в Европа. В София такива училища вече са две, а във Варна, Бургас и в Стара Загора има по пет. В много градове вече има училища с изучаване на китайски език, но огромният проблем е с учителите по китайски. От 1991 г. в Алма матер има „китаистика“, от 1993-а има във Великотърновския, сега вече и в Пловдивския университети. Факултативно вече се учи в почти всички университети – във Варненските, Шуменския, Габровския, Благоевградския – и е безплатно. Знаете ли, че дори хора над 70 годишни се записват за учат, запалени по китайския език. През 2015 в София има частно училище „Евлоги и Христо Георгиеви“, където интензивно се изучава китайски. В това училище има и деца от Румъния, Северна Македония и Гърция. Има и частни езикови школи в София, Русе, Велико Търново, Пловдив, та дори и в Бобов дол. Нещо повече, има не малко държавни служители от министерства, които се записват да учат в тях.

– Българите, както и на много места по света, доста обичат да ядат китайска храна. Нараства ли броят на китайските ресторанти в България?
– Обратното е, броят на китайските ресторанти у нас намалява, макар преди години да никнеха като гъби. В началото мигрантската етническа общност на китайците беше в две направления – китайските ресторанти и търговията на дребно в Илиянци. През 90-те години и в началото на този век имаше много китайски мигранти – бяха над 5000, а днес броят им е под 2000. Т. е. китайските мигранти намаляха двойно. Тогава имаше ниши, които те запълниха. Преди Китай беше зле икономически, а сега е много по-развит и затова те се връщат. Друга част пък отиват към Западна Европа. Търговията на дребно в Илиянци замира. През 90-те и в началото на века дойдоха китайци от провинцията Джъдзян. Интересно при китайските мигранти е, че в България оперират три китайски мигрантски мрежи, те са изцяло етнически. Китайци наемат българи за свои работници, но почти не зная за обратен случай.

– И с какво се занимават сега китайците тук?
– Тенденцията сега е китайци да купуват големи земеделски стопанства. И то точно деца на китайски мигранти от 90-те стават собственици в България. Да, трети страни извън ЕС нямат право, но те си правят с българи някакви джойнт венчъри. Китайците отглеждат пшеница, царевица, соя, рапица и китайско зеле, но всичко изнасят за Китай. Около Добрич те направиха завод за люцерна, преработват я и я изнасят за родината си. Обещават, че ще наемат българи, но само дотук. Наемат си китайци. След земеделието ни, те предпочитат да се развиват и в нашия туризъм – три китайски туроператори работят тук (това са деца на китайски мигранти). Третата тенденция е, че китайски мигранти вече стават преподаватели в школите по китайски, преводачи също. Интересното е, че заплатите им са от китайска страна или се водят доброволци. Макар и рядко, но има и китайци, които сами си правят школи – като Лу Мън в Бургас. Ако обобщим, ще видим, че ресторантьорския бизнес и търговията на дребно вече не са актуални, те са демоде, но пък се отварят нови ниши за тези 2000 души, които са останали тук.

– Китай не инвестира у нас, но на други места в Европа го прави сериозно. Защо?
– В нашите балкански географски ширини има невероятно много инвестиции в Сърбия, в Черна гора също не са малко. И те продължават. Там обаче не важат законите на ЕС. Но в България сега няма такава промишленост. В началото имахме големи очаквания и надежди за много инвестиции, работни места, но до този момент не се случва. Единствено заводът за люцерна в Добрич. Имаше и завод за китайски автомобили в Ловеч на Гриша Ганчев, но дейността му замря. Явно е, че нещата не са много позитивни, а и очакванията ни бяха прекалени. Търговската война Китай-САЩ сега е доста динамична и също дава отражение върху световната геополитика. Преди година Ви казах в интервю, че битката в света сега е за Европа, а не за Китай и още държа на тезата си. Европейският пазар за Китай е изключително важен.

– Известно ли е китайци да искат българско гражданство?
– Въпреки, че визовият проблем е притеснителен, много малко са тези, които вземат българско гражданство. По данни на Световната банка от 2018 г. – над 5 милиона долара от България са отишли към Китай. Всичко, което изкарват, го трансферират към Китай – за 2000 души това никак не е малко. При тях жените са силно активни, не са като при мюсюлманите, китайските жени работят, не създават проблеми на полицията. Мнозина вече се завръщат в Китай, защото родината им сега е много по-развита от България, мигрантите тук никога не са били политически, а икономически, трудови. Тези, които заминават в Западна Европа, пък имат родствени връзки.

– Много се говори от нашите политици през годините за това, че е нужна директна авиолиния с Пекин. Вие вярвате ли, че скоро може да се случи?
– Не вярвам скоро да има директна авиолиния Пекин-София, до нас има много близо такива – Турция, Гърция, Сърбия. Редно е обаче и китайската страна да направи нещо – например да облекчат процедурите за износ. Там, където няма китайски инвестиции, означава, че те не са пожелали достатъчно. Разбира се, не трябва да упрекваме и българското правителство, защото китайците решат ли нещо, го правят. Но наистина трябва да облекчим визовия режим за Китай и по-конкретно да се замислят нашите политици за типа виза за китайските туристи.

Нашият гост
Мариана Тиен е китаист. Има повече от 100 публикации, написала е две монографии за Китай. От 2006 г. живее много повече в Китай отколкото в родината си. Преподавала е на студенти в Китай до 2014 г. Китаист в Института за исторически изследвания при БАН. Експерт в академичната тинк-танк мрежа “17+1”. Сега е главен секретар на Глобалния център за партньорство на страните от Централна и Източна Европа и Китай.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.