188 стегопочистващи машини са извършвали обработки със смеси срещу заледяване през нощта в София

На 23 февруари 2019 да почерпят

Корнелия Нинова: Имаше див пазарлък по стаите за Изборния кодекс

Цветан Цветанов за преференциите: В политиката не можеш да правиш законодателство на инат

Венецуела затвори границата с Бразилия Мадуро и Гуайдо се надпреварват с концерти

България и Македония вече са с единна нивелачна мрежа

Хиляди цивилни още в капана на халифата (ИНФОГРАФИКА) Офанзивата срещу последния анклав в Сирия е към края си

Бразилски самолет докара 23 тона хуманитарна помощ на границата с Венецуела

Предупредителен код за валежи и силен вятър в цялата страна утре

Евродепутати лобират за крупен измамник в Молдова “Бизнесменът” е участник в “обира на века”

Министър Кралев откри Световната купа по ски в Банско

Президентът на Таджикистан забрани да го възхваляват Рахмон притеснен от прекаленото му популяризиране

ЕС очаква Тереза Мей да поиска тримесечно отлагане на Брекзит

Русия забранява отглеждането на мечки, паяци и скорпиони за домашни любимци

400 американски военни идват на учение на полигона „Ново село“

Китов открива заровените храмове при Старосел Големият археолог попада на уникални фрески край Александрово

Разказ за големите археологически открития от първото десетилетие на ХХІ век

В следващите материали в рубриката „Завръщането на Индиана Джоунс” ще си припомним за големите археологически открития от първото десетилетие на новото хилядолетие. Те не само помогнаха да се повдигне самочувствието на българите, но дадоха възможност на милиони хора по света да узнаят за древното наследство на нашата Родина, което е трето по богатство на Стария континент.

За този „бум” в българската археология има обективни предпоставки. Подемът дойде след тежката икономическа криза от 90-те години на ХХ в. Тогава обемът на разкопките бе сведен до минимум. При стабилизацията след 1998 г. стана възможно да се говори за мащабни проучвания. Но те вече не трябваше да бъдат самоцелни и свързани единствено с тясно научни задачи. Защото на преден план излезе въпросът за развитието на културно-историческия туризъм, чиито локомотив несъмнено са археологическите паметници.

Не че през предишните години българските учени не бяха правили значителни открития. Те обаче бяха отразявани в малки карета някъде на последните страници на вестниците. Ето че сега археологът се превърна в един от главните герои на медиите. Естествено в това отношение е важна неговата харизматичност и умение да представи своите постижения.

Разказът за големите археологически открития от първото десетилетие на ХХІ в. няма как да не започне от нашия виден учен Георги Китов, който си отиде на 14 септември 2008 г. едва на 65 години. Страстта на археолога бяха тракийските надгробни могили и заровените в тях тайни. Разкритото от него многократно надхвърля направеното от други специалисти.

Аз се запознах с него през 1977 г. на първото му голямо попадение – ,,Жаба могила” край Стрелча. Тогава в археологическите среди кипяха ожесточени спорове. Редица учени се противопоставяха на използвания от Китов машинен метод за проучване на надгробните могили. В техните аргументи имаше основание. Бързото разкопаване на паметниците може да доведе до загубване на ценна информация за културните напластявания. Археологът и неговите последователи пък винаги са отговаряли, че така те се опитват да изпреварят ужасната напаст за нашето културно-историческо наследство – иманярите. Аз няма да взема отношение към тези дебати, защото смятам, че това е работа на историята. Неоспорим факт е обаче, че българските музеи са пълни със скъпоценности, открити от експедициите на Георги Китов.

,,Жаба могила” се оказа забележителен архитектурен комплекс от V-ІV в. пр. Хр. Гробницата е ограбена още в древността, а от другата страна археолозите откриха предназначен за погребания тракийски цар храм-мавзолей. Уникални са скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали някога фасадите на сградите.

Изследванията на Георги Китов бяха насочени основно към територията на Одриското царство, което през V-ІІІ в. пр. Хр. се простира между Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък. Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са сред прочутите исторически личности от своето време.

Именно с тях се свързват важните открития, направени от Георги Китов край близкото до Хисаря село Старосел през лятото на 2000 г. Там в една огромна могила бе разкрит своеобразен храм-гробница, може би предназначен за цар Ситалк. Съоръжението се състои от две разположени едно след друго помещения – първото с квадратен, а второто с кръгъл план. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища. И двете камери са изрисувани с геометрични мотиви в красиви цветове, имитиращи архитектурните елементи на един елински храм.

Основна в цялата схема е вътрешната кръгла камера, имаща диаметър 6 м. Там стените са декорирани с полуколони. Гробницата е нееднократно ограбвана, но оскъдните останки от златен погребален венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати дарове. В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, за да придружават господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена с крепостна стена от масивни и гладко одялани блокове.

На няколко метра пред монументалното съоръжение е по-малката „Пейчова могила”, където също се открива каменен царски гроб. Той не е така внушителен като архитектура, но затова пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети – златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, апликации от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от околността археолозите изваждат още един величествен храм-гробница с великолепна колонада отпред.

Храмовете-гробници край Старосел илюстрират могъществото на одриските царе. Те имат красиво оформени фасади, които първоначално са се издавали пред могилния насип. Следите по масивните им врати показват, че гробниците са отваряни нееднократно. Оттук учените предположиха, че това са своеобразни мавзолеи. Там тленните останки на владетелите са излагани на показ, а после са погребани другаде.

Но 2000 г. криеше още изненади за Георги Китов. През есента той получава сведение за важна находка край хасковското село Александрово. Наричаната от местното население могила ,,Рошавата чука” крие гробница с прекрасни стенописи. Тя е отворена и ограбена от иманяри, а тукашните овчари я използват да се крият при дъжд и сняг.

Китов влиза с екипа си през дългия коридор и остава без дъх. След правоъгълно помещение се влиза в кръглата гробна камера с диаметър около 3.40 м. Златните съкровища са изнесени отдавна, но прекрасните стенописи шокират археолозите. Изобразен е лов на елени и глигани, както и пир на тракийски цар. Сцените водят към древните представи за живота в отвъдното, за „вечния лов” и „вечното пиянство”, в което героите прекарват времето си.

 

Барелефът на Китов краси Музея на тракийското изкуство

На 16 май 2009 г. край „Рошавата чука” бе открит великолепния музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. Той бе реализиран с 3 млн. долара, отпуснати от Япония. В него е чудесно направеното копие на гробницата със стенописите, както и много информация за паметници като Перперикон, Татул и др. А на входа е бронзовият образ на откривателя Георги Китов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. колко трябва да си кух за да напишеш че те имитират елински храм като елини даже не е имало на картата тогава… майко Българийо

  2. Bob4o , u4i istoriq.. Elinite sa nai staroto pleme v ujna Evropa i mnogo predi nas . togava sme bili o6te po klonite na durvetata i v trustikite po Dunava..

  3. Да ние не мажем да да искаме от главния редактор на труд да назначи научен консултант
    който да не допуска глупостите на
    архиолага по наследство за който еленизма е
    съществувал преди Троянската война
    възмущението ми от този некъдърник
    самозван историк ме накара да се обърна към редактора на Труд .трий пак истината вече се
    показва ние делитантите е виждаме а вие
    ще изчезнете заедно с лъжите ви !!!!
    Дерзай говедо

  4. Овчаров е този, който отиде в Монголия да търси родината на българите, след като отдавна е известно, че нямаме нищо общо с никакви азиатци, тюрки, монголци или иранци. Няма никакви следи в езика, топонимите, религията, обичаите, фолклора, антропологията и ДНК-то ни с тези хора. Няма нито един факт, че сме се кланяли на Тангра или, че сме имали ханове или канове. Просто няма такива факти, а само писаници от чужди историци за това. К.Иречек даже пише, че българите са носели чалми, а българките фереджета?! И Овчаров продължава да крепи тези лъжи, на които баща му и той дължат „научната“ си кариера. На една лъжа! Наличието на общи думи с персите се дължи на влиянието на траките върху иранските племена.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.