Австрия създава нова структура за охрана на границите, за да не се допускат мигрантски потоци

Биячите на 3-годишния Христо искат оправдателни присъди

Тръмп още вярва, че може да получи пари от Мексико за граничната стена

Премиерът на Нова Зеландия забременя

Евродепутати предупреждават за руска намеса във вота за ЕП Брюксел вини Москва в дирижирана пропаганда

Двамата американци, изтезавали 13-те си деца, може да получат доживотен затвор

2/3 от страната е икономическа пустиня Най-високи са заплатите в център „Козлодуй“

Румънци и македонци пробили системата на митниците Взимат лиценза на камионите с горива, ако нямат застраховка за опасни товари

Търсят предшественика на Троянския манастир Свлачище разкри пръстени, апликации, фибули и оръжия

Проф. Тодор Кантарджиев: Изолирахме нов грипен щам

Силните ветрове доведоха до 9 жертви в Европа (ВИДЕО)

Вятърът утихва днес, ще е слънчево

Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Клеветете смело, все нещо ще остане…

Председателят на ВКС Лозан Панов видимо няма качества за актьор

Трудно е да се намери логично обяснение за поведението на Панов, освен поставянето му под пълна зависимост от задкулисието

 

Безпрецедентни протести белязаха лятото на 2016 г. Те не бяха нито за по-високи пенсии, нито дори за неполучени заплати. Не бяха и политически, нито екорекетьорски, нито дори финансирани от грантови НПО-та.

Протестите бяха за справедливост! Само защото недоволството изригна по време на регламентираната съдебна ваканция, много от магистратите не усетиха гнева на стотици българи.

Шумният гняв от машините на любителите на моторите беше заради липса на справедливост и отчетливото отсъствие на правосъдие. Поводът – трагичният край на семейството мотористи Таня и Бойко Бойкови, прегазени от турския гастарбайтер Фарук Бекташ и най-вече алогичното решение на неизвестната до този момент съдийка Недялка Николова да постанови „домашен арест” на транзитно преминаващия през България чужденец. При това въпреки изразените опасения на прокуратурата, че Бекташ ще направи опит да избяга, както и се случи.

Яростта, която бе обзела жените и мъжете в черни кожени дрехи, много отдавна тлее в съзнанието на повечето българи. Видяхме го и няколко месеца по-рано във Враца при нелепата смърт на младо момче, видя се и в Перущица, когато жителите й искаха да линчуват бившия си кмет. И ако и този път Съдебната палата в София остана нещурмувана и не понесе щети, вероятно защото протестите на мотористите се случиха през юли-август, то съвсем не е далеч времето, когато гражданите ще започнат да раздават правосъдие спрямо безкрайно многото оневинени виновници.

Страшното ще е, когато изправени пред гнева на тълпата ще се окажат и не малко магистрати, не защото мнозинството от тях имат вина, а заради усещането в обществото, че вместо да раздава правосъдие и възстановява справедливостта, българският съд кредитира нарушителите на закона.

Другата причина, поради която границата на търпение в обществото спрямо магистратите е така изтъняла, е липсата на лидерство в съда. Нещо повече, точно казусът със скандалното съдийско решение, осигурило лесното бягство на Бекташ от България, показа пълната липса на сетивност за истинските проблеми в съдебната система на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той остана глух и се направи, че не чува кънтящите от рева на моторите витражи в Съдебната палата. Панов предпочете нелегалността и снишаването в очакване гневната буря да премине, за да може да продължи да изпълнява разпоредената му задача – да ерозира доверието спрямо институцията, която ръководи. Скрит остана и друг активист в рушенето на съдебната система – обслужващият интересите на олигархичния кръг „Капитал” член на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев.

И докато снишаването на Панов и Калпакчиев, удобно подсигурено и през оглушителната липса на интерес от медиите бухалки на олигарсите Донев и Прокопиев по темата с моторджийския гняв към липсата на правосъдие, то в последните седмици сме свидетели на пълзящата поредна кампания по очерняне на прокуратурата и на Висшия съдебен съвет.

Оказа се, че 13 октомври е поредната дата в календара на задкулисието, която е била набелязана през знойните летни месеци, далеч от пулса на обществото, от Панов, Калпакчиев и менторите им, за кулминация на N-та атака срещу институциите, в частност прокуратурата. Изборът на дата изобщо не е случаен, нито подновеният хибриден теч на манипулирано накълцани записи, правени от „гнилата ябълка” Румяна Ченалова.

Зареденият с фаталност 13-и дава идеална възможност за атака, защото, освен че на него има заседание на Висшия съдебен съвет, превърнат от задкулисието в бойно поле за водената от тях срещу прокуратурата и самия Съвет хибридна война, на поредната си мисия в София са европейските прокурори, които анализират работата на държавното ни обвинение. Нещо повече, залпът се осъществява точно три седмици преди края на предизборната кампания и е идеална възможност за двете пионки, с които задкулисието играе в кандидатпрезидентската кампания, ако не друго, то поне да се включат във войната срещу тази част от съдебната власт, която остава непревзета крепост за апетитите на олигарсите.

Председателят на ВКС Лозан Панов видимо няма качества за актьор. Това отчетливо си пролича при рецитирането с треперещ глас, като от навита с пружина кукла, на опорните точки, които точно преди месец лансира позорно дезертиралият провален бивш министър на правосъдието Христо Иванов – как прокуратурата трябва да бъде накарана да работи по клеветите на укриващия се от правосъдието беглец Цветан Василев и за пореден път да се обяснява за манипулативните и незаконни записи на Румяна Ченалова. И ако е очаквано олигарсите да предложат амнистия на фараона и на гнилата ябълка за престъпленията им срещу включването им в атаката срещу неудобните в съдебната система, то влизането на съдия №1 в ролята на адвокат на Цветан Василев и Румяна Ченалова, заставайки зад манипулациите и лъжите им, поставя под съмнение не просто изхода на бъдещите наказателни дела срещу тях, но и торпилира всяка надежда за справедливост, на която не само гневните мотористи, но и всеки български гражданин може да се надява.

Оттук насетне на Лозан Панов не може да се гледа като на нещо повече от поредното прокси, подобно на създаденото от един от менторите на прехода Иван Кръстев – т.нар. сайт „КТБ-файлс”, през който олигархът Иво Прокопиев пробва да „изпере” лъжливите твърдения на новия си партньор във войната срещу прокуратурата Цветан Василев. Трудно е да се намери логично обяснение за поведението на Панов, освен поставянето му под пълна зависимост от задкулисието. Единствено пленен човек може да кредитира доверие спрямо твърденията на ръководител на организирана престъпна група, какъвто Цветан Василев се явява към момента.

И този път обаче кукловодите се престараха и допуснаха фатална грешка, която ще остави незаличим белег в биографията на Лозан Панов. След 13 октомври оставането му на поста председател на ВКС поставя срамно петно върху правосъдната система. Абсурдно е, но се случи. Съдия №1 да говори, както обикновено говорят адвокатите на Василев. Докато в София Лозан Панов рецитираше спуснатите му опорни точки – как Цветан Василев трябвало да бъде изслушан и кредитиран с доверие, от леговището си в Белград се обади именно банкерът беглец и поиска същото – да му бъде осигурен телемост, за да правел „разкрития”. Остава само Иван Кръстев да каже кога това да се случи, Иво Прокопиев и Огнян Донев ще го организират, а на първия ред сред зрителите няма нищо по-логично да застане именно Лозан Панов.

И не, не би било изненадващо. Арогантността на кукловодите и марионетките им става все по-осезаема. Ярък пример за това е поведението на осигурилия оправдателна присъда по едно от емблематичните дела за източване на европейски средства (делото САПАРД – бел.ред.) съдия Калин Калпакчиев, понастоящем член на ВСС от квотата на контролирания от олигархията Съюз на съдиите в България. Медиите, създадени от подсъдимия за укриването на 63 млн. лв. данъци олигарх Огнян Донев, за да му осигуряват политическо влияние и имунитет срещу разследвания, са едни от основните канали, по които вървят компроматните атаки срещу прокуратурата и персонално срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Вероятно именно заради това, точно пред изданията, които с лекота могат да се създадат, с оглед размера на укритите от Донев данъци, Калпакчиев се изявява и пледира за реформа на прокуратурата, т.е. за нейното поставяне в тотална зависимост.

Малцина вероятно са установили, че поредната атака срещу прокуратурата дойде само три дни след като една от адвокатките на олигарха Огнян Донев – Даниела Доковска – лансира тезата, че всъщност съдебната реформа се правела в услуга на държавното обвинение. Няма как да убегне и друг факт, че текстът на адвокатката на олигарха се появи именно в деня, в който съдебният процес за укритите десетки милиони левове от Донев данъци бе подновен.

Водещата роля в обругаването на прокуратурата е поета от адвокатската кантора, обслужваща интересите на Огнян Донев и други емблематични клиенти на държавното обвинение. Тя лесно може да бъде установена и през менторската роля, която има съдружникът на Даниела Доковска – адвокат Георги Атанасов – по отношение на позорно дезертиралия провален министър на правосъдието Христо Иванов. Внимателен анализ на тезите на адвоката Атанасов от последните четири години, лансирани в атакуващи прокуратурата медии, установява, че те служат като своеобразна „пътна карта”, по която слабо подготвени актьори, като Христо Иванов, Лозан Панов, Калин Калпакчиев и сие водят войната срещу държавното обвинение.

Ако атаките на олигархията срещу прокуратурата, провеждани чрез нейните адвокати, зависими марионетки в политиката и съдебната власт и прокарвани през медии бухалки, може да имат частичен успех, изразяващ се в заблуда на малка група от обществото, то те имат и обратен ефект. Обикновените прокурори стават все по-сплотени, защото, познавайки фактическата обстановка и имащи достатъчно наблюдения за задкулисните игри, обвинителите осъзнават, че кампаниите срещу тях не са за справедливост, а за осигуряване на безнаказаност.

Много ясно това може да се разчете в написаното от един смел български прокурор Дочо Дочев до специализиралия във фабрикуването на доноси провален бивш правосъден министър Христо Иванов. „Не сме героично мълчаливи (прокурорите – бел. ред.), а по-скоро обидени от помията. Тя демотивира много честни професионалисти. Прокуратурата не може да се занимава само и със записи със съмнителен произход, с ревандикации, търговски и граждански отношения, но законовите рамки й го налагат. Всеки може да подаде сигнал от типа на: „Г-н прокурор, колко ви е часът?“, и ти си длъжен да му отговориш, което нека не се залъгваме – никъде по света го няма. Така ресурсът, необходим за борба с престъпленията за милиарди, се похабява за глупости. Лично аз ще продължа да защитавам името си с работа, а не с конфронтация. Правят го и много колеги, независимо от внушенията в обратен смисъл. Така че, както беше казал мъдрецът: „Клеветете смело, все нещо ще остане!”

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Заглавието за клеветата вероятно се отнася до автора на статията, който страхливо е предпочел анонимността. Най-вероятно обаче, това да е авторски колектив начело с Гочоолу, Дочоолу с Данко Хаирсъзина за десерт.
    Когато видя Ария на клеветата без посочен автор – изобщо не я чета. Всичко става ясно.

  2. Както стана ясно от изказване на нарушилия омертата Недялко Недялков, пасквилите в „Труд“ по съдебните теми са дело от адвоката на Шопала – Александър Ангелов.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.