Близо 1,4 млн. лв. трябва да върнат петима собственици на къщи за гости в Търновско До момента в страната са открити 253 производства за общо 46,4 млн. лева

Славчев има договор с „Левски“

ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предлагат Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ

Майли Сайръс отново е сама

Партия „Воля“ предлага свой депутат за шеф на КПКОНПИ

Задържаха 58-годишен мъж по време на сделка с незаконен тютюн 21-годишен хванат за кражби на телефони от таксиметрови шофьори

Избраха Борислав Иванов от „Атака“ за зам.-председател на Столичния общински съвет

Прокуратурата на Швеция прекрати разследването срещу Джулиан Асандж

Ловна пушка от Габрово за Тръмп

Караниколов: Близо 1 млрд. евро са турските инвестиции в България

Емилия Кларк: Притискаха ме за голи сцени в „Игра на тронове“, за да не разочаровам феновете

Арестуваха сириец, заподозрян в подготвяне на атентат в Берлин

Росен Желязков: През 2020 г. в България ще има „умни“ градове

Матеуш Моравецки: САЩ ще увеличат военния си контингент в Полша над десет пъти

Българският патриарх Неофит се срещна посланика на САЩ Н. Пр. Херо Мустафа

Княгиня Евдокия остава стара мома Фердинанд й забранява да се омъжи за „български цървулан”

„С нея може да се говори свободно, защото тя… не е жена за фабрикуване на поколения. Тя е по-скоро мъж в рокля.“ Така е характеризирал в спомените си княгиня Евдокия тайният съветник на царя Любомир Лулчев. Пак той изтъква, че най-голямата дъщеря на Фердинанд се отличава с „остър ум, веднага отделя същественото от несъщественото”.

Неслучайно след завръщането си от Кобург, където е придружила абдикиралия Фердинанд, тя властно заема мястото на господарка на двореца. Разпорежда се почти като царица, става пръв довереник и съветник на брат си Борис. Принц Кирил я нарича „семейният прокурор“. Сърцето й обаче кърви – личното щастие за нея се оказва невъзможна, неосъществима мечта.

Правнучката на Луи-Филип не е за простосмъртен

Иван Багрянов със сина си Михаил

Сред посрещачите на гарата през есента на 1921 г. по-щастлив от Борис е може би само неговият адютант, 30-годишният Иван Багрянов. Прекрачил прага на двореца преди 7 години по личния избор на Фердинанд, той съвсем спонтанно си е спечелил приятелството на царските деца, рано осиротели, израснали без обич и нежност. Между него и 17-годишната тогава Евдокия е пламнала чиста любов, но войната и последвалите събития са ги разделили. Сега обаче и двамата се преоткриват с възхитени очи. Времето само е затвърдило чувствата им и те решават да ги скрепят в брак. Борис няма нищо против, но Фердинанд е вбесен – той заявява, че за нищо на света няма да даде дъщеря си „на един български цървулан“.

„Не може правнучката на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен! Щом няма кандидати от царско потекло, по-добре е да си остане стара мома. А този селянин да се маха!“ – безапелационен е височайшият изгнаник от Кобург.
По-късно в писмата до сина си той ще признае, че тъй и не е могъл да обикне дъщерите си. „Едната от тях бях определил за императрица, но тя предпочете да се влюби в един твой адютант и да рисува картини, глупави пейзажи и китки цветя, достойни за хумора на Райко Алексиев“, не ще пропусне да се изгаври той с Евдокия.

Слухове за опасност от кръвосмешение

Смятали Първан Драганов за незаконороден син на Фердинанд.

Княгинята не си взема поука, защото се влюбва отново в простосмъртен – в новия адютант на брат й Първан Драганов. Офицерът левент е родом от Лом, но двамата с цар Борис много си приличат – простолюдието често ги бърка, даже ги наричат иронично „близнаците“. Всичко това подхранва слуха, че Драганов е незаконороден син на Фердинанд. По-късно силното желание на съпругата му да изгори личния му дневник, понеже съдържал много интимни подробности, също поддържа вярата в тая версия. Така или иначе, слуховете и опасността от кръвосмешение попарват и тази едва начената любов. Драганов на бърза ръка е отстранен – пращат го като наш пълномощен министър в Берлин.

Борисовата сестра обаче запазва топли отношения и с двамата си сърдечни приятели – свързват ги и общите им политически възгледи, недолюбващи германците. Когато на 1 юни 1944 г. Багрянов става премиер, а външното министерство е поверено на Първан Драганов, съпругата на проф.Филов отбелязва в дневника си: „Невидимата и нечута роля на княгиня Евдокия е в пълната си пара при тези министри“.

От един уличен високоговорител на Лъвов мост, където е арестувана в Дирекцията на полицията, Евдокия научава за разстрела на най-близките си хора – някогашните й избраници и брат й, принц Кирил. На нея все пак й е разрешено да напусне страната заедно с царицата и децата. Умира в самота на 4 октомври 1985 г. в католическо старопиталище на Боденското езеро.

 

 

В примката на ДС

Тази шокираща версия принадлежи на покойния вече Петър Семерджиев – концлагерист, партизанин, висш партиен функционер, репресиран по делото Трайчо Костов, от 1973 г. политически емигрант. Доверява му тайната Стефан Богданов, бивш шеф на контраразузнаването в ДС след Девети, също преминал през ада на комунистическите затвори. Това става в Париж през май 1986 г., броени дни преди Богданов внезапно да умре от инфаркт в скромен хотел на път за Западен Берлин.

На срещата със стария си приятел Богданов се интересува къде е княгиня Евдокия, даже иска да се срещне с нея. Когато разбира, че сестрата на Борис III от една година е покойница, той възкликва: „Сега вече мога да разкрия тайната, която беше известна само на мен, на съветския генерал Вул, представител в Съюзническата контролна комисия, и на съветския зам.-министър във Вътрешното министерство Меркулов. Досега аз само веднъж съм писал в едно от своите изложения от затвора до партийното ръководство, че като отговорен служтел в ДС съм имал един много важен секретен сътрудник, но посочих само началната буква на неговия псевдоним – „Д“. Сега мога да разкрия, че това се отнася до княгиня Евдокия, на която бях дал псевдоним Дуня.“

Знае се, че след Девети сестрата на цар Борис е арестувана и дава подробни показания в отговор на предварително поставени от главния народен обвинител 16 въпроса. Да я уличат като съветник на царя и виновник за прогерманската му политика обаче не успяват, но я подлагат на големи унижения. Стефан Богданов я измъква от ада на новоизлюпените „следователи“, но очевидно това си е имало цена.

Свръхсекретната „Дуня“ за малко не става ябълка на раздора между нашите и съветските чекисти. През октомври 1951 г. в изложение до Политбюро на ЦК на БКП от Бургаския затвор Стефан Богданов пише, че генерал Вул при едно свое отиване в Москва му е поискал по телефона биографични данни за неговия най-крупен агент Д. – очевидно за да обере лаврите, като го представи за свой. Богданов обаче възразил срещу тая „кражба“ лично пред съветския вътрешен министър Меркулов. Именно това според осъдения като „народен враг“ комунист може да е разгневило генерала и да е настроило руснаците срещу него.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.