Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ: Нашите намерения са за отговорно отношение към милионите клиенти

Трите момичета, държани затворени в „Люлин”, никога не са ходили на училище

МВР предупреди: Не преминавайте през Дунав мост-2 утре

Наказания в пловдивската Спешна помощ заради отказана помощ на 2-годишно дете

Заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова откри семинар на тема “Изкуството в променяща се Европа – време и граници“

Меркел обеща на Гърция помощ при военна агресия от Турция

Апелативният съд потвърди оправдателната присъда на Алексей Петров за пране на пари

България е партньор по 8 стратегически проекта

Индустриална зона „Загоре” в Стара Загора ще бъде първата в България от модерен тип

Чарли Шийн продава имението си в Лос Анджелис

България и Сърбия подписаха три меморандума за транспорта и социалната политика

Задържаха под стража дилър, заловен в казино

“Изворите” с трите моми в Котел – сред първенците в онлайн фотоконкурс

190 варненчета станали жертви на престъпления за година

Княз Никита Лобанов-Ростовский пред „Труд“: Проблемите между България и Русия са изкуствени

– Княз Ростовский, Румен Петков ви покани на честванията за 140-годишнината от Плевенската епопея, които предстоят на 10 декември у нас. Защо е важно те да се състоят?
– Проблемите, които съществуват днес между Русия и България, са изкуствени и са предизвикани от България за последните 20 години с много примери. Отказът за газопровода „Южен поток” е един от тях. България се лиши от големите доходи, само защото тези, които го отказаха, получиха пари от други държави. За тях те бяха по-привлекателни в сравнение с приходите за страната. Изказванията в българския парламент явно са голямо петно за България, но те не отразяват отношението на болшинството. Много ми е тежко като български гражданин да виждам, че избраните в парламента са там по други причини, а не заради желанията на населението. Важно е честванията на 10 декември в Плевен да бъдат отразени колкото се може повече първо в Русия. Телевизията да покаже как България се отнася към паметта на десетките хиляди руски войници, които умряха за освобождението на България, независимо от отношението на парламента. Някои ще кажат, че Русия не се интересува от България, да, но това беше правителствата политика. Руският войник е православен и искрено е воювал не за империалистическата политика на Русия, а за освобождението на християни и това е важното. Тези хиляди войници, които умряха и които допринесоха за създаването на българската държава след Санстефанския мирен договор – тях е важно да почетем.

– Честванията за Плевенската епопея да бъдат отразени в Русия – по какъв начин това може да се случи?
– Аз агитирам посланика Анатолий Макаров, агитирам външното министерство в Русия да пратят оператори, защото в София няма представител на руска медия. Още не знам дали ще имам успех, защото Министерството на външните работи на Русия трябва да отреагира на негативния аспект, който българският парламент е създал. Надявам се да продължим този разговор с посланика, някак да наредим нещата и това да стане.

– Кого искате да видите по време на празненствата?
– Първо, бившият посланик в България – Александър Авдеев, който е не само голям дипломат, но и голяма личност. Има разлики между професионалния ранг и личността. Посланици идват и си отиват, и биват забравени завинаги. Вторият човек е генерал Леонид Решетников – друг голям приятел на България. Той направи дисертация в България, знае историята. Това е калибърът хора, които бих искал да видя – личности, а не чиновници.

– Колко са близки България и Русия към днешна дата, ако трябва да изключим политиката, която коментирахте?
– Има естествена симбиоза между двете страни. Русия е потребител на зеленчуци и плодове, както и на вино, а България е потенциален голям производител. Нормално е държавите да се занимават със сериозна търговия помежду си, но това не се случва.

– А ако говорим за култура?
– Културата е най-важното оръжие, с което можем да работим за сближаването на двете страни. Политически това е трудно. Но аз агитирам постоянно да има културни мероприятия между двете държави. България няма възможност да харчи пари за това, но се надявам, че ще има достатъчно финансово обезпечени хора, които разбират важността за поддържане на тези отношения. Те ще финансират инициативите и се надявам, че ще има достатъчно интерес.

– Споменахте, че за Плевенската епопея трябва да се чуе по света, на първо място в Англия. Какъв може да бъде интересът по този въпрос на Острова?
– В Англия името на Плевен се асоциира с победа на Русия над Англия със заключенията на Санстефанския мирен договор. Затова вероятно интересът на Острова би бил почти никакъв, но аз предложих на представителите на Инициативния комитет за честването на 140 г. от Плевенската епопея да дойдат на 3 декември в Лондон, където ще има исторически форум под наслов „Русия и отпечатъкът й във Великобритания“ и това може да послужи за пропаганда на събитията в България на 10 декември. Това е първата стъпка, както казва Мао Дзедун.

– Разкажете ни за дарението, което сте направили за Плевен.
– Направих го спонтанно. Исках да изразя своето уважение към хората от града, които ме поканиха тук. Двете исторически гравюри от Николай I, които предоставих, могат да бъдат изложени, както във военния музей в Плевен, така и в кметството.

– Представител сте на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ у нас, как се развива дейността й?
– Фондацията е изключително важен орган в България, защото тя се занимава с подкрепа за изпращане на повече от 1000 студенти на обучение в чужбина. България е странна страна, която нито в царски времена, нито в комунистически е имала програма за изпращане на студенти в чужбина. Ако държавата плаща на някой да отиде в чужбина, той остава там и не се връща. Но това може да се избегне, като стипендиантът слага подписа си, че ще се върне в страната си и ще работи. България създаде тази фондация, която беше първата недържавна в страните от Варшавския блок. Както знаете, Съветският съюз се противи и само заради личната дружба на Тодор Живков и генсека на СССР, той се съгласи. Тогава бюджетът на фондацията беше 100% за финансиране на студенти в чужбина. Постепенно за последните 5 години тази политика се промени и всяка година се увеличава финансирането на дейността за България с около 10%. Има аспекти, които са непонятни за жители на западни страни. Плурализмът там е необходим – каквито и да са хората, се образоват. Отношението към по-умните се критикува. В България обаче има изключително надарени хора. Фондацията всяка година чрез своите филиали в страната ги намира и финансира образованието им. Как може това да се потвърди – вие знаете по-добре, в България по една или друга причина, се раждат математици. Всяка година в САЩ в университетите като Харвард и Принстън от първите 5 човека, които завършват, винаги има българин.

Нашият гост
Княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовский е роден в София през 1935 г. Потомък е на руските князе Рюриковичи. Родителите му бягат от Русия по време на болшевишката революция и се установяват в България. След 9 септември 1944 г. баща му е убит в лагер край Пазарджик, а 10-годишният Никита е хвърлен в подземията на полицията в София за опит нелегално да напусне страната. Малко по-късно обаче заедно с майка си успява да замине за Париж. Завършва геология в Оксфорд и Колумбийския университет в Ню Йорк. От 1969 г. живее в Лондон.
Днес е известен филантроп и притежател на една от най-големите частни колекции с руска авангардна театрална живопис в света.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. МЯСТОТО НА ТОЗИ КНЯЗ Е В МУЗЕЯ НА ИСТОРИЯТА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ АБРАКАДАБРА НА ТОЗИ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПОКАЗВАТ САМО , ЧЕ МЕРАЦИТЕ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА НАЩАТА СТРАНА КЪМ РУСИЯ НИКОГА НЕ СЕКВАТ .ТО БИВА , БИВА ЛЮБОВ КЪМ НАС ОТ СТРАНА НА РУСНАЦИТЕ, НО МАЛКО СТАВА ПОДОЗРИТЕЛНО .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.