Газов хъб „Балкан“ е все още само ново име за компрометирания „Южен поток“

След участието на президента Румен Радев в срещата на върха на страните от инициативата “Три морета” с държавния глава на САЩ Доналд Тръмп във Варшава, последва интензивна международна програма и на премиера Борисов. Докато в Полша бе дискутирана енергийната сигурност и диверсификация в новия Интермариум между Балтийско, Черно и Адриатическо морета, от трибуната на Световния петролен конгрес в Истанбул премиерът за пореден път лансира неговия план за изграждане газоразпределителен център у нас, популярен като “Газов хъб “Балкан”.

Какво се крие зад политическото говорене? Kак да бъде дешифрирано за да се преценят реалните перспективи за създаване на Балкански пазарен газов хъб?

Според доклад на Оксфордския институт за енергийни изследвания нуждата е налице. Авторите обаче посочват, че наличните структури в региона са слаби и неспособни да въведат модерни енергийни технологии, търговски практики и способи за управление на рисковете. Ключовите познания са предимно в частния сектор, а държавните структури са неподходящи двигатели на промяна и реформи. Последните са склонни към неправилни приоритети, водени от фискални и социални мотиви, или поради плетеница от клиентелистки интереси. Ако енергийната политика се компрометира допълнително с непрозрачност, обществата ни ще останат неспособни да предприемат адекватни решения.

“Газов хъб” на първо място означава пазар, нежели инфраструктура. За осъществяването на пазарен газов хъб са необходими три основни компонента — а) ефективен либерализиран пазар, б) конкуриращи се доставчици и в) гъвкава инфраструктура. Нито едно от трите все още не е налице. Преодоляването на това изисква не само нови тръби, но преди всичко реална либерализация на сектора, раздържавяване на газовите монополи, привличане на нови доставчици, размразяване на проучванията в шистови формации на територията на страната, изграждане на адекватна свързваща инфраструктура, включително извън границите на България. Ключовите елементи на нужната инфраструктура са четири: 1. ново голямо газохранилище, управлявано на пазарен принцип; 2. нов плаващ LNG терминал при Александропулис; 3. нов местен добив; 4. завършване на интерконекторните връзки както с Гърция така и със системните оператори в съседните страни.

Засега акцентът е главно върху усвояването на европейските средства за предпроектно проучване и рестартиране на редуциран вариант на “Южен поток” с капацитет до 16 млрд. куб.м. годишно. Последното прозира и зад политическите послания за транзит на 8 до 10 млрд. куб.м. газ за Сърбия, предвид ограниченията на Трети енергиен пакет. Газов хъб “Балкан” на практика е все още само ново и по-атрактивно име за компрометирания “Южен поток”.

Същевременно проучванията за шистов газ в България са блокирани, а добив в Черно море на този етап може да се очаква реално само в акваторията на Румъния. Мораториумът не само обслужва интересите за нова тръба на “Газпром” през Черно море, но косвено спомага и за планираното разширение на “Северен поток”, срещу което редица европейски страни възразяват остро. Парадоксалното е, че тъкмо съвременните технологии за интегриран подход при проучванията и добив на газ от шистови структури предлагат решения за паралелно изграждане на необходимите ни газохранилищни капацитети, производство на място на по-чиста електроенергия от природен газ, и дори разработването на капацитет за геоложко съхранение на въглеродния диоксид и активна декарбонизация на икономиката. Подобен подход и технологични решения биха позволили добив и експлоатация на природен газ с ефективно отрицателен въглероден отпечатък. За сега, уви, темата е табу.

Вместо това, много се говори за риск от заобикаляне на България, за големи приходи или пропуснати ползи от транзитни такси. Твърди се също, че втечненият газ е твърде скъп. Едва ли не всичко друго освен газ, доставян от “Газпром” е неприемливо. Защо ли не се споменава нищо за финансирането на новата тръба и колко би струвало това на данъкоплатеца? България не би имала икономическа полза от изграждане за собствена сметка на транзитен газопровод на наша територия само заради евентуални приходи от транзитни такси, които не биха стигнали за покриване на лихвите по заемите за строителството. Но най-много, ако не и единствени биха имали полза допуснатите до строителството на новия газопровод. Техните ползи ще са и най-бързите. Така погледнато Балканският газоразпределителен център придобива очертанията на добре познат балкански непазарен строителен разпределителен център за усвояване на средства, които все още никой не може да каже със сигурност от къде и как ще дойдат.

Да си спомним за „Син поток“

Едноименният газопровод изглеждаше навремето като почти безобидно начинание, което започна да оперира през 2005 г. - с обем над16 млрд. куб. м. природен газ на година, прехвърляни от Русия към азиатската част на Турция. Тържество на сътрудничеството между руски и западни (италиански) компании. “Син поток” щеше да има и втора част, насочена географски към европейската част на Турция. Но после стана, “Южен”, след това “Турски” - а до края, кой знае?!

* Авторът е председател на Европейския институт за стратегии и анализи, бивш заместник-министър на финансите, подуправител на МВФ за България.