Когато Доналд срещна Чен Ун

И проведе „честен, директен и продуктивен“ диалог с „един много талантлив млад мъж“

Изпълнението на споразумението между САЩ и КНДР зависи само от добрата воля на вторите

Двамата най-непредсказуеми лидери в съвременната световна история - президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателят на Корейската Народна Демократична Република Ким Чен Ун решиха съвсем да изненадат планетата и да си стиснат във вторник сутринта ръцете върху споразумение, което само ден по-рано все още изглеждаше нереално. И някой с основание ще отбележи, че докато не бъдат приложени на практика тези „декларации за намерения“, всичко ще си остане един грандиозен ПР-спектакъл. От което вероятно най-много ще спечелят севернокорейците. Друго ако не, Ким Чен Ун постигна нещо, което нито дядо му, нито баща му успяха - да седне на една маса и да получи международно признание на световен лидер от действащ американски президент. В обявената вече от западните медии за „Двустранната среща на века“ в Сингапур.

Вярно, трябваше много конкретен вид „президент“ на САЩ, за да се случи това. С меко казано, нетрадиционни похвати във външната политика. Но така или иначе си стана събитие с исторически размах - Доналд Тръмп разбира от зрелища и умее да манипулира вниманието на медиите много успешно, както знаем. А и Ким Чен Ун не му остава длъжен в любовта към световното внимание. Вероятно и затова видимо се харесаха от пръв поглед. И как не! Първото ръкостискане между „изкуфелия старец“ и „ракетното човече“, както доскоро се наричаха един друг двамата лидери, продължи 13 секунди - явно напълно достатъчни за Тръмп, който преди срещата беше обявил, че в този момент ще реши дали да остане или да си тръгне. Е, остана.

Рандевуто „на четири очи“ между двамата лидери, само с преводачите за компания, продължи малко над 40 минути, а разходката им след преговорите на работните групи, тепърва с дни ще се тълкува от екпертите по езика, тялото и четящите по устни. Според американски репортери на място, в един момент след обяда между двете делегации, Доналд Тръмп дори показал на Ким Чен Ун вътрешността на бронираната лимузина, в която пътуват навсякъде американските президенти - т. нар. „Звяр“, който уж можел да устои и на ядрен удар. Ще кажете, че не е много тактично да демонстрираш точно това на севернокорейския лидер, когато го убеждаваш в нуждата от „пълна и безвъзвратна денуклеаризация на Корейския полуостров“, но пък вие не сте Доналд Тръмп. Това е имал под ръка човекът да се похвали на най-новия си приятел, с това се е похвалил.

А и толкова много усилия бяха положени от всички страни да накарат Ким Чен Ун да се почувства деспот от световна величина. Първо Китай услужи с държавен „Боинг 747“, който да отведе Ким от Пхенян до Сингапур - не че той си няма частен самолет, с който уж летял инкогнито тук-там, просто бил твърде малък като кубатура, за да се сравнява пред обективите на камерите с кацането на „Еър Форс 1“, американския президентски самолет. По този повод председателят на КНДР се приземи в неделя в Сингапур няколко часа преди Тръмп - хем за вниманието, хем и за протоколното предимство. И ако американският президент с лимузината си, „Сикрет сървис“ и Тихоокеанския флот на САЩ зад гърба си няма много основания да се тревожи за сигурността си, за тази на Ким, гавазите му и всички останали, домакините от Сингапур бяха наели 1 800 бойни единици от страховитите непалски гурки, които да охраняват острова, на който се проведе събитието и подстъпите към него.

Като за „среща на века“ лидерите на САЩ и КНДР на всеки етап от ръкостисканията във вторник позираха винаги пред еднакъв брой (по шест) севернокорейски и американски национални знамена - сами се досещате, че можеше и с по едно от всяко да се размине някой от тези „исторически кадри“, но не е чак толкова зрелищно за залога. На администрацията на Тръмп им трябва всяка точка, която ще може да извлекат от „успеха“ в Сингапур, във вътрешно и външнополитически план, камо ли медийно. И да действат бързо.

Защото, както се оказа на пресконференцията, дадена от Доналд Тръмп два+ часа след церемонията по подписването, изпълнението на споразумението между САЩ и КНДР зависи само от добрата воля на вторите. Без практически никакви други гаранции, освен „мъжката дума“ и ръкостисканията между двамата лидери. Северна Корея се ангажира тържествено „да продължи да работи за пълното ядрено разоръжаване на Корейския полуостров“. И за подобряване на отношенията между КНДР и САЩ. От отговорите на Тръмп стана ясно, че Ким също така е обещал освен наскоро закритите тестови площадки за ядрени оръжия и тези за изпитания на ракетни двигатели, също да бъдат унищожени в най-кратки срокове, за да демонстрира добра воля. Режимът ще предприеме и усилия за локализирането и предаването на тленните останки на американски войници, загинали през Корейската война (1950-53 г.).

За да продадат по-успешно визията си, от американската администрация направили специален видеоклип, който по време на преговорите показали на севернокорейската делегация, с Ким начело, за възможностите, които стоят пред режима в Пхенян с даденото споразумение. В монтажа, прожектиран и пред журналистите в Сингапур, балистичните ракети от пропагандните филми на КНДР вместо да излитат, се приземяват; сателитни снимки показват целия Корейски полуостров осветен нощно време (а не както сега, северната му част в пълен мрак освен около Пхенян), изгреви, залези, магистрали и високоскоростни влакове пресичат пейзажа, и т. н. Красота! Проведох „честен, директен и продуктивен“ диалог с „един много талантлив млад мъж“, описа разговорите си с Ким Чен Ун президентът на САЩ Доналд Тръмп. Което казва всичко.

От страна на САЩ в споразумението на този етап не се ангажират с вдигане на международните санкции, наложени над режима в Пхенян, докато не видят конкретен напредък по поетите в споразумението „ангажименти“. И както е формулиран текстът, този „напредък“ не е необходимо да засяга по какъвто и да е начин гражданските права на севернокорейците, стотици хиляди от които са обречени на доживотен принудителен труд като политически затворници. И вероятно ще работят до смърт за реализирането на проектите от американския видеоклип, след едно примерно облекчаване или вдигане на международните санкции срещу „талантливия млад мъж“.

За сметка на това от думите на Доналд Тръмп стана ясно, че САЩ като устен ангажимент са обещали да прекратят редовните си военните учения с Южна Корея, които всяка година изправят на нокти КНДР.

Което може би обяснява защо вместо да се прибере с началника си към Вашингтон за триумфална обиколка, държавният секретар на САЩ Майк Помпейо пристига в сряда в Южна Корея. Където освен с президента Мун Дже Ин, който бе сред двигателите за организиране на срещата Тръмп-Ким, ще има и разговори с японска делегация на най-високо равнище, които да брифира за развоя на събитията в Сингапур. И да разясни, че ако в споразумението се казва „ядрено разоръжаване на целия Корейски полуостров“, всички ли са наясно, че това ще означава и от южната страна на Демилитаризираната зона. И евентуално съкращаване, ако не и бъдещо пълно изтегляне на 28-те хиляди американски военнослужещи, разположени там от 75 години. Всичко това отделно от другите тревоги и щения на съседите на КНДР от юг и югоизток, свързани с „амнистирането“ на Северна Корея пред света.

А от Сеул Помпейо продължава веднага за Пекин, несъмнено за да потвърди, че Китай ще бъде гарант на думата, която е дал Ким. Дори и последният специално да отиде при Си Дзинпин, седмица преди да тръгне към срещата с президента на САЩ. Но с риска, който поема в това направление, администрацията на Тръмп трябва да си осигури гърба. Което пък може да ви наведе на мисълта колко бързо се отложи последните седмици предсказваната търговска война на САЩ с Китай и се пренасочи към зъбене на Вашингтон с ЕС, Канада и Мексико, относно вноса на алуминий и стомана. Така е.

Евентуално затихване на враждебните действия на един фронт обикновено означава неминуемо ожесточаване на сраженията на друг. От гледната точка на САЩ спектърът обхваща теми от иранската ядрена сделка, през балансът на силите в Близкия Изток, глобалните отношенията, тези с Русия и т. н. Човек никога не може да е на 100% сигурен. Особено с Доналд Тръмп и антуража му.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи