И днес ще е топло и слънчево

The Times: Годеникът на Юлия Скрипал се оказа руски агент Степан Викеев изчезна от социалните мрежи, не отговаря и на обажданията й

Ултрасите и услугите

На 23 април 2018 да почерпят

Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

Когато нямаше интернет: SOS на 500 килохерца

Славните корабни и брегови радисти вече са ветерани. В Моряшкия клуб в Бургас те разказват незабравими истории.

Който веднъж е плавал с корабите, никога не може да се откъсне от морето. То се е побрало в сърцето му. Морето свързва всичко далечно, но и всичко близко. Въпреки че Бургас отдавна няма своя флот „Океански риболов”, поколения живеят със спомените за незабравими плавания, за морски бури и каляване сред вълните, което е белязало и променило живота им.

Историите на моряците са безбройни. Понякога заприличват досущ на тези, които разказват побратимите им – рибарите (за големите риби). Но който от морските и да попиташ, във всяка случка непременно ще спомене двама души. Това са капитанът и радистът. Когато нямаше интернет, единствената връзка на моряците с брега бе с радиограми. Затова радистът се тачел като най-важния човек на борда на кораба и бил връзката със света.

Трима славни мъже от професията – Васил Цонев, бай Савко и Христо Лазаров, разказват за дълбоките води в нея.
На всеки морски съд – многотонен или малък, задължително имало радист. В радиограмите пък се използвал явен текст, таен текст или условен, който бил най-интересен.

„Случи се на кораба „Чумерна”. Идва при мен човек от екипажа и казва: „Пиши до жена ми: „Пристигаме във Варна вторник, 16 часа. Заколи петела. Покани гости.”

Какво искаш да кажеш? – питам аз. – Не че има проблем, но да не би да викаш проверка на кораба да ни гледат за контрабанда? „Морякът се ядоса, пращаше си го човекът едно към едно.

Наистина искал да се заколи петел и да се поканят гости за посрещането му. Затъжил се… Но много често моряците имаха уговорки за условни текстове със съпругите си, с майките си, изобщо с близките си”, разказва Васил Цонев.
Най-смешната история, що се отнася до условността, е на Бай Савко.

Бил на рейс, по време на който родили съпругите на трима от моряците, а четвъртият- помощник-готвачът, чакал всеки момент. Преди да тръгне, заръчал на майка си – леля Йорданка: „Ако се роди момиче, пиши: „Купихме колело без помпа”, че ще ме пукнат от майтап не е ли син, защото вече много им се похвалих.”
Дошла радиограмата, че колелото било без помпа, прочел я радистът и нищо не разбрал. Чак после, като дошла почерпката, всичко излязло наяве.

Навътре в морето хуморът никога не ги напускал. Бил даже задължителен и често – на нечий гръб.
„Бяхме на „Огоста”. И на един от моряците му носят радиограма, която гласи: „Славчо, искат да препокриват къщата с турски керемиди. Половината цена ще я платим ние, половината – общинският съвет.”

„Как може!”, побеснял морският. Бил от Созопол. „Аз съм си покрил покрива с чисто нови керемеди, преди да тръгна. Лятото чакам на квартира германци.” И отговорил кратко: Созопол, улица еди-коя си, до Василка: „Води протакащи преговори, Славчо.” Протакащи преговори… Всички и до ден днешен се заливат от смях на случката. На всичко отгоре такава радиограма – от роднините на брега до Славчо, изобщо нямало, а било шега, измислена от моряците, за която радистът им съдействал.

Майтапът настрана, стават сериозни тримата ветерани. И обясняват, че работата на корабния радист всъщност е била най-отговорна: да опазва живота на хората на борда. На бреговия му колега в радиостанцията също – да спасява и моряците, и бедстващите кораби.

„Беше около 1 часа през нощта, тъкмо минахме най-долната точка на Гърция и плавахме за Западна Европа. Изведнъж в ефира се чу съобщение на български език: „Има ли някой кораб наблизо?” То идваше от наш кораб, на БМФ. Това не бе вахтено време – 1 часа през нощта. Дежурството започва час по-късно. Аз скачам, въпреки че ние сме компания „Тексим” и нямаме нищо общо с БМФ. Преди всичко сме моряци! Отивам при капитана и го събуждам: „Кептан”, казах, „Преслав” се давят.” Той веднага скочи”, ниже разказа си бай Савко. Корабът в беда не давал SOS, защото при оказване на помощ таксите са високи. Ще вземат половината пари от товара и половината пари от кораба. Така гласи Женевската конвенция. Затова „Преслав” търсел някой български морски съд наоколо – да си помогнат един на друг.
„Говореше на български радистът им, за да не го разбере никой друг. Аз веднага влязох във връзка с тях. Те бяха във фунията на Адриатическо море. Там е Малкия Бискай, така му казваме. Бедата била голяма. Един от рулоните се откъснал – незакрепен товар, избил през борда и през страничните танкове, корабът започнал да се пълни с вода.

След 4 или 5 часа непрекъсната връзка с тях още течаха разправии между „Тексим” и БМФ кой ще заплати операцията. Ние бяхме минали повече от половината път към бедстващите, когато дойде нареждането: „Отправете се да ги спасявате”… Ние вече бяхме се отправили от часове напред и добре че беше така, добре че не чакахме толкова дълго брегът да вземе решение – продължава историята ветеранът радист. – Отидохме и изстреляхме едно хвъргало, но не можахме да ги закачим. Приближихме се. „Преслав” заминаваше на кино, едва се гледаха бордовете му. Втори път пробвахме и за щастие успяхме, закачихме го, вземахме го на буксир и го закарахме в Пирея. Аз преди това се обадих на Пирея радио и на нашия посланик.

Ето това е – при нас не можеше да има никаква грешка. Ние бяхме много точни във всичко. Сведенията, които вземахме и давахме, трябва да са точни, една пропусната информация и край. Ако се употреби „пред” вместо „зад”, разликата е голяма. Много гъвкаво и внимателно трябва всичко да се направи. И естествено, само под ръководството на капитана.”

Христо Лазаров разказва друг случай – как спасили гръцкия кораб „Таксиархис” през зимата на 1981 г., по думите му една от най-свирепите зими, които сме имали по нашите брегове.

Корабът започнал да бедства край Каваците, Созопол, и към него тръгнал за спасителни операции влекачът „Перун” от Варна. Бургас радио – славната брегова радиостанция, била на крак до последния човек. В адското време за пет часа спасителният влекач се добрал до бедстващите. При всички усилия на следващия ден не могли да „хванат” кораба с въже, а минала цяла нощ, времето продължавало да се „вдига” и бурята да беснее.

На следващата сутрин вдигнали едната котва на „Таксиархис”, тя се откъснала, после вдигнали другата и най-накрая го докарали успешно в Бургас. 27 човека имало на борда, 27 спасени живота. След края на операцията моряците, повечето гръцки, благодарили на нашите.

Отговорността, която носел радистът на кораба, е била огромна, независимо дали си на голям и на малък кораб. Изисквало се е да се знае език, да имаш ерудиция, да имаш понятие от радиовръзките. Както казва бай Савко: „То не е телефон. Корабните радисти нямаха право дори да се разболеят, защото имаше по трима помощник-капитани, но само един радист…”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.