Дневен хороскоп на Алена за събота, 23.11.2019

На 23 ноември 2019 да почерпят

Сръбски министър: Не сме като България, сами избираме приятелите си

Разследват смърт на служител на енергото върху електрически стълб

Мария Габриел: Постът заместник-председател в ЕНП дава възможности и влияние

Глобална епидемия от обездвижване сред децата

Спешен медик е уволнен в Габрово заради пациентка, починала от масивен инфаркт

Вучич: Руснаците не ни дават нищо даром

ООН: Въздушните удари в Йемен са намалели рязко

Берлускони в болница, паднал на конгреса на ЕНП в Загреб

Учител предотврати масова стрелба в сръбско школо

Ваксините за грип свършиха Няма нито една доза в аптечната мрежа, няма да има и нови доставки

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Българска фирма измами Енрике Иглесиас, турнето му е отменено

Четири часа остана блокиран пътят София-Варна след тежката катастрофа

Кога дървото конкурира компютъра? Ангел Минчев от Шумен научи над 400 деца на изкуство с длето

Трета дървопластика изваяха малките майстори за града си

„Викаме му „господине“, но да знаете, че отношенията ни не са като учител-ученик. Приятелски са. При него е друго, практикуваме си хобито, споделяме си и несполуките…“ – изстрелва набързо абитуриентът Никола, един от възпитаниците на дърворезбаря Ангел Минчев. Господинът с длетото ръководи школа към Обединения детски комплекс в Шумен, а от тази пролет „училището за майстори“ е настанено на възрожденската улица в уютната „Къща Бучевинови“.

Никола заедно с десетокласника Иван влетяват в уютния й двор и не казват глождят ли ги в момента тийнейджърските неволи, бързат да се захванат с инструментите. От месец майсторят красива дървопластика от 300-килограмов липов дънер. Това ще бъде трета скулптура дар за шуменци. Предишните две произведения „Жар птица“ и „Извор на живота“ красят пешеходната зона на централния бул.“Славянски“, а по Еньовден третата достойно трябва да се подреди до тях.

За Никола това ще е последно участие, кандидатства в два университета. „Компютърна специалност, но от дърворезбата не смятам да се отказвам. Това е ценно хоби“, споделя сам. И пояснява, че работата над дървото е най-добрият начин за отмора и така да се каже „да се отцепиш от ежедневието“.

Създава и усет към красивото, развива въображението, ако сам си създаваш проекта на резбата, наставлява пък майстор Ангел. Проблемът напоследък обаче идва от интернет. Хубаво нещо са компютрите и глобалната мрежа, може да надзърнеш там, да взаимстваш детайл, елемент, но да щракнеш цяла чужда творба не е добре, разсъждава учителят по резба. И не крие, че много често казва на родителите, че децата им са болни на тема телефони и социални мрежи. В школата по дърворезба всячески пробва да им покаже, че има и друг, реален свят. И като им каже – „направете кукер“, да не ваят филмов герой или лице от компютърна игра. Макар че и това е позволено, стига като се захванеш с нещо, да го докараш докрай. „Не обичам, като им поставя задача, да казват как не може да стане. Искам да са заредени с позитивизъм и да са трудолюбиви“, обяснява майсторът.

Въпреки че официално записва кандидат-резбари от 4-ти клас, взема и първолаци да се заразяват от уменията на каките и батковците. Когато през 2005 г. школата отворила врати за първи път, Ангел смятал, че ще заинтригува повече момчета. Напротив, интересът сега е 50 на 50. Над 400 деца са негови възпитаници от създаването до днес. От опит казва, че момичетата са по-старателни, работят по-бавно, но по-чисто. Наглед силовите инструменти не ги затрудняват, защото всичко е до техника на работата и като я овладееш, работиш с лекота.

Гордее се, че третата голяма пластика, която създават, е по проект на бившата му възпитаничка Антоанета Йорданова, която вече твори в Англия. И тя дошла, и се разписала с няколко „копки“ по дървото, казва майсторът. След близо 100 часа труд липата (отсечена, защото била опасна, б.а.) ще бъде превърната в изкуство. „Приятно е да виждаш как от пън, от нищо става нещо“, обяснява Ангел и не спира да дялка дървото. През това време то „проглежда“. Изображението е на красива, дългокоса жена, но парадоксално – едноока. Стилизираната фигура е обградена от класически спирали. Ангел си е позволил да я нарече „Съвест“. Той си знае защо, има едно огорчение на ум, но не му е сега мястото. „Отива й, приема се“, съгласяват се веднага момчетата му, сякаш и те знаят какво има предвид Господина.

Учебната година приключва, но всички знаят, че в разгара й, покрай занаята, майсторът дърворезбар не пропуска да преподава и други полезни уроци. Завършил е българска филология и има навика да препитва възпитаниците си даден герой от кое произведение е. Така открива, че на някои не им се чете много. Предпочитат да гледат филма „Под игото“, вместо да прочетат романа. „А аз още в първи клас го бях чел три пъти!“, диви се Ангел. За броя на буквите в азбуката пък, е чувал всевъзможни отговори – от 28 до 36. „Не им се карам, моля ги да не бързат с отговора и да помислят. Тогава ще ми отговорят правилно“, казва педагогът. Признава, че между преподаването на български и дърворезбата, избира второто.

А най-голямото си признание получил миналата година от бившия зам.-министър на образованието в служебния кабинет Мария Гайдарова, когато с учениците му превзели две фоайета на министерството с изложба от дървопластики. Чиновниците били впечатлени от детското майсторство и радостни, че в България има хора като Ангел, които работят като някогашните възрожденски учители. Тази година гостували с експозиция на Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна и там колегите на шуменеца признали, че творбите на неговите деца не отстъпват на техните ученици, които попиват занаята по няколко часа ежедневно.

Въпреки че в някои райони на страната има запалени малки творци обаче, занаятите загиват, майсторите са на години и все по-трудно се намират последователи. И дърворезбар вече къща не храни, признава Ангел, но ще продължава да раздава уменията си. В шуменската школа по дърворезба часовете са по три астрономически седмично, но майсторът гледа да не връща по-честите посетители. В началото дори сам осигурявал материала за работа, донесъл два свои струга и 40-50 длета. Поне 3 кубика дърво са превърнати в изкусни пана от децата му от създаването на клуба до днес. В къщата, поверена на малките дърворезбари, сега са складирани още толкова бук, дъб и липа. Ангел или Господина, както му казват уважително, се надява да има още много деца, ентусиазирани да вдъхват живот на дървото.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.