Министър-председателят на Армения подаде оставка

Британски финансов експерт съди Фейсбук за фалшиви реклами от негово име

Иновативни идеи със сериозен потенциал на пролетния бургаски Хакатон

Обраха турист в резерват “Мадара”

Паркиран автомобил пламна внезапно

Откраднаха камион, превозващ 8 хил. билета за “Дисниленд” в Южна Калифорния

Цветанов на дискусия за новите закони за шофьорите: Защо да не сложим поне 3 камери на отсечка като София-Пловдив

Хванаха бургазлия да “готви” дрога в Сливен

Зам.-кметът на “Младост” Румен Русев пред “Труд”: Иванчева бавеше всичко

Третото дете на Кейт и Уилям е момче

Благоевград и още четири общини ще изграждат инсталации за преработка на отпадъци

Жандармеристката, уцелена от бомбичка: Това не успя да ме пречупи

Земеделски производител и авери нападнали младежи да признаят кражба на гориво

Плащаме по-скъпо и за по-некачествени храни от хората на Запад Ядем шоколад с по-малко какао, а децата ни - мляко с повече палма

Съветът на Европа: Общественото отношение към мигрантите и бежанците в България е отрицателно

Което се случва във Вегас, вече не остава само във Вегас Никога няма да можем да спрем ненормален човек да се докопа да оръжие и отнеме невинни животи

„Не стреляй, искам да порасна!“ - така пише на плакат, носен от деца от Чикаго. Снимка ТРУД

Не ме интересува дали злокобния маниак, който изби 59 души в Лас Вегас е мюсюлманин или християнин, демократ или републиканец, хомофоб или терорист. Не ме интересува дали ще наричате постъпката му – най-кървавото масово убийство в съвременната американска история – терористично нападение, радикален ислямизъм или престъпление от омраза. Единственото, което ме интересува е това: Без това незаконно армейско оръжие, закупено на свободния пазара, този урод щеше да си е просто един тип в хотелска стая.

Първите три изречения са почти идентични с това, което написах на 16 юни 2016 г., когато 49 души бяха разстреляни в гей-бар в Орландо. Само няколко неща трябваше да се променят: броят на убитите, който се увеличи; мястото на престъплението; от „автомат” на „автомати”, защото нападателят е имал няколко; и местоположението му – хотелска стая вместо бар.

Убеден съм, че в някакъв момент, след месец, година или две, ще имам възможността отново да напиша тези три изречения, с няколко промени, за да уточня подробностите от следващото най-кърваво масово убийство в съвременната американска история. Защото единственото нещо по-сигурно от масовите убийства са нашето нежелание да се поучим от подобни трагедии.

Вече ни казаха, че нападението в Лас Вегас, при което над 500 души бяха ранени на концерт на открито, е дело на „чисто зло” и злото не подлежи на узаконяване. Вече ни казаха, че е твърде рано на този етап да се отваря темата за контрола върху оръжията. Вече ни инструктираха, че единствената ни подходяща реакция, сега и завинаги, е да се молим.

Няма как да не си помисля че на този етап от окървавената американска история, Господ вече е чул достатъчно молитви и отдавна чака някой да осъзнае, че на хората са дадени мозъци и здрав разум, с очакването тези неща да са им от полза. Може би Господ се чуди защо продължаваме да се молим, а не започнем да използваме главите си.

В идните дни ще научим повече за Стивън Падок, 64-годишният жител на Невада, който от 32-ият етаж на хотелския-казино комплекс „Мандалей Бей” откри огън срещу публиката на открит кънтри-концерт. Ще научим откъде и как се е сдобил с оръжията – най-малко 23 според властите – и дали е модифицирал някои от тях от полуавтоматични на автоматични, за да увеличи скоростта, с която да може да убива невинни хора.

Ще научим какви са били мотивите му, макар че както каза шефът Лас Вегас Джоузеф Ломбардо в понеделник: „Не мога да вляза в мислите на един психопат.”

Ще чуем разтърсващи истории на пострадалите и техните семейства, и вдъхновяващи разкази за смелост и състрадание от оказалите първа помощ.

И, както полага традицията, времето ще отмине и стрелбата от Лас Вегас – засега най-кървавото масово убийство в съвременната американска история – ще остане само страница в „Уикипедия” и събитие, за което си спомняме на всяка годишнина или докато нещо по-лошо не се случи.

Президентът Доналд Тръмп каза: „Молим се за цялата нация да намери единство и увереност и се молим да дойде деня, в който злото е прокудено и невинните са в безопасност от омраза и страх.”

Лидерът на мнозинството в Конгреса, републиканецът Кевин Макарти разпространи изявление, гласящо: „Това са времена, в които се обръщаме към Бог, за да се опитаме да проумеем как е възможно да се извършват подобни нечовешки постъпки.”

Светът досега не е открил начин да прокуди злото, а смятам всички се досещаме как точно става възможно да се извършват подобни нечовешки постъпки.

Затягането на контрола върху оръжията само по себе си не е решение. Всеки който влиза със сак автомати в хотелска стая и открива огън срещу публика на концерт очевидно има дълбоки душевни проблеми, които не са били третирани навреме.

Никога няма да намерим достатъчно голям магнит, за да издърпаме с него всички частно притежавани оръжия в страната; и никога няма да можем да спрем ненормален човек да се докопа да оръжие и отнеме невинни животи.

Всичко това обаче не е достатъчно, за да се оставим да разчитаме само на молитви и обяснение от Господ. Има мерки които можем да вземем, както по отношение на контрола върху частно притежаваните оръжия, така и що се отнася до душевното здраве, и говорим, говорим, викаме, крещим и нищо в крайна сметка не случва.

В коментара ми след масовото убийство в Орландо написах: „Всеки път когато подобно нещо се случи – а се случва все по-често, не мислите ли? – една група американци посочва, че общия знаменател във всички тези трагедии е инструментът, с който се изстрелват куршуми в телата на хората, а друга група притисва джобната си конституция към гърдите и започва да крещи: „Тирания!”

Същите думи мога да повторя и сега.

Америка е единствена в света що се отнася до въоръженото насилие. И съм сигурен че американците имаме мозъка и здравия разум да подходим правилно към проблема.

Защо не го правим, предполагам е нещо, което и Господ не може съвсем да проумее.

 

„… А сега, „спорт“*

Според данните на неправителствената организация „Архив на престъпленията с огнестрелно оръжие”, за първите девет месеца на тази година на територията на САЩ са били извършени 211 „масови стрелби”, т.е. с четирима или повече хора простреляни в едно събитие, без да е засегнат стрелеца; регистрирани са 11 572 смъртни случая, причинени от огнестрелно оръжие; и 2 971 случая на простреляни деца и тийнейджъри.

* Иронична реплика на американския рапър и актьор Айс Ти за притъпяването на общественото мнение в САЩ към въоръженото насилие

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.