Въстанието, избухнало на Илинден в Македония и на Преображение 1903-та в Странджа, е невъзможно без идеята за национално единство

Имената на Георги Кондолов, Стамат Икономов и Лазар Маджаров са легенда за тракийските българи

На 2 август у нас и в република Северна Македония беше отбелязана годишнината на българската епопея, започнала на Илинден 1903 г. „Труд“ и други медии отразиха думите на Зоран Заев, че „... България скоро ще премахне блокадата за Македония, но всички знаем условията за това... Източната съседка иска от страната ни да признае, че Гоце Делчев и другите илинденски герои, които са воювали и са дали живота си за Македония през 1903 г., са били българи...“ Казано накратко, българската позиция е „... директен удар по Илинден...“ И нито дума, че героите на Илинден са българи - така твърдят те самите, османските власти, чуждите дипломати, световната преса! Илинденските герои, в които така гръмко (и лицемерно) се кълнат в Скопие, са както от историко-географската област Македония, така и от свободна България. Ще припомним на северномакедонския премиер, че „неговият“ Илинден е невъзможен без идейното наследство на Левски и Ботев, без ярки личности като Христо Чернопеев от Дерманци, Кръстьо Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър), Марко Лерински от Котел, Михаил Попето от Горна Диканя, Тома Давидов от Ловеч, Пейо Яворов от Чирпан и цяла плеяда българи от Мизия и Тракия. Невъзможен е Илинден и без огнените думи „Свобода или смърт!“ и „Жив е той, жив е!“

В изявленията на македонските политици и „историчари“ Преображение е осъдено на мълчание, въпреки че действията в Странджа са неразделна част от общата борба на поробените българи. Не „споделена“, а обща борба, подчинена на общ план, чиито маркери са Илинден, Преображение и Кръстовден. Нека на самия ден на Преображение да припомним някои знакови лица на революцията в Одринска Тракия, за която в Скопие не обичат дори и да споменават. За разлика от днешните адепти за „модерен“ и „поливариантен“, казано накратко, тенденциозен прочит на историята, издателите и читателите на легендарното списание „Илюстрация Илинден“ не са мислели така! На титулната страница на книжка 3 за 1927 г. редакторът Петър Мърмев (1884-1945) помества портретите на четирима водачи на революционната борба в Одринско като израз на голямата идея, чието ярко олицетворение е Илинден 1903-та! Роден в Прилеп, завършил социология в Швейцария, през 1904 г. Мърмев става учител в Българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин и съпреживява страданията на местните българи след зверското потушаване на въстанието.

Кои са „Водачите на революционното дело в Одринско“, какъвто е текстът под техните ликове? Нека започнем с Георги Кондолов (1858-1903), който за тракийските българи е легенда и за когото още тогава се пеят песни... Роден е в с. Велика (Балабан, днес в Турция) при Малък Самоков (Демиркьой), придобива житейски опит в Цариград, Хасково и Бургас, като влиза в македоно-одринското движение през деветдесетте години на XIX в. Близък е с „капитан“ Петко войвода, а след 1900 г. е под силното влияние на Гоце Делчев. Трите чети, формирани от войводата през 1901-1903 г., са свидетелство за израстването на организацията в обширен район. По време на въстанието е командир на голяма чета, в която има както местни хора, така и младежи от свободна България и Македония. Смъртта го застига при атаката на турската казарма в Паспалово (дн. Армутверен, Турция). По негово настояване, за да не попадне във вражески ръце, е застрелян със собствена му пушка от верния четник Димитър Македончето... Костите на Георги Кондолов са пренесени тайно и препогребани в Малко Търново, а през 1958 г. - вградени в костница в мемориала на Петрова нива.

Роденият в Малко Търново Стамат Икономов (1866-1912) е сред емблематичните фигури, олицетворяващи връзката на българската армия с освободителното движение в Македония и Тракия. Възпитаник на Военното училище, участник в Сръбско-българската война (1885-1886), през 1901 г. капитан Икономов доброволно напуска службата, за да се посвети на освободителната кауза. По думите на Христо Силянов „... Стамо Икономов е човек мълчалив, с крайно демократични убеждения... Изявил желание да замине в родния си край, Малко-Търновско, той не се позова на офицерския си чин, за да поиска ръководен пост, а се остави всецяло на усмотрението на старите одрински ръководители...“ На конгреса на Петрова нива е избран за член на т. нар. Главно боево тяло - командният щаб на въстанието в Странджа. Освен че е командва голяма чета, запасният капитан обучава бойците от „смъртните дружини“ и местните милиции. При обсъждането на плана на военните действия, със своята професионална компетентност Икономов настоява за превземането на Малко Търново, но колегите му от „боевото тяло“ (Михаил Герджиков, Христо Силянов и Лазар Маджаров) налагат тактиката на повсеместни акции - решение, което по признанието на самия Силянов се оказва груба грешка. След погрома на въстанието и до смъртта си Стамат Икономов продължава дейното си участие в борбата, въпреки разклатеното си здраве.

Лазар Маджаров (1872-1907), родом от Негован (дн. Ксилополис), Егейска Македония, е възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия. След „даскалуване“ в Жеравна и Рила, през 1897 г. е назначен от Българската Екзархия за главен учител в Лозенград (дн. Къркларели). Като един от лидерите на ВМОРО в района, през 1900 г. обикаля Одринска Тракия заедно с апостола Гоце Делчев. Именно Лазар Маджаров изгражда комитетската мрежа в Лозенградско, нещо повече - прави и невъзможното, за да я опази от ударите на турската власт след „аферите“ и провалите през 1902 г. През 1903 г. е избран е за член на Главното боево тяло.

Отдаден на каузата, съпричастен към тежката съдба на обикновените хора, след погрома на въстанието идеалистът Маджаров е в състояние на депресия. Със своята желязна воля обаче той не се предава на отчаянието, а самоотвержено работи за укрепването на организацията в Родопите и Беломорието. Загива от вражески куршум през 1907 г. при с. Лъджакьой (грц. Лутрос), Дедеагачко заедно с няколко свои съратници, сред които е и Петър Васков. По думите на Христо Силянов „... Лазар Маджаров принадлежеше към ония наши ратници, които завлечени от могъщата вълна на освободителната идея, забравят произхождението си /.../ и всичко, свързано с тяхното лично „аз“...“

Слава Богу, въпреки ширещите се дълги години нихилизъм и забрава, имената на Георги Кондолов, Стамат Икономов и Лазар Маджаров остават живи в националната памет, особено в Странджа, в Бургас, при потомците на тракийските бежанци в цяла България. Случаят с Петър Васков (1875-1907) за съжаление е по-различен, а и участието му в Илинденско-Преображенското въстание не е в Одринска Тракия, а в Македония.

Петър Мърмев обаче неслучайно поставя Васков сред най-изявените одрински водачи. Отново възпитаник на Солунската гимназия, умният и способен младеж завършва математика и физика в Софийския университет. Както пише Георги Баждаров, познанията на даровития физик са особено ценени от „комитите“ във връзка с акциите за взривяване на жп линии и мостове... Преките връзки на родения в Прилеп Петър Васков с тракийци е от 1900 г., когато става учител в Одринската гимназия. Готвейки се за предстоящата битка, през 1902 г. постъпва в Школата за запасни офицери в София, а по време на въстанието води чета в Демирхисарско. През 1904 г. се завръща като учител в Одрин. Избран за председател на Одринския окръжен комитет, Васков играе решаваща роля за съхраняването на ВМОРО в Одринска Тракия. Загива заедно Лазар Маджаров при Лъджакьой през 1907 г.

Разбира се, героите на Преображение 1903-та са много повече. Цитираният на няколко пъти Христо Силянов (1880-1939), автор на капиталния двутомен труд „Освободителните борби на Македония“, по род от Охрид, през 1903 г. е един от ръководните дейци в Странджа. Така или иначе, в „Илюстрация Илинден“ ликовете на четиримата загинали за свободата герои не са избрани случайно. Заедно с всичко останало те илюстрират по категоричен начин националното единство - не само общата участ на сънародниците от Македония и Одринско, но и общите им български корени.