Кой каза, че българските планини нямат целогодишен туризъм?

Снимка: Архив

Всяка зима покрай пуническите войни около втория лифт в Банско, първия в Пампорово и нулевия във Витоша чуваме пропагандата, че в българските планини нямало целогодишен туризъм. Насажда се разбирането, че в Банско (Благоевград), Пампорово (Смолян) и Боровец (София област) в хотели и ски зони инвестират едни лоши и глупави хора, които посрещат туристи само през зимата, а през лятото превръщат градчетата в безлюдни пустини и гробници. Докато в чужбина било точно обратното – там умните хора не строели хотели и ски зони… а нещо друго (ама не се казва какво), което посрещало туристи през цялата година, се казва в коментар на сайта ekipbg.com.

Странното е, че досега не сме видяли някой да се запита – това, аджеба, вярно ли е или не? Пък на този въпрос е относително лесно може да се отговори, имайки предвид наличните статистически данни.

Да вземем трите български планински области, френската Рона Алпи като един от най-добрите примери за целогодишен туризъм и мощната словенска туристическа алпийска област Горенска. Разпределяме броя нощувки във всяка от областите за последните 12 месеца – т.е. от септември 2015 до септември 2016 година. След това пресмятаме нощувките за всеки месец като процент от общите нощувки за годината, за да видим разпределението на туристическата натовареност. Получава се следната графика:

turizym

Вижда се, че френската Рона Алпи е наистина с почти идеална целогодишна натовареност – най-слаб е бил месец ноември 2015-та с 5.2% от общите туристи през изминалата година, като пиков е бил месец февруари 2016-та с 9.6% от общите. Разликата между пиковия и най-слабия месец е едва 4.4%.

В България имаме традиционно най-силна натовареност през януари и февруари. Например, в област Благоевград с планинския курорт Банско, най-слаб е бил ноември 2015-та с 4.2% от общите туристи, а най-силен е бил февруари 2016-та с 15.3%. За Смолян и Пампорово най-слаб е бил ноември 2015 с 2.8%, а най-силен е февруари 2016 с 16,8%; за Боровец и СО най-слаб е бил октомври 2015-та с 3.25%, а най-силен е февруари 2016 с 16.7%. Планинският туризъм в Словенската област Горенска пък е с по-различна динамика – мощен наплив има през юли и август 2016, а ски сезонът е относително по-спокоен.

Макар и отстъпващи на френския шампион по хармонизирана натовареност, българските планински области далеч не са концентрирали туристическата си дейност единствено през зимата. Летният сезон в Пампорово и Смолян е бил изключително силен през 2016 г. – между юни и септември са реализирани цели 30% от всички нощувки за изминалите 12 месеца, в сравнение с 33.3% за летния сезон в Рона Алпи. Банско и Благоевград изостават съвсем леко с 27% от нощувките за лято 2016.

Ако бъдем още по-прецизни статистически и изчислим отклонението от средните норми за годината, откриваме следните данни (колкото по-ниско е, толкова по-„целогодишен“ е туризмът):

Туристическа област               Стандартно отклонение

Рона-Алпи                                                                 1,25
Благоевград с Банско                                            3,7
Смолян с Пампорово                                            4,25
СО с Боровец                                                           4,14
Горенска (Словения)                                            5,12
Австрия – национално ниво                              3,17

Най-ниско е отклонението в Рона-Алпи, тоест там пиковите и най-слабите месеци са с най-малко отклонение за средната натовареност за годината и френската област с абсолютно право се сочи като един от най-добрите примери за целогодишна туристическа дестинация.

Отклонението в Банско е най-ниско от трите български планински области, но далеч не е критична стойност. Виждаме, че мощната туристическа област Горенска в Словения е с много по-високи отклонения и от трите български региона и курорти. И само за сравнение, отклонението на Австрия е почти идентично с това на Благоевград – тоест, Австрия като държава е точно толкова целогодишна дестинация, колкото и Благоевград с Банско.

В заключение можем да кажем само, че българската държава е добре да спре да слуша глупостите на хора, които не са вложили един лев в туризма, но се опитват по телевизията да убеждават институциите как именно те знаели проблемите в българските планини и само да докопат властта и щели да превърнат небалансирания български туризъм в целогодишен. Българският туризъм в планините през последните години все повече изглажда месечната си натовареност и вече е целогодишен – благодарение на усилията на хиляди предприемачи, десетки кметове и стотици хиляди туристи. И единственото, което трябва да се направи, е държавата да спре да пречи на хората да си вършат работата в името на лъжи и популизъм.

(Статията е публикувана в ekipbg.com)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Добра статия .Ясно че нашите уж природозащитници не са такива , а изнудвачи . Лошото е че намират съмишленици (меко казано) и във властта . Буди недоумение обаче как едни и съши хора един път бъдат наричани и то с право изнудвачи, когато се касае за протестите за Банско и Витоша , а за морето същите са волни къмпингари , истински екозащитници и пр . И то не еднократно .Що така , с двоен аршин , бе господа от Труд

  2. Казват го завистниците от чужбина, разни платени еколози. Особено съм доволна от джаз фестивала на Банско лятото, където съм всеки август. Другото са инсинуации и измами.

  3. Как кой? Ми явно някой много неграмотен или много облъчен от белевистите. От сума ти години има летен планински туризъм.

  4. Кой каза, че българските планини нямат целогодишен туризъм? Е, как кой? Тома Белев и Иво Прокопиевите медии! Смешници!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.