“Пирин” прекъсна серията от загуби

Северна Корея желае да започне диалог със САЩ

Юнкер: Македония е на прав път, може да получи препоръка от ЕК до няколко месеца

Депутатът Николай Бошкилов напуска ръководния екип на БСП-Благоевград

Обилни снеговалежи и силен вятър тази нощ и утре, червен код в областите Смолян и Кърджали

От Българска банка за развитие обявиха, че нямат участие в сделката по продажбата на ЧЕЗ

Нови боеве са избухнали Източна Гута

Путин, Меркел и Макрон са обсъдили ситуацията в Сирия

ГЕРБ обвини Нинова, че “пуска плоски лъжи”

МВР със съвети какво да правим при обилни снеговалежи и силен вятър

Патриарх Неофит възглави празнична света литургия в “Св. Александър Невски”

19-годишно момиче е загинало при катастрофа в района на Драгичево

Калоян Паргов: Гражданите от “Малашевци” поискаха да закрием битака

Гайди, заря и регата за 3 март във Варна

БСП ще пита чешкия премиер и ЕК за сделката с ЧЕЗ

Кой се опитва да преразпределя власт в Темида? Историята на една листовка на "съмненията"

Съдия Даниела Дончева

Тече безпрецедентна атака срещу председателя на САС Даниела Дончева

Листовка, наречена “заявление” и закачена в коридора на Софийския апелативен съд (САС) от съдията Милен Василев, стана повод за безпрецедентна атака срещу председателя на най-големия апелативен съд у нас Даниела Дончева. В листовката тя е обвинена в корупция от колегата магистрат, макар той изрично да посочва, че няма доказателства за подобни твърдения. Причината – едно от десетки дела, които поради влизането на съдия Василев в друг съдебен състав, остават на доклад при друг съдия. Но, както посочва Василев, става въпрос за търговско дело, свързано с фалиралата КТБ и “имащо за предмет установителен иск по чл. 694 ТЗ на значителна стойност – над 102 млн. лв., за които се твърди, че има за произход заемни отношения”.

Каква е историята: близо месец по-рано зам.-председателят и съдия в търговското отделение на САС – Стефан Гроздев, е избран за член на Висшия съдебен съвет и встъпва като член на същия орган на 03.10.2017 г. Така, за неговото място остава свободна щатна бройка в един от тричленните състави на Търговското отделение на САС. Именно на това място председателят на съда Даниела Дончева слага съдията от същия съд и същото отделение Милен Василев. Процедурата е изцяло съобразена със Закона за съдебната власт (ЗСВ) и правомощията на административния ръководител на съда. Също и с натовареността на съдиите, която по закон, следва да е равномерна.

Приложена е и установената в съдилищата практика, според която делата, които до този момент са били на доклад на освободения съдия (в случая Стефан Гроздев – бел.ред.), се поемат от съдия Василев. По същия начин делата, които до този момент са били на доклад на съдия Василев в предишния състав, се поемат от този, който влиза на негово място. В случая, председателят на съда Даниела Дончева влиза в тричленния съдебен състав, в който до този момент е бил съдия Милен Василев.

Малка подробност е, че делата, които съдия Василев поема от съдия Гроздев, са доста по-малко на брой от онези, които оставя в предишния състав. Нещо, за което самият Василев настоява малко по-рано пред Дончева, а именно: тя да поеме по-голяма натовареност като председател на съда, а неговата да бъде облекчена като прекомерна /предложението на Милен Василев е от 02.10.2017 г., става ясно от неговата листовка/. Когато точно това се случва, изненадващо в коридора на САС се появява листовката срещу Дончева. Като в написаното се твърди, че председателят на САС не можел да отиде в състав на Търговското отделение, тъй като досега правораздавал в Гражданското отделение. Нещо, което категорично не отговаря на истината, тъй като ЗСВ дава изрично такова правомощие на председателите на съдилищата. Още повече, че в Гражданското отделение на САС към този момент няма свободен състав, чийто доклад да поеме съдия Дончева. Юридическите аргументи в случая, очевидно, са оставени на заден план. За сметка на “съмненията”, които един съдия има към друг, пък бил той и административният ръководител. И след като действащ български магистрат – съдия Милен Василев, решава, че неподкрепени с доказателства “съмнения”, са достатъчен повод за опит за дискредитиране на председателя на САС, то няма как да не се породят и ответните съмнения, че закачената листовка преследва други, много по-мащабни цели. Ето какви:

Опит за реванш

Магистрати и служители в САС забелязват, че появата на листовката съвпада по време с връщането в съда на един до неотдавна радвал се на силно медийно внимание магистрат – бившият вече член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев. След края на мандата си Калпакчиев се връща по собствено желание в Софийския апелативен съд, въпреки, че може да избере и друга висока позиция в съдебната система.

Съдия Калпакчиев е един от малкото, издигнали се в съдебната система с т.нар. “прескачане на нива”. Преди години от съдия в Районен съд-София той започва да правораздава директно в Софийския апелативен съд. Междувременно, Калпакчиев вече е от най-активните членове на бързо топящата се, но шумна група от членове на Съюза на съдиите в България (ССБ). По същото време е избран за член на ВСС, където престоя в последните пет години. В този период Калпакчиев стана популярен предимно със смелите си реплики и остри коментари по адрес главния прокурор Сотир Цацаров. В същото време, някак незабелязано, минава фактът, че съпругата му Елизабет Петрова, която също е съдия, е гласувана за повишение от същия този ВСС, в чийто състав е и Калпакчиев. Така съдия Петрова-Калпакчиева става съдия в същия съд, откъдето идва и Калин Калпакчиев – Софийски апелативен съд. А към днешна дата Калпакчиев отново е редови съдия. В САС, заедно със съпругата си.

Казват редови, но дали не и зареден с желанието и да оглави този съд? Пречка за реализирането на подобни властови амбиции се явява присъствието на съдия Даниела Дончева начело на САС, чийто мандат изтича след повече от три години. Достатъчно дълъг срок, който със сигурност не допада на това лоби в Съдебната палата, което остана силно разочаровано от решението на ВСС от 5 юли 2016 г., с което Дончева бе избрана за административен ръководител на САС. Лоби, в което ключова роля има председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който още с избирането на съдия Дончева демонстрира отрицателно си отношение към нея, извиквайки я по спешност да подпише назначението си в неговия кабинет и при пълно медийно затъмнение. И всичко това, само защото съдия Даниела Дончева не беше кандидат на ССБ.

Листовката предоставя идеална възможност за реванш. Евентуален успех на кампанията по дискредитирането на Дончева би открила възможност на Панов да предложи магистрат за нейния пост. Отново председателят на ВКС има право да предложи и издигане чрез командироване на съдията, автор на атаката – Милен Василев, във Върховния касационен съд. Всъщност, съдия Василев веднъж вече се е явявал на конкурс за ВКС, но съдийската колегия на ВСС оставя без уважение исканията за повишаване и преместване като съдия във ВКС както в Гражданска, така и в Търговска колегия.

Високи залози

“Съмненията” за целите на листовката далеч не свършват до тук. Месец преди разлепването на листовката срещу Дончева, поста си неочаквано напусна друг близък до Лозан Панов магистрат – председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов. И по правило, предложението за заемане на неговото място трябва да дойде от председателя на Софийския апелативен съд, т.е. от Дончева. И тя го прави, но очевидно избира кандидат, който не се харесва на Панов – съдия Стефан Милев. Стига се дотам, че Панов еднолично решава да предложи друг кандидат за и.ф. председател на СГС – съдия Красимир Машев. Предложението на Панов предизвика сериозни спорове в новия състав на ВСС, като, в крайна сметка, то бе отхвърлено, а на номинирания съдия Машев му се наложи да се обяснява, че всъщност не е искал да поема, макар и временно, ръководството на Градския съд. В крайна сметка, СГС вече има и.ф. председател – съдия Десислава Попколева, но процедурата по избор на административен ръководител тепърва ще стартира и по всичко изглежда залозите ще са високи.

Незададени въпроси

“Съмненията” за наличието на кампания срещу Дончева, която би дала възможност за кадрово овладяване на ключовите съдебни инстанции – СГС, а защо не и на САС, от магистрати ползващи се с опеката на Панов, се задълбочават и от факта, че “раздухването” на казуса стартира с активната намеса на магистрат – член на Съюза на съдиите в България, съдия Васил Петров и особено на съдия Методи Лалов, които публикуват снимки от листовката в социалните мрежи. Така, близо седмица след като е закачена на таблото в САС, листовката срещу Дончева става повод за серия от публикации в група медии, в които дори заглавията са идентични: “Съдия заподозря шефа си в корупция”, “Съдия обвини председателката на САС в действия със силен корупционен мирис”. Твърденията на Василев, който сам признава, че пише по съмнения, а не по факти и доказателства, са приети за достоверни, без дори да се търси отговор на елементарния въпрос – ако има данни за корупция, защо не са сезирани компетентните институции, а вместо това на епистоларна атака се подлага магистрат на ръководен пост.

В ущърб на обективността, отсъства дори и въпросът защо съдия Василев се оплаква, че друг ще гледа едно конкретно дело от десетките, които преди това са били на негов доклад. И защо фиксирането, както става ясно от листовката, не е върху правната страна на делото, а върху това, че “има за предмет установителен иск на значителна стойност – над 102 млн. лв.” Никой не задава и друг логичен въпрос: Защо няма “корупционен мирис”, ако делото е на доклад при съдия Василев, но такъв се появява в момента, в който делото се поема от друг магистрат? Точно този едностранчив подход към обсъждането на “съмненията” в листовката, а и последвалото политическо вмешателство в казуса от страна на лидера на партия “Да, България” и бивш министър на правосъдието Христо Иванов, навява усещането, че някой се опитва да преразпредели властта в Темида, при това за чужда сметка.

* Материалът е от сайта legalworld.bg

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Лозан Панов трябваше да бъде изритан от съдебната система още в началото, когато изведе на политически протест подведомствените му съдии. Но законите ни са такива, че трудно може по законосъобразен начин да бъде осъден един престъпник или да бъде изхвърлен от поста си притежаващия някаква власт нарушител на нормалното функциониране на институцията, която ръководи. Докато невинният може да бъде осъден като едното нищо. Да не говорим че може да бъде изритан от заемания пост, на който съвестно работи, за отрицателно време.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.