Дълго време ще държи влага на виртуалния “елит” на нацията оплитането му в схемата на ловкия измамник “Александър Николов” или просто Спас от Кочериново. Самозваните “лидери на мнение”, “професионалните” протестъри, поръчковите журналисти и жълтопаветните сноби в продължение на четири години, ден след ден, са потъвали в мрежата на ловкия измамник, който, заради умението си да надхитри имащите себе си за последна инстанция в държавата персони, бе превърнат в звезда, докато мнозинството от “жертвите” предпочетоха да потънат в анонимност. Но не от срам, а за да не рухне, както се оказа, кухият им виртуален авторитет. Стигна се дотам, че за да минимизират щетите, част от ужилените започнаха да развиват теорията, как зад измамната схема стои цяла организирана престъпна група. А сайтове, които бяха превърнали “Александър Николов” в пенкилер-коментатор, гузно изтриха “анализите” му. Чак психолог бе ангажиран да обяснява как “всеки можел да се подведе” от лъжите на “Александър Николов”.

След като технологията и “жертвите” на измамника вече са известни, идва въпросът – кой и как създаде “Александър Николов”? Защо един средностатистически българин от градче с малко над 2000 жители успя да направи за смях тези, които имат претенцията да променят България, но все някой и нещо им пречат.

Отговорът - Спас става “Александър Николов” с пръкването на “умните” и “красивите” протестъри през лятото на 2013-та година. Спас таргетира за “приятелство” водещи лица от протестите и присъдружните им журналисти от поръчковитесайтове на подсъдими олигарси и мейнстрийм медиите. Измамникът се ангажира виртуално с всевъзможните “активни мероприятия” на задкулисието, насърчава поръчковата журналистика, като ласкае авторите й, а накрая финишира като активист на провалилото се политическо ГМО “Да, България”. Така се оказва, че самозванецът Спас се оказва възможен благодарение на диктата, който куп зависими журналисти, “грантови” протестъри и ГМО-политици оказват над държавата и обществото по всяка тема, която засяга интересите на олигархичните им кукловоди.

“Александър Николов” е създаден от задкулисието, което чрез обсебването на обществения живот и контролирането на водещите медии – Нова, бТВ, БНТ, БНР, Дарик радио и половин дузина сайтове-бухалки, се опитва да налага паралелен дневен ред в държавата. И, ако “Александър Николов” е виртуалният измамник Спас от Кочериново, то той има своите реални прототипи, които като кърлежи източват жизнения ресурс на обществото в последните почти три десетилетия.

Измамата “Александър Николов” е всичко:

това, което бяха Иван Костов, кръговете “Агнешки главички” и “Капитал” в прозрачната масова приватизация;

това, което е политизираният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и компрометираният Съюз на съдиите в България за независимостта на правосъдната система;

това, което фараонът-беглец Цветан Василев е за стабилността на банковата система;

това, което е Емил Джасим за престижа на българското училище;

това, което са Тома Белев и зелените рекетьори за опазването на околната среда;

това, което са бухалките - “Капитал”, “Дневник”, “Клуб Зет”, “Медиапул” за свободата на медиите;

това, което са подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев, Гриша Ганчев за успеха на българския бизнес;

това, което са партийните ГМО-та “Да, България”, ДСБ, Зелените, ДЕОС в многообразието на политическия живот;

това, което са Даниел Смилов и Евгений Дайнов с точността и обективността на прогнозите и анализите им;

това, което е Агент Сашо или Илиян Василев в енергийната и всякаква друга експертиза;

това, което са Кънчовците и Борянките в честността на социологията;

това, което е Антоанета Цонева в прозрачността на изборите;

това, което е кухият “Антикорупционен фонд” в борбата с корупцията;

това, което са БХК, “Америка за България” и “Отворено общество” в защита на интереса на българския народ;

това, което вече пета година ни се натрапва като “умно” и “красиво” и което самозвано си присвои правото да менторства над цял един народ.

В крайна сметка, “моралните терористи” се оказаха жертва на собственото си его, на виртуалната заблуда, с която се опитват да заместят реалността. Ако ценяха произхода и историята, ако понякога уважаваха чуждото мнение и избор, макар да са различни от техните, “приятелите” на “Александър Николов” можеше и да се усъмнят по-рано, че са обект на собствените си заблуди. За целта беше нужно единствено да си припомнят две от “златните ленти” на българското кино: “Авантаж” с Руси Чанев и “Опасен чар” с Тодор Колев. Така щяха да научат и откровенията на рецидивиста Лазар в “Авантаж”, според когото “джебчийството е проклятие и който веднъж го е почнал, трудно може да се отърве от него”. Същото е и с фалша в политиката, правосъдието, икономиката, медиите и обществените отношения.

Иначе, в аферата има и нещо положително. Докато на “опасния чар” на “Александър-Спас” са се връзвали основно “фалшивите герои” на нашия живот, то все по-малко са обикновените българи, които дават нещо на “аванта”, особено на “умни” и “красиви” ментори на морала, които май излязоха и не чак толкова “умни”.