Докато изтъкваме „общите културни корени“ адвокатстваме за определени олигарси

Само Гърция може да ни конкурира

България не само е „най-близката до СССР бивша социалистическа държава“, както едва ли случайно започват повечето статии за страната ни в западните медия, но е и единствената от новоприсъединените страни към НАТО и ЕС с отчетливи и масови проруски сантименти. Респективно такива са корупцията и националният бранд, например. В същото време не пропускаме да наблегнем при случаи на държавно ниво на „дълбоките ни исторически и културни връзки с Русия“. Във връзка с това искаме безусловна отмяна на санкциите срещу определени руски олигарси и компании, празнуваме Путин, слушаме внимателно по тивито Дугин в деня на убийството на Политковская, и приветстваме радушно на гости прокурора Чайка. Между другото от старите членове на ЕС и НАТО, единствената икономика с подобни, макар и не толкова силни сантименти към Русия е Гърция, която вече бива изпреварена от някоя от страните с противоположни сантименти към Русия. И не е много удобно да се приеме обяснението, че милеем за Кремъл, заради Православието, защото и румънците са православни, даже много повече от нас и руснаците, нали.

Не казвам, че трябва внезапно да обърнем сантиментите си спрямо Русия, но може би ще е практично и смиряващо да коригираме поне очакванията си за настоящето и бъдещето на страната ни и за развитието на държавата ни.

*Авторът е председател на Европейския институт за стратегии и анализи, бивш заместник-министър на финансите. Текстът е от личния му профил във фейсбук