Колко важно е да изградим магистрала през Черно море

Летището в грузинския град Кутаиси отдавна не приема полети от България. Снимка АРХИВ

Докато Иран е под американско запрещение, алтернативата на Новия път на коприната минава през Грузия до Поти и Батуми, а сетне... ?

Изтокът е тръгнал на Запад. Във всякакъв смисъл. Огромната китайска икономика има нужда от нови пътища, от нови пристанища, от нови пазари, иначе може и да експлодира от прегряване. Зажаднелите за инвестиции европейски гърла пък имат нужда от свежите пари на Поднебесната империя. Така някак си по естествен път се зароди инициативата за новия “Път на коприната” (One belt one road). Китайската инициатива фактически възражда древните маршрути към сърцето на Азия, Африка и Европа. Най-краткият от тях към най-богатия общ пазар в света – Европейския съюз - минава през Централна Азия, Иран, Турция и оттам се разклонява по няколко направления.

България в момента не попада сред най-желаните маршрути. Турция - да! Анкара разполага с много добри пристанища, през които директно могат да се превозват товарите към Италия, Франция, Испания и оттам по чудесна инфраструктура да достигат до всяка точка на ЕС. Ако бъде изградена модерна жп линия, тя спокойно може да мине през Гърция до нейните пристанища или през Северна Македония и Сърбия до Централна Европа. Всички споменати държави планират и работят по изграждането на надеждни транспортни коридори. България изглежда задрямала, а има огромен потенциал да се превърне в един от важните портали към Западна и Централна Еворпа.

България може да бъде атрактивна, само ако бъде активна. В момента съществува геостратегически вакуум или нека я го наречем ваканция. Китай не би си позволил да залага на един единствен път, че дори и на неколцина опции. Китай не трябва да зависи от местни конюнктури и затова изгражда алтернативни трасета или поне се интересува от тях.

Въпреки отменените санкции и ядреното споразумение между ЕС, САЩ и Иран, администрацията на Доналд Тръмп върна санкциите към персийската държава, при това с доста сериозни заплахи към всеки, който дръзне да наруши еднолично взетите ембаргови мерки. След наказателните блицкриг операции на САЩ срещу Турция и Китай, никой не се съмнява какво би последвало, ако президентът Тръмп се ядоса. Китай глътна вода. Турция се срина за седмици. Това коства много неприятности не само на властта, но ударът бе усетен от всеки турски гражданин, защото всеки загуби 40 на сто от парите си.

Никой не знае колко ще продължи гневът на САЩ по отношение на Иран, защото това не е просто икономическа война, а война за контрола на Близкия изток. При това не само върху пътя на коприната, но и пътя на петрола и каквото се сетите. Това е война и в крайна сметка за съществуването на Израел, доколкото Иран е най-големият враг на еврейската държава.

Ако погледнем на алтернативния Евразийски сухопътен коридор през Казахстан и Русия, пак се сблъскваме с аналогичен на иранския проблем. Кремъл е под ударите на САЩ във всяко отношение. НАТО стяга менгемето около руските граници, санкциите заради анексията на Крим, войната на администрацията на Тръмп срещу новите газови трасета – “Северен поток” 2 и “Турски поток” (преди това срещу “Южен поток”) подсказват, че Вашингтон по никакъв начин не би допуснал основния поток на стоки, капитали и хора от Китай да преминава през Сибир и оттам в Европа.

Най-прекият път, най-естествената алтернатива на тези две трасета е през Кавказ. През Каспийско море, Азербайджан, Грузия и до Черно море. Така се избягват и Русия, и Иран. В момента се изгражда магистрала от Баку, през Тбилиси до Поти и Батуми. По старото съветско жп трасе бързо може да се изгради модерна линия, защото с малко изключение от 50 километра, теренът е много лесен между двете вериги на Кавказ.

Въпросът, който ни вълнува е накъде ще тръгне пътят след Грузия. Кавказката държава изгражда магистрала до Турция, а оттам няма смисъл да говорим за пътища, защото Анкара отдавна се е погрижила за това.

Другата алтернатива е Черно море. Грузия отдавна започна да развива двете си пристанища в Поти и Батуми, като Поти се превръща все повече в изходна точка за азерския петрол към Европа. До там има изграден петролопровод и всекидневно кораби с нефт тръгват на запад.

Между България и Грузия оперира една единствена компания, която поддържа директна морска връзка между Бургас и Батуми. Единственият кораб - “Дружба” плава един път седмично до грузинското пристанище и обратно и това е.

Вгледани в някои чисто политически проекти, България сякаш проспива една нова възможност, при това много важна – да изгради магистрала по Черно море. Да оставим Китай, но Кавказ и Централна Азия са доста важни пазари.

Бургас и Варна могат да станат вратите на всички държави отвъд Черно море към Европейския съюз, че дори и Великобритания. Съвсем скоро от двете ни пристанища ще може да се пътува по магистрала и в рамките на Шенген. За целта обаче връзките с Грузия трябва да бъдат драматично засилени. В Кавказ има все повече заможни и платежоспособни туристи, които не само търсят нови дестинации, но щом чуят България веднага казват “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” и развиването на директни връзки по въздух и море само могат да бъдат от полза за България. В Грузия има достатъчно свободни пари, които търсят пътища за инвестиции в рамките на Европейския съюз.

Би било много жалко да стоим на отворена врата, а накрая пътят на коприната и на всички останали продукти да мине през Румъния или отново през Турция и Гърция.

В региона само България не лети директною

От всичките съседни държави в региона, България е единствената, която няма директни полети до Грузия. За кратко Wizz оперираше линията София – Кутаиси (втория по големина град в кавказката държава, б.а.), но след това беше пренасочена към Гърция пак по линията Кутаиси, но от Солун. Сега от Южната ни съседка има няколко авиокомпании, които летят до Грузия. Wizz откриха линия и от Букурещ, а за Турция няма какво да говорим.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари