Как гласуват депутатите, защо поскъпва хлябът според вестниците преди 100 години

Депутати бягат от парламента при гласуване на бюджета. Цената на хляба се увеличава. Шеф на фалирала банка изчезна в чужбина. Тройно убийство…

Това не са заглавия от български вестници през последните месеци, а новини от преди 100 години.

Само между Първата и Втората световни войни в крайдунавския Лом са излизали над 70 вестника. В средата на април 1930 г. вестник „Нова Дунавска заря”, който се чете по цялото крайбрежие на реката, съобщава, че е гласуван бюджетът на България. Министър председателят Андрей Ляпчев обаче е недоволен, защото одобрението на финансовата сметка на държавата станало с голям зор. 100 депутати от управляващата коалиция „Демократически сговор” въобще не присъствали в залата, а други 38 си вдигнали чукалата преди гласуването и изчезнали из столицата. „Но опозицията, която била против бюджета, оставила в залата 28 души. Съзнателно или не, опозицията, която се е борила срещу правителството, услужила, за да могат депутатите сговористи да приемат бюджета”, обяснява журналистът задкулисните политически пазарлъци, каквито се въртят и днес в отечеството.

В дописка „Икономическото бъдеще на България” от юни 1925 в. „ Ломски глас” съобщава, че министърът на труда Димитър Христов се оплакал, че „народните представители предимно се занимават с чисто политически въпроси, без да спират достатъчно вниманието си върху икономически въпроси, от които зависи бъдещето на страна ни. Като например, че населението на България нараства освен бежанците с 80 000 души годишно и че това население само не може да си намери прехрана в селата, но требе да му се намери работа в индустрията.” Като изключим, че сега нарастване на населението не само няма, ами броят на българите стремглаво се срутва, другото - липса на работа и прехрана за хората в малките селища и безразличието на властта към това си е пак същото.

„Нова дунавска заря” от април 1930 г. съобщава: „Директорът на обявената в несъстоятелност Българска кредитна банка е избягал в чужбина!”. Точно къде се е покрил банкерът и колко пари е отнесъл, изданието не пояснява. Но и от кратката информация е ясно, че парите ги няма и доста народ и в ония години е преглътнал със студена вода изгубените си спестявания. А животът и тогава е бил труден и най-необходимите стоки необяснимо поскъпвали.

„Защо поскъпва хлябът?”, пита вестник „Ломски сговор”. „Когато някои продукти от първа необходимост се държат отдавна на една цена - месото 20 лева за кило, киселото мляко 6-8 лева, сирене 26 лева, хлябът от няколко дни е възкачен с 1 лев. Черният 900 гр. за 10 лева, белият 900 гр. - 13 лева. Пред перспективата на една богата реколта, това повишение на цените учудва много гражданите!”, отбелязва изданието и призовава Комисариатът по прехраната (нещо като днешната Комисия за защита на потребителите) да се заеме с въпроса. В потока от новини за политически машинации и икономически трусове не липсват и лични драми, подпалени от бурни страсти. „Тройно убийство от любов!” гърми през 1930 г. в. „Нова дунавска заря”. 22 годишният Михаил Христов от Старо ново село застрелял с ловджийска пушка изгората си Цена и любовника й еврейчето Израил, съобщава репортерът. „Михаил ухажвал Цена, но тя предпочела еврейчето, затова „огорчен Христов ги издебнал на среща, застрелял и двамата, след което застрелял и себе си”, разказва журналистът.

Освен политика, икономика и полицейски хроники по страниците на вестниците от началото на XX век се разискват и морални-етични теми и проблеми, свързани, както се казва днес, с човешките права. Без въобще да подозират, че подир близо 100 години в Европа ще бъде създадена Истанбулска конвенция за защита на жените и децата, през 1925 г. редакторите на „Ломски глас” - издание на въздържателите, повдигат въпроса за онеправданото положение на българската жена в семейството. За нейната защита обаче журналистите прибягват не до юридически, а до математически аргументи в статията „Колко струва една жена?”„Трябва да споменем няколко думи за преувеличеното мнение, което почти е общо, че в живота, в труда и производството всичко е мъжът, а жената почти нищо”, пише редакторът и за да докаже важното място на нежната половина в семейството и обществото изчислява колко струва една съпруга след 25 години семеен живот. За отглеждане на децата тя е прекарала 1800 безсънни нощи, през които съпругът й е почивал. Сготвила е около 10 000 ястия. Омесила е и опекла 25 000 хляба и 1250 баници, изработила е общо 7500 надници. Или с годишната лихва жената, оценявана само като производителка, струва около 400 000 лева”, заключава журналистът и препоръчва „ на жената да се плати тази цена материално и духовно”.