Трус с магнитуд 4,3 по Рихтер е регистриран на гръцкия остров Алонисос

Производителят на китарите “Гибсън” е пред фалит

Германски военни в Източна Европа се оплакват от липса на зимно облекло

Мадуро поиска диалог с Тръмп

Фърги за се извини за гавра с химна на САЩ (ВИДЕО)

Русия ограничава продажбата наа алкохол за Мондиал 2018

ЕС може да спести 25 млрд. долара годишно с ползване на повече зелена енергия

Откриха антична сграда при ремонт на улица в центъра на Пловдив

Гърция ще получи транш от 5,7 млрд. евро през пролетта

Времето ще бъде облачно

Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Композиторът Георги Андреев: Опитаха се да ме откажат от гъдулката – била мечкадарски инструмент

Държавата може да подкрепи културата и без да се вкарва в разходи

 

46-1– Г-н Андреев, преди няколко седмици направихте фурор с импровизациите си с Найджъл Кенеди. Как се стигна до този концерт в зала 1 на НДК?

– Всичко стана благодарение на Иво Станков – цигулар и музикант, който от доста време живее във Великобритания и организира Лондонския фестивал на българската култура. В началото на годината ме попита: “Имаш ли нещо против да направим един концерт съвместно с Найджъл Кенеди и да свирите двамата твои произведения?” Казах: “Разбира се, че не.” И той се свърза с неговите мениджъри и започнахме подготовката. Март месец отидох в Лондон по покана на Найджъл. Там се запознахме.

– Как се запалихте по гъдулката?

– Един ден в родния ми град Хасково гостуваше търновския ансамбъл “Искра”. И тогава чух едно хоро – Балканджийско хоро. То е едно от емблематичните хора за народен оркестър на Коста Колев, който е доайенът в тази област. В това хоро има една невероятно красиво и блестящо соло на гъдулки – много гъдулки. Толкова ми хареса, че пожелах да свиря на гъдулка. В читалището, след като установиха, че съм много музикален, ме питаха: “Ама ти защо не се запишеш на пиано, цигулка или поне на акордеон?” – навремето акордеонът беше много популярен инструмент. Символ на бригадирското движение ли, не знам… А на народните инструменти се гледаше с пренебрежение – царуваше соцснобска естетика, която презираше фолклора като селяндурщина. Запънах се: “Не, искам да свиря на гъдулка.” “Ама това е мечкадарски инструмент!” “Не, искам на гъдулка!”

– Имаше ли учител по гъдулка в Хасково?

– Да, имаше – Михаил Делчев. Той първи ми нареди пръстите на гъдулката. И не само това – той беше първият, който ми даваше насоки в композицията. В момента поддържаме приятелски отношения, чуваме се почти всеки ден по телефона. Той от около 26 г. вече е в Дания – диригент на хор е там и изпълнява много мои песни с хора си.

– На каква възраст започнахте да пишете музика?

– Като ученик вкъщи. За първи път изпълниха мое произведение през 1987 г. Бях 11-и клас в музикалното училище. Вече като студент започнах да пиша сериозно, предимно в симфоничния жанр и в този, който е свързан с фолклора. Искам да изразя своята признателност към моя професор по композиция – Александър Текелиев, който е изключителен професионалист, но и невероятен педагог. Може хем да навлезе в натюрела, същността и личността на ученика си, хем да го насочи по най-правилния начин как да овладее цялото това познание, без да загуби индивидуалността си.

– Какво е вашето отношение към чалга музиката?

– Значи, ще ви кажа една скандална мисъл. Много пъти са ме обвинявали в еретични схващания, но според мен щом съществува чалгата като жанр въобще, значи е имало ниша. Макар че “чалга” не е правилната дума. Васил Найденов го каза веднъж и оттам нататък тръгна като нарицателно на тази музика. В Музикалното училище на фолклорните импровизации на ръченица или хоро или каквото и да е ние казвахме чалгия. Така че и на концерта с Найджъл Кенеди ние свирехме чалгия – когато импровизирахме. Докато го нямаше попфолкът, голяма част от хората слушаха сръбска и гръцка музика. Самият жанр попфолк сам по себе си е свързан с други фактори за възникване – това си е жанр на мутрите, те си го създадоха за себе си.

– Как обяснявате, че на Запад масата от хората имат по-добър вкус за музика, отколкото в България?

– Домашното възпитание, училището и средата, в която живеят децата. Мнозина обвиняват социализма за ниската обща култура в България. Но ако зачетете “Бай Ганьо”, нещата са същите, а е публикувана 1895 г. – какъв комунизъм?

– Какво в нашата държава спъва работата на музикантите?

– Липсата на каквато и да била стимулираща политика. Има държавна политика, но тя е под обратен знаменател. Тоест държавната политика полека-лека методично и систематично пречи на това в България наистина да има култура. С тези делегирани бюджети културата се превръща в търговия. Стимулира се единствено носенето на приходи и се вземат модели от Германия и Испания. Но първо погледнете какви са доходите на хората там и колко голямо е населението. Защо не вземат за пример Македония? Първо – млада, второ – като население е по-малка от България. Държавата до такава степен подпомага културата си, че там музикантите са почти национални герои.

– Не се ли изкушавате в такъв случай да станете един македонски композитор?

– Български македонец ли? Не! За пари не бих си продал същността. Иначе по-добре да бях станал американец или германец – имал съм много такива възможности.

– Имали ли сте планове да заминете за чужбина, където ще имате по-големи възможности за реализация.

– Планове ако имах, досега да съм ги реализирал. Предложения и възможности съм имал много, но поради едни или други причини не съм ги осъществил. Камъкът си тежи на мястото. Моето творчество, музиката ми, въобще цялото ми мислене е дълбоко свързано с българската национална култура.

– Според вас какво би могло да бъде направено от държавата за вас, музикантите, с минимален разход на средства?

– Много неща. Ако щете, на първо място да се дадат репетиционни помещения и медийно време за реклама. Един продукт, ако ще да е супергениален, ако не бъде разгласен сред хората, не става нищо от него. За това не е нужно държавните институции да дават пари. Само с това да се съдейства, пак стига. Има страшно много общински помещения, които са стопанисвани от държавни структури. Но тук някак си има една много странна ситуация – хем е уж държавно, хем искат наем. Пречи ми още липсата на компетентност, особено по отношение на музиката. Ние все обвиняваме институциите, но пък от друга страна липсва и единство в гилдията. Твърде много е политизирана и нещата се определят до голяма степен от това кой в какъв синдикат е, какво подкрепя и какво не подкрепя…

Една от най-големите грешки е несериозното отношение към културата. Схващането, че музикантите по цял ден свирят и пеят и нищо не работят. Музиката е най-висшето изкуство. И като всяко изкуство изисква пълно посвещаване. Огромно количество труд, лишение от много неща, дори саможертва. А много рядко има финансова възвръщаемост. Всъщност хората на изкуството най-често работят за удовлетворението от това, че техният труд е признат – просто морално, от публиката.

– Разбрахме, че работите върху нов проект?

– Той е още в съвсем начален стадий. Аз имам отдавна една мечта да създам малък оркестър, който да може да изпълнява както музика от целия Балкански регион, така и класическа западноевропейска музика. Да има, от една страна, национален, от друга – международен звук.

– За колко малък оркестър говорите?

– Минимум 10 души. Ще има както класически инструменти, така и фолклорни, като всеки един от тях ще е солист. Това е един камерен ансамбъл. Структура, която би могла да представлява в музикален план България като центъра на Балканите. Защото ние сме центърът на Балканите чисто географски. Този регион има огромен потенциал и арсенал в музикално отношение.

– Какво спъва този проект?

– Ами нали трябват пари? Реклама…

– Ще гласувате ли за президент?

– Хайде, кажете ми за кого да гласувам? Не хващам вяра на никого.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. ”– Как обяснявате, че на Запад масата от хората имат по-добър вкус за музика, отколкото в България?” Елизабетке, кой ти каза това? Защото ние живеем в запада и опознаваме този запад повече от 25 г. и някак си не сме забелязали горепосочения факт. А другата глупост/неверност за ниската обща култура на Българите по време на соца е поредната мръсна пропаганда и лъжа. Точно по време на соца имаше програма за всестранно развитие на човека, която ни развиваше в 3 насоки – тясна специалност или професия, физическа култура, спортове и обща култура . Такова образование не се дава даже и в скъпите платени у-ща в хамер. и зап европа.
    Криво да седим, право да говорим..България е дала много на света, дава и ще дава, въпреки че в момента се намира в изключително тежка ситуация, сравнена с останалите държави..
    Гошето да си свири на гъдулката и да ни радва, а и ние няма да гласуваме за празидент, който е ненужна фигура и само смуче изтормозеното бъл. общество. Колко милиони ще требе допълнително да дадем на празидентите и хунатат им 20 млн лв. Ще ги вземем от болните дечица и пенсионери:)))

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.