Композиторът Стефан Диомов пред „Труд“: Прекалено се оплакваме, липсва ми “достатъчната усмивка” „Бургас и морето“ успя да изпревари „Златният Орфей“

Композиторът Стефан Диомов няма нужда от представяне. Няколко поколения българи знаят неговите песни. Сега тече подготовката на предстоящия фестивал „Бургас и морето“. Разговаряме с Диомов за еволюцията на този празник на музиката, за прекрасния град Бургас, както и за впечатленията на Диомов от последното му пътуване в Южна Америка. Не подминаваме и политиката, но просто няма как да я прескочим…

– Г н Диомов, текат последни приготовления за фестивала “Бургас и морето”, който започва в събота. Вие пишете сценария за трета поредна година. От самото начало на фестивала ли сте негов спътник?
– Тази година е 35-ото издание на „Бургас и морето“. Рекорд! Защото в България това е единственият оцелял поп фестивал. Дори един могъщ „Златен Орфей“ не можа да издържи повече от 32 пъти. А ето, нашият скромен фестивал е вече на 35. Това е похвално, хубаво е.
В началото, аз само участвах. Печелил съм „Бургас и морето“ 5 пъти. Толкова много съм го печелил, че вече не смея и да помисля да участвам, защото хората ще си кажат, че съм ненаситен човек, а това не е вярно.

– Кой измисли името „Бургас и морето“?
– Аз. До 1991 година то беше „Бургас, морето и неговите трудови хора“. Това е доста идиотско заглавие…А „Бургас и морето“ и нищо повече, звучи прекрасно. Всъщност аз съкратих името, не съм го измислял. Съкратих го и го поднових. Защото 4 години конкурсът беше прекъснат и после възстановен. Много се радвам за тези години, когато го възстановихме, тогава се родиха много хубави песни. Помня, че първата година, когато започна отново- 1994- та или 95- та , тогава се появи Тони Димитрова. И нейният хит „Ах морето“ се класира на трето место.
Валеше дъжд, тя беше никому неизвестна и за нея третото място беше голям успех…
В момента тази песен стана емблематична на фестивала. Нещата се обръщат. Някога песни потъват в забвение, някога обаче има щастливи случаи, като този с „Ах, морето“, който стана хит за всички времена.
Тони е печелила първо място с няколко други песни – „Старецът и морето“, „Там край бавната река“ и т. н., но след големия си успех с „Ах, морето“.
После фестивалът се печелеше от „Тоника“, Ева и Гого, лека му пръст, после се появи големият Пламен Ставрев и той спечели. Все бургазлии, а това дразнеше софиянци. А то бе толкова естествено, защото Бургас е люпилня на таланти и хората израснали тук, чувстват най-добре пулса на тази песен- морската.
Печелеха с хубави мелодични песни, които и до ден днешен се помнят.

– Сега има ли „нова вълна“?
– Да, сега дойде вълната на младите, които буквално правят десант на морския бряг. Да са живи и здрави, добре дошли. Богдана Карадочева ми каза преди няколко дни по телефона: „Диомов, нека да идват младите, но нека да са и талантливи.“ Значи към това да са млади, прибавям- и талантливи. Разбира се, че има такива. Всяка година се появяват.
Има и млади и неталантливи, за съжаление, и те са повече, но това е естествено. Не може един конкурс от 12 песни , да има 12 хита. Има две хубави песни, има един хит и останалото е опит да се преодолее това високо препятствие. Защото „Бургас и морето“, колкото и да стои в периферното зрение и слух на доста хора, той си е висока топка. Не е толкова лесно това- да се явиш и да го спечелиш.

– Променят ли се хората, публиката, през всичките тези години на фестивала?
– Хора от по- старото поколение на фестивала, що се отнася за изпълнителите, казахме- те се броят на пръсти. В това издание ще участват трима: Маргарита Хранова, Панайот Панайотов, Жан Шейтанов. Останалите са :младост, младост, младост. Но публиката си остана същата- очакваща мелодична песен, песен, която да я хване за гърлото, песен, която да остане, а не да мине и да замине.
За този конкурс Община Бургас заслужава една голяма похвала. Не е лесно да се поддържа и организира такъв конкурс- с много гости, с много разноски.

– Коя песен ви е хващала за гърлото, г-н Диомов?
– Няколко са, но най-вече великата песен на Пламен Ставрев „Какво е всъщност лятото, какво е? Един сезон, във който мен ме няма“… Една изключително философска песен по текст на Иван Вълев, поет от Пловдив. Тази песен ме разплаква винаги. Ето това е направил „Бургас и морето“. Харесвам такъв тип песни- които те хващат за гърлото, за сърцето, за душата. И те карат да се почувстваш по друг начин, в друго измерение… Това са великите песни.

– Какво ви кара да сте зареден и изпълнен с оптимизъм? Откъде черпите вдъхновение- от морето, от някоя нова любов?
– Знам ли. За мен морето е наистина най-великото събитие. Велик дар на природата. Бургас без морето би бил най-пустият град на вселената. Но освен това, аз много обичам хората, на които пея. Чувствам ги като приятели. За мен всеки концерт е една изповед. Напоследък малко се сърдя на публиката, защото харесва по-евтини неща. Малко останаха хората, оценяващи майсторската песен. Не мога да си представя да напиша песен на коляно и да имам безочието да я показвам. Обаче това за съжаление в момента върви и се продава. Но съм оптимист, защото винаги стойностната песен остава. Другото вятърът го помита набързо. Стойностното винаги остава.

– Кое е най-важното послание на песента?
– Най-важното послание на песента е да събира хората. И затова винаги, след всеки концерт (имам вече над 4 000 концерта), аз казвам „Хора, нека бъдем по-добри и да се обичаме повече“.

– Наскоро влязохте и в ново амплоа- направихте фотоизложба и филм за посещението си в Перу?
– Не, не съм сменил амплоато си. Аз продължавам да съм музикант и ви каня всички на Коледен концерт… В тези горещи дни съм с Коледно настроение. Правя цял Коледен спектакъл, който трябва да бъде много добре подготвен. Пиша 12 песни. Спектакълът се нарича „12 Коледни картички“, като всяка песен представлява една картичка. Картички, които пеят и казват много неща: Животът е хубав, усмихни се.
Но за изложбата. Казано е, че най-доброто приключение е споделеното приключение. Най-сладкият хляб е споделеният хляб. И най-прекрасната любов е споделената любов.
Аз не снимам с фотоапарата си, а със сърцето си. Професионалист не съм. Те снимат с техника, а при мен нещата са съвсем други- аз снимам, за да разказвам. И разказвам с изложби, с филми, които правя…

– Коя дестинация следва след Мачу Пикчу?
– Искам да отида на север, но нека да изчакаме другото лято. Много искам да видя белите нощи, да видя музея на АББА в Стокхолм и да направя филм за любимата си група – АББА, да отида в Петербург, изобщо да направя една северна разходка. Дай Боже да имам сили и здраве…

– Който пее, зло не мисли, а обичате ли политиците?
– Не мразя политиците. Те не трябва да бъдат мразени, а изобличавани, но разбира се, само в случай, че се провинят. Смятам, че България върви по правилния път, макар и бавно. Аз лично никога не съм бил член на партия и винаги казвам, че моята партия е Бургас. Сред политиците съм близък приятел с експрезидента Петър Стоянов.
Мисля, че наоколо стават много хубави неща, но трябва да имаме очи да ги видим. Да се научим да ги забелязваме. Аз много пътувам, както стана дума, но винаги бързам да се върна в България и конкретно в Бургас. Обичам Бургас и България и както казах, считам, че тя върви напред.

– Оплакваме ли се прекалено?
– Понякога ми липсва атмосферата, която бе преди години- на взаимопомощ, на радост, на свободен дух. Мисля, че хората прекалено започнаха да се оплакват, а не би трябвало да е така. Липсва ми „достатъчната усмивка“. Защо са толкова черногледи? Това е въпросът на който нямам отговор. Но дай Боже, нещата да се променят.
Аз съм изпълнен с оптимизъм и имам нов повод за радост. С моите момчета и момичета от група „Петте сезона“ тази година имаме юбилей. Навършват се 10 години, откакто се събрахме заедно за първи път. Изпяхме десетки песни, имаме повече от 500 концерта в страната и чужбина. Те са моят сериозен коректив и аз съм им много благодарен. Имаме огромна разлика във възрастта, но това няма никакво значение и отношенията ни са прекрасни. Мисля, че сме много добри приятели.

Нашият гост
Стефан Диомов е роден през 1945 година в Бургас. Зодия „Водолей“. Композитор е на едни от най-мелодичните български песни, сред които „Здравей, как си приятелко?“, „Приятели“, „За кой ли път“, „Мария“ и др.
В горещия летен ден е в прохладата на морската градина на Бургас. Но не на разходка. В Летния театър вече започват приготовленията за 35-ото издание на конкурса „Бургас и морето“, чийто сценарий Диомов пише за трета поредна година.
До „мястото на събитието“ композиторът пристига, естествено, с любимия си велосипед.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.