24-годишен мъж е загиналият в катастрофата край шуменското село Избул

Иран свали US дрон над Залива (обзор+инфографика)

Борис Джонсън и Джереми Хънт са последните двама кандидати в надпреварата за лидер на британските консерватори

Изтребители Су-35 отиват в Крим

Дупка с дълбочина един метър зейна на тротоар в София

Туроператори уволняват 90% от персонала си Местят сървъри в чужбина, приемат плащания само по банков път

Шофьор катастрофира смъртоносно в дърво

Тръмп: Не ми се вярва американският дрон да е бил свален умишлено

КАТ и кадастърът трагични в обслужването на хората “Таен” клиент чакал 6 часа на гише за подмяна на шофьорска книжка

Нова екранна двойка завладя Турция Бурджу Йозберк и Чалар Ертурул се събраха в "Любов към шоуто"

Съдът прекрати делото на „Артекс“ срещу Никола Вапцаров и Мариан Башур

Даренията от фирми за партии – без ограничения (обзор) Намаляват субсидиите от държавния бюджет на 1 лев за глас

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 21 юни 2019

Условна присъда за шофьор на камион, убил пешеходец Двама пешеходци загинаха в този участък на главния път за борени дни

Осъдиха литовци за шпионаж в полза на Русия

Константин Иречек: България е земя на министри

Чешкият историк свидетелства, че

В Народното събрание въдели пилци

Петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа – яйца

В зората на българския парламентаризъм Народното събрание е обиталище на надути петли и кресливи кокошки. Денем птиците щъкали около камарата, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хайванчетата хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

Това свидетелства Константин Иречек, дошъл да ни прави европейци. На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”

Байрячетата ориентират чешкия историк. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва чужденеца. Скоро обаче разбира, че не е бил далеч от истината. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че вътре се въдят пилци.

Иречек хроникира: “Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова – Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т. н.”

Д-р Димитър Моллов е пионер на нашето здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек на българската стенография. Никола Тъпчилещов е търговец и благодетел. Като вижда куришките, почва да кърши ръце и простенва: “Какво обезчестение на това свято място!”

Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. “Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли”, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров. Той е родом от Сопот, преди Освобождението събирал опит в румънската армия.

Константин Иречек е автор на първата научна “История на българите” и други класически съчинения. Забележителен е неговият “Български дневник”, воден между 1879 и 1884 г. Поразителен документ за тогавашните нрави, които са живи и днес. Европеецът прави едно уникално откритие:

“България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.”

Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва ли не се сбили

При една масичка седи министърът, като турски паша, а отстрани около две дълги маси, писарите

Първи впечатления от София: крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село! Най-после открит площад. Наляво едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трябва да е дворецът. Влязох. Попитах за Стоилова; да, тук живее, но още спи; беше около 8 часът. Момчето слуга не искаше да ме пусне вътре, щял да се сърди. Казах му да съобщи, че приятелят, когото очаква, е тук. Излязох вън.

Пред двореца, заградени заченките на някаква си градина, с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни турски къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като че от книга. По улиците огромни гьолища – българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена. Това ще да е навярно Народното събрание. Пред вратата млад, висок човек, с козя брада, говореше с двама французи. Познах, че това е инженер Прошек, който е вече много години в България (с Хирш и напоследък с русите) – от гр. Бероун. Веднага му се обадих.

Влязохме в стенографската канцелария: там беше проф. А. Безеншек, стенограф от Загреб, млад словенец; Прошек зарязал инженерството и се заловил за стенография. Голяма радост, хърватски и чешки разговори. Описаха ми какъв е парламентът. Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва ли не се сбили. Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара. Каравелов е председател, с бозаво палто, с ръка подпира главата си, невчесан. Единствени са министрите, които говорят умно; имат духовно надмощие над цялото Народно събрание. Тукашните условия, администрация, съобщения – хаос и примитивност.

На 10 ч. отидох у Стоилова. Тъкмо се връщаше по стълбите долу от княза; затлъстял; от сутрешното съобщение веднага се сетил, че съм аз. Влязохме в неговата стая, гдето има малко европейски мебели (в партера наляво), мръсен под, желязна печка; неговото жилище е същевременно и княжеска канцелария. Там заварих Горбанова, учител на княза и началник в министерството на правосъдието, по-рано преподавател в Роберт колеж (от Елена), Давидова, руски агент, ген. Паренсова, военен министър; между хората, които се мяркаха в тази antichambre (чакалня), беше и Сава Груич, полковник, сръбски представител (нему бях представен).

Всички министерства са близо до Народното събрание в голяма бялосиня (дървена) къща. Големи коридори, високи тавани и прозорци европейски. Вътре нечистота, писарите из коридорите. Отидох в министерството на просветата – цялото е в една стая. При една масичка седи министърът, като турски паша, а отстрани около две дълги маси, писарите. Министър е д-р Георги Атанасович (от Свищов), по-рано професор на медицинския факултет в Букурещ, стар господин с черни и побелели коси, бакенбарди и мустаци, дребен на ръст, с остър поглед и присторено важна външност. Първото впечатление – много несимпатичен. По-късно разбрах, че е чист характер, истински патриот, еленист от старата школа, напуснал доброто си и сигурно място и го заменил с несигурна кариера, като изгубил по тоя начин и пенсията си – не малко самопожертвуване.

С Атанасовича отидох в Народното събрание. По пътя срещнах Горанова, началник на отделение в министерството на народното просвещение. Беше около 1 ч. В Народното събрание отидох в бюрото, гдето бяха народните представители – старият Славейков, червен, нечистият Каравелов, младият Станчев и др. Блъскаха се около мене, наивно детинско учудване, чудеха се, че говоря български. “Как си го представяхте? Сега го имаме у нас! Мислихте ли, че е по-възрастен? (Атанасович). “Представяхме си го като стар професор с очила и т. н.”

Един по един дойдоха и министрите: Греков, голямо приветливо лице, с черна брада и мустаци, много интелигентен, остър левантински профил с ясни изразителни очи (Стоилов ми каза, че е най-даровитият в целия кабинет); Бурмов, стар трътлест господин с кривогледи очи, козя брада и жълти лунички и следи от шарка по лицето, усмихнато добродушно лице; Балабанов, малък, с късо подстригана брада и мустаци, жив и буен, физиономия a la Gindely (Антон Гиндели). Младият гимназиален учител Хранов.

Заседание. Продълговата зала, червени драперии и килими, кресла върху наклонена площ за около 120 души, между които 15 турци, повечето селяни. Прозорците са надясно, отзад е галерия (за стоене), надясно като прозорец – галерия за жени. Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно масата на министрите, наляво дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба дворцовата ложа и ложата за чиновниците. Аз бях в тази последната.

Бурмов прочете писмото, изпратено му от Народното събрание, незабавно да произведе избори в Севлиево, гдето населението не искало да гласува (6 представители), ако не се освободят няколко затворени граждани. Той ясно изложи правата на Народното събрание и правата на изпълнителната власт, на министерството; Народното събрание не може, каза той, да даде каквато и да е заповед ни на един губернатор, началник или пристав. Князът е, който с “указ” назначава изборите, а не Народното събрание. Бурмов говори полека, спокойно, но ясно; без риторика. Говори и Греков, и Славейков и други, Стамболов и т. н. Изцяло взето много спокойно (представлявах си разискванията като някое диво крещене и псуване), нар. представители седяха тихо и спокойно по местата си. Ала грозна безплодност, минаха 4 часа и нищо. Der Eindruck ganz jammerlich (много тъжно впечатление).

Начович, министър на финансите, във време на заседанието дойде и седна при мене в ложата; малко се е изменил – не бях го виждал от 1874 г. Около 5 ч. се сетих, че не съм още обядвал. Стоилов (избран бил за нар. представител, но понеже нямал законната възраст, не приел), който беше зает в разговор с полковник Кесяков, и Горбанов дойдоха с мене в хотел “Петербург”. След това в Радаковата сладкарница пих кафе с Горбанова; там бяха Анев, свищовски народен представител, познат ми от Виена (говори немски като виенските евреи), търновският губернатор д-р Минчо Цачев и Горанов (пита ме за Неволе, Челаковски и други пражки колеги). От тук отидох на телеграфа, изпратих телеграма на баща си във Виена. Между това Народното събрание се беше разотишло. Срещнах се с министрите в градината пред двореца, Бурмов, Балабанов, Начович, Стоилов.

Надвечер за минута прескочих у Стоилова. Неговият слуга ме заведе в “restaurant parisien”, гдето имахме rendez-vous с Начовича. Там бяха Янев и старите познати: Васил Стоянов и Агура; дълъг чешки разговор. Васил Стоянов много е застарял, видях го на 1871 г. през януарий; тогава беше хубав чернокос младеж, с дълга черна брада и мустаци, сух; сега е къс, дебел, полуплешив чичо, с подстригана брада. Агура и Стоянов, и двамата болградски учители, чакат тук служба, инак ги викат в Румелия. Много разговори, взаимна радост; за научни предмети.

На заранта чакане за умивалник. Изглед от малката стаичка на прохода между Витоша и Люлин към Македония. Намирам се на края на града, гдето захващат предградските къщи. В съседство се намира малка полусъборена джамия, нисичка с бяло минаре; военен магазин за дрехи. Грамадни ята чавки, турски кучета, най-разнообразни породи, вълча, прости черни и жълти с къси уши, бели хрътки. Глинени сгради. През лятото тук е сигурно чудесно. Но зимно време…

(Със съкращения)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Иречек е чешки евреин проводник на австроунгарската политика. Написаната от него история не е „научна“. Тогава той е едва на 22 г. и няма как в онези условия той да има достатъчно информация, време за собствени изследвания и време да се запознае със съществуващите документи и артефакти, време да направи комплексен анализ и да осмисли българската история. Той просто е изпълнил една политическа поръчка, в което важно място има и небезизвестният му чичо и е защитил австроунгарските интереси. Другото са митове. Иречек твърди, че ние сме турци, че мъжете носят фесове, а жените фереджета. Тази история е изгодна и за руснаци, немци и най-вече на гърци и сърби, но е пълна лъжа!

  2. Богомиле, „Бай Ганьо убива Алеко Константинов“. А Бешков не е евреин. Дано си ме разбрал

  3. Бай Ганьо е българския народ. Той е дребен
    мошеник . Все народ си има своя бай Ганьо.
    Те не са убийци . Убийци са хора като Иричек.
    Неговата история, наложена от “мили “ хора като
    бай Ганьо ,с професорски титли ,унищожи съремежа на българските възрожденци.
    Не зная какво цели г-н, др. Тахов но и той
    е типичен Бай Ганьо. . Лозунгът на бай Ганьо
    “ВСИЧКИ СА МАСКАРИ” е лозунг и на историка
    Тахов. В тези времена на грабеш ,Тахов пее преспивната песен на мутрите . Той продължава
    да насажда отчаянието на българина . Отчаяние
    наложено от руските империалисти и съветски
    комунисти.
    Иричек не прослави българския народ. Само
    бай Ганьо го направи известен!!! Пет години
    след него България стана за пример и изпревари
    всички балкански народи . Европа гледаше на нея
    с възторг и страх. Страх ясно изразен от царска Русия …

  4. Благодаря, че отговори вместо мен! Харесвам коментара ти, но не харесвам ника ти. Надявам се да е форма на ирония.Да от древни времена има страх от българите и нашите предци траките. Затова се манипулира историята, затова се измисля „елиноцентризма“ от западняците и „панславизма“ от руснаците. Никой не обича бившите си господари и цивилизатори. И всеки унищожава следите на предната цивилизация, като смята, че светът започва от него. Римляните изгарят библиотеката в гр.Пергам на тракийска Фригия. Арабите горят библиотеката в Александрия, защото в Корана има информация за всичко, даже и за черните дупки. За щастие не всички араби са такива, превеждат на арабски попадналите им стари книги и нака ги запазват от унищожение. В ИРИ Константин Багрянородни прави резюмета от старите книги, а оригиналите изгаря. Познайте какво става с истината при тази операция. Гърците горят това което не е „православно“, а по късно пред 19-ти век и старите български ръкописи в Атон и Търново, а книгите от нашите манастири подаряват на руснаците, които сега ни отказват достъп до тях. Хитлер и Сталин също са горили „неправилните“ книги. Днес ИДИЛ гори древни ръкописи в Мали. А доста от агентите на ДС или т.н. „академични“ историци подкрепят все още К.Иречек.

  5. NAPISANOTO OT IRECHEK E ISTORICHESKO SVIDETELSTVO ZA TOVA,KAKVO KULTURNO I STOPA
    NSKO NASLEDSTO E POLUCHILA BALGARIJ OT OSMANSKATA IMPERIJ,PREZ 500 GODISHNOTO
    ROBSTVO!AKO E OCHAKVAL DA VIDI NESHTO,KATO VIENA ILI PARIZ,SIGURNO E BIL MNOGO NAIVEN!MNOGO MALKO NESHTA OT NATZIONALNATA NI KULTURA SA OTZELILI OT RAZRUXA!

  6. Да но , но Иричек не вини нещо турско. Цялата му
    злъч е срещу всичко българско И той ,както
    руските чиновници се възхищават само на имперските лампази, независимо дали са турски, австрийски или руски. Едва ли австрийското или
    руското селячество се е различавало много от
    българското. Разликата е в това. че нашите
    селяни доказаха че са добри управници, не знаещи етикета,но създадоха най-прогресивната конституция на времето.Това лампазения министър на просветата не можа да види. Конституция , за
    която нито австроунгарските , нито руското селячество е мечтало по това време!!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.