Константин Иречек: България е земя на министри

Чешкият историк свидетелства, че

В Народното събрание въдели пилци

Петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа - яйца

В зората на българския парламентаризъм Народното събрание е обиталище на надути петли и кресливи кокошки. Денем птиците щъкали около камарата, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хайванчетата хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

Това свидетелства Константин Иречек, дошъл да ни прави европейци. На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”

Байрячетата ориентират чешкия историк. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва чужденеца. Скоро обаче разбира, че не е бил далеч от истината. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че вътре се въдят пилци.

Иречек хроникира: “Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова - Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т. н.”

Д-р Димитър Моллов е пионер на нашето здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек на българската стенография. Никола Тъпчилещов е търговец и благодетел. Като вижда куришките, почва да кърши ръце и простенва: “Какво обезчестение на това свято място!”

Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. “Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли”, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров. Той е родом от Сопот, преди Освобождението събирал опит в румънската армия.

Константин Иречек е автор на първата научна “История на българите” и други класически съчинения. Забележителен е неговият “Български дневник”, воден между 1879 и 1884 г. Поразителен документ за тогавашните нрави, които са живи и днес. Европеецът прави едно уникално откритие:

“България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.”

Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва ли не се сбили

При една масичка седи министърът, като турски паша, а отстрани около две дълги маси, писарите

Първи впечатления от София: крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село! Най-после открит площад. Наляво едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трябва да е дворецът. Влязох. Попитах за Стоилова; да, тук живее, но още спи; беше около 8 часът. Момчето слуга не искаше да ме пусне вътре, щял да се сърди. Казах му да съобщи, че приятелят, когото очаква, е тук. Излязох вън.

Пред двореца, заградени заченките на някаква си градина, с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни турски къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като че от книга. По улиците огромни гьолища - българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена. Това ще да е навярно Народното събрание. Пред вратата млад, висок човек, с козя брада, говореше с двама французи. Познах, че това е инженер Прошек, който е вече много години в България (с Хирш и напоследък с русите) - от гр. Бероун. Веднага му се обадих.

Влязохме в стенографската канцелария: там беше проф. А. Безеншек, стенограф от Загреб, млад словенец; Прошек зарязал инженерството и се заловил за стенография. Голяма радост, хърватски и чешки разговори. Описаха ми какъв е парламентът. Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва ли не се сбили. Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара. Каравелов е председател, с бозаво палто, с ръка подпира главата си, невчесан. Единствени са министрите, които говорят умно; имат духовно надмощие над цялото Народно събрание. Тукашните условия, администрация, съобщения - хаос и примитивност.

На 10 ч. отидох у Стоилова. Тъкмо се връщаше по стълбите долу от княза; затлъстял; от сутрешното съобщение веднага се сетил, че съм аз. Влязохме в неговата стая, гдето има малко европейски мебели (в партера наляво), мръсен под, желязна печка; неговото жилище е същевременно и княжеска канцелария. Там заварих Горбанова, учител на княза и началник в министерството на правосъдието, по-рано преподавател в Роберт колеж (от Елена), Давидова, руски агент, ген. Паренсова, военен министър; между хората, които се мяркаха в тази antichambre (чакалня), беше и Сава Груич, полковник, сръбски представител (нему бях представен).

Всички министерства са близо до Народното събрание в голяма бялосиня (дървена) къща. Големи коридори, високи тавани и прозорци европейски. Вътре нечистота, писарите из коридорите. Отидох в министерството на просветата - цялото е в една стая. При една масичка седи министърът, като турски паша, а отстрани около две дълги маси, писарите. Министър е д-р Георги Атанасович (от Свищов), по-рано професор на медицинския факултет в Букурещ, стар господин с черни и побелели коси, бакенбарди и мустаци, дребен на ръст, с остър поглед и присторено важна външност. Първото впечатление - много несимпатичен. По-късно разбрах, че е чист характер, истински патриот, еленист от старата школа, напуснал доброто си и сигурно място и го заменил с несигурна кариера, като изгубил по тоя начин и пенсията си - не малко самопожертвуване.

С Атанасовича отидох в Народното събрание. По пътя срещнах Горанова, началник на отделение в министерството на народното просвещение. Беше около 1 ч. В Народното събрание отидох в бюрото, гдето бяха народните представители - старият Славейков, червен, нечистият Каравелов, младият Станчев и др. Блъскаха се около мене, наивно детинско учудване, чудеха се, че говоря български. “Как си го представяхте? Сега го имаме у нас! Мислихте ли, че е по-възрастен? (Атанасович). “Представяхме си го като стар професор с очила и т. н.”

Един по един дойдоха и министрите: Греков, голямо приветливо лице, с черна брада и мустаци, много интелигентен, остър левантински профил с ясни изразителни очи (Стоилов ми каза, че е най-даровитият в целия кабинет); Бурмов, стар трътлест господин с кривогледи очи, козя брада и жълти лунички и следи от шарка по лицето, усмихнато добродушно лице; Балабанов, малък, с късо подстригана брада и мустаци, жив и буен, физиономия a la Gindely (Антон Гиндели). Младият гимназиален учител Хранов.

Заседание. Продълговата зала, червени драперии и килими, кресла върху наклонена площ за около 120 души, между които 15 турци, повечето селяни. Прозорците са надясно, отзад е галерия (за стоене), надясно като прозорец - галерия за жени. Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно масата на министрите, наляво дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба дворцовата ложа и ложата за чиновниците. Аз бях в тази последната.

Бурмов прочете писмото, изпратено му от Народното събрание, незабавно да произведе избори в Севлиево, гдето населението не искало да гласува (6 представители), ако не се освободят няколко затворени граждани. Той ясно изложи правата на Народното събрание и правата на изпълнителната власт, на министерството; Народното събрание не може, каза той, да даде каквато и да е заповед ни на един губернатор, началник или пристав. Князът е, който с “указ” назначава изборите, а не Народното събрание. Бурмов говори полека, спокойно, но ясно; без риторика. Говори и Греков, и Славейков и други, Стамболов и т. н. Изцяло взето много спокойно (представлявах си разискванията като някое диво крещене и псуване), нар. представители седяха тихо и спокойно по местата си. Ала грозна безплодност, минаха 4 часа и нищо. Der Eindruck ganz jammerlich (много тъжно впечатление).

Начович, министър на финансите, във време на заседанието дойде и седна при мене в ложата; малко се е изменил - не бях го виждал от 1874 г. Около 5 ч. се сетих, че не съм още обядвал. Стоилов (избран бил за нар. представител, но понеже нямал законната възраст, не приел), който беше зает в разговор с полковник Кесяков, и Горбанов дойдоха с мене в хотел “Петербург”. След това в Радаковата сладкарница пих кафе с Горбанова; там бяха Анев, свищовски народен представител, познат ми от Виена (говори немски като виенските евреи), търновският губернатор д-р Минчо Цачев и Горанов (пита ме за Неволе, Челаковски и други пражки колеги). От тук отидох на телеграфа, изпратих телеграма на баща си във Виена. Между това Народното събрание се беше разотишло. Срещнах се с министрите в градината пред двореца, Бурмов, Балабанов, Начович, Стоилов.

Надвечер за минута прескочих у Стоилова. Неговият слуга ме заведе в “restaurant parisien”, гдето имахме rendez-vous с Начовича. Там бяха Янев и старите познати: Васил Стоянов и Агура; дълъг чешки разговор. Васил Стоянов много е застарял, видях го на 1871 г. през януарий; тогава беше хубав чернокос младеж, с дълга черна брада и мустаци, сух; сега е къс, дебел, полуплешив чичо, с подстригана брада. Агура и Стоянов, и двамата болградски учители, чакат тук служба, инак ги викат в Румелия. Много разговори, взаимна радост; за научни предмети.

На заранта чакане за умивалник. Изглед от малката стаичка на прохода между Витоша и Люлин към Македония. Намирам се на края на града, гдето захващат предградските къщи. В съседство се намира малка полусъборена джамия, нисичка с бяло минаре; военен магазин за дрехи. Грамадни ята чавки, турски кучета, най-разнообразни породи, вълча, прости черни и жълти с къси уши, бели хрътки. Глинени сгради. През лятото тук е сигурно чудесно. Но зимно време…

(Със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи