Грешно или не, преди да направи една година на върха на армейската пирамида, генерал Константин Попов реши да слезе и да тръгне по друг път. Началникът на отбраната опроверга появилите се спекулации за търсене на политическо поприще с думите, че сам си решава съдбата. Мотивите в рапорта му са повече от тривиални - поради придобиване право на пенсия. А можеше да служи до 2020 г., когато по закон му свършва мандатът. Близката история показва, че след напускането на военната професия неговите предшественици станаха дипломати и депутати. За него - предстои да видим.

55-годишният генерал е преминал от най-ниската пилотска длъжност до най-високата, т.е. до командир на изтребителна авиобаза и на ВВС. Пилотирал е Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29. Той е един от първите висши български офицери, работили в щабове на НАТО. В периода 2005-2006 г. е началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Бидгошч, Полша. От 2006 до 2008 г. е заместник-началник на щаба на военновъздушния компонент „Юг” на НATO в Измир, Турция.

В кратката част от биографията му като началник на отбраната ще пише, че по негово време парламентът е одобрил инвестиционния проект за придобиване на нов боен самолет. Какъв и откъде? „На този въпрос никога не съм отговарял, защото аз съм началник на отбраната и моята дума ще означава заповед, както и че съм взел еднолично решение. А в този случай едноличните решения не са правилни, ние разчитаме на екипната работа във ВВС и взаимодействието с другите институции”, казва генерал Попов. И продължава: „Надявам се, че ще постигнем максимално добра цена за максимално бойни способности. Защото всеки вложен лев трябва да носи бойна способност.”

Пилотът си е пилот, но като началник на отбраната той събра в кабинета си символите на трите вида въоръжени сили. Има и самолет, и рул (кормило на кораб). И пушка, разбира се, която му напомня, че е задължен към Сухопътните войски. Техният проект за модернизация, за разлика от тези на авиацията и флота, остана много назад. Според някои безнадеждно назад. За него? Шансовете не са загубени. Тази прогноза бихме могли да я отдадем на характерния му оптимизъм. И на нескритата му амбициозност.

Подавайки оставка, генералът не започна да трупа кашони в кабинета си. Продължи да изпълнява задълженията си и да размишлява върху три много важни въпроса. И трите са свързани с бъдещето на армията ни. Първият - за новата роля на Щаба на отбраната като стратегически, както реши парламентът при последните промени на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Дали трябва и как да се върнем към статута на останалия назад в годините Генерален щаб? Вторият е свързан пак с новия изтребител. Сложилата се политическа ситуация у нас ще даде ли възможност да имаме парламент в момента, когато трябва да отговорим на държавите, до които сме изпратили съответното запитване? Третият е за по-нататъшното развитие на Специалните сили. Законът предаде командосите в Пловдив на пряко подчинение на началника на отбраната. Тепърва обаче трябва да се вдигат финансови, административни, кадрови, нормативни и какви ли не още бариери.

Преди осем месеца го попитах: „Смятате ли, че има условия един командир да се реализира пълноценно в обществото след напускане на службата?” Отговори ми така: „Примери колкото искате. За съжаление тези примери са извън пределите на България. Един командир, който има високо чувство за отговорност към системата, в която работи, с богат организационен опит, включително за работа с хора, е сериозен потенциал, който се използва в другите държави. И то по един достоен начин. Струва ми се, че и в нашето министерство трябва да се направи нещо по този въпрос. Мисля, че ще се възприеме добре при излизането от редовете на Българската армия, Министерството на отбраната и командирите да дават съответните препоръки в писмен вид, които да послужат по-нататък на военнослужещия за неговото развитие.” Все още това не се е случило. Времето ще каже добре ли е било преценено доброволното слизане от върха.

Покори Каймакчалан

„Намираме се на един връх, който и след сто години носи белезите на една чутовна война. Връх Каймакчалан разказва и днес за хората, които са поставяли идеала по-високо от живота си, и ние сме тук, за да отдадем почит пред подвига на героите.“ Това каза началникът на отбраната генерал Константин Попов на 20 септември 2016 г. в словото си на връх Каймакчалан. По негова инициатива за първи път от сто години се организира военен ритуал и заупокойна молитва в памет на загиналите на това историческо място по време на Първата световна война. 

ЗА НЕГО

Честен и почтен

България има нужда от хора като генерал Попов, изключително честен и почтен човек, със забележителни морални качества, много бих се радвал, ако се отдаде на общественото поприще.

Николай Ненчев, действащ министър на отбраната

Мотивите за оставката са неприемливи

Аргументи и обяснения можем да търсим в различни посоки. На първо място, разбира се, в самите мотиви, които е посочил ген. Попов. Те са неприемливи и неподходящи за човек с отговорностите, които има началникът на отбраната. Особено в този период от време, в който имаме правителство в оставка и смяна на президенти. Задават се и предсрочни парламентарни избори. Но тъкмо защото действа презумпцията за политическа неутралност и стабилност в Българската армия, бе предвиден мандат от четири години. Той гарантира, че в тези четири години ще бъдат изпълнявани отговорностите, които има началникът на отбраната.

Ангел Найденов, бивш министър на отбраната

Пример за офицерско достойнство

Достойна постъпка на генерал Попов! Добър пример за офицерско достойнство и професионализъм! Дано и следващият началник на отбраната им реален опит в НАТО, за да продължи реализацията на решенията на НАТО и ЕС за развитие на способности, предно разполагане и засилени способности за противодействие на хибридни заплахи и кибератаки. Действащата Българска армия губи един качествен генерал, но България може би печели с достоен пример и вероятно активен гражданин за подкрепа от обществото за развитието на армията в НАТО и европейската отбрана.

Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната

Компетентен

Един достоен български офицер, компетентен, грамотен, квалифициран, много добре запознат със състоянието и проблемите в армията.

Красимир Каракачанов, съпредседател на ПГ на ПФ