Трябва да спрем опитите за вмешателство във вътрешните работи на България. Това заяви в ефира на БНТ председателят на Алтернатива за българско възраждане Константин Проданов. Той коментира предложението на АБВ за иницииране на подписка за забрана за гласуване на български граждани с двойно гражданство в страни извън Европейския съюз, в които то е забранено.

„Трябва да се спре възможността тези хора, които са проводници на чужди интереси, да гласуват в България. Има два механизма, през които това може да стане. Единият е да сключим двустранна спогодба с Турция по отношение на изселниците след 1980 г., в която те да изберат кое гражданство от двете искат да запазят. Това е стандартна практика, имаме приложени такива решения в края на 60-те години на миналия век. Друг вариант е да приемем, че се забранява двойното гражданство за граждани на държави извън ЕС, освен тези, с които имаме сключени двустранни спогодби. И ние можем да сключим двустранни споразумения с Македония, със САЩ и други, така че там, където има големи български диаспори, те да не бъдат ощетени, но в същото време да се ограничи възможността за директно вмешателство на Турция. Защото проблемът там е, че те не просто гласуват както им каже Анкара, проблемът е там, че настоящото турско правителство има прикрити и не до там прикрити претенции към наши територии. Тук конкретният механизъм какво трябва да се направи предстои да се уточнява с експерти, дипломати, но за нас важното е да се иницира подписка, която да покаже гражданската воля за промени в тази посока“, посочи той.

По думите му държавата трябва да вземе мерки и срещу намесата на турския дианет в различни региони на страната. „Трябва да се преразгледа спогодбата от 1999 г., според която турската дирекция по вероизповеданията може да финансира мюсюлмански духовници и училища в България. Тези хора, под прикритие на това, че са служители на Дианета шетат тук в страната ни, играят ролята на емисари и насаждат внушения у хората. Използват религията за политически цели. Това трябва да се промени. Това са важни неща и касаят пряко националната ни сигурност“.

Председателят на АБВ коментира и резултатите от изборите и възможността на партията да продължи линията на консолидиране на левицата в България. „Коалиционното споразумение между АБВ и Движение 21 за съвместно явяване на изборите приключва своето действие. Тепърва и за нас, и за тях предстоят вътрешни анализи къде сбъркахме. „Очевидно, че някъде нещо не сработи. Аз като радетел на това споразумение, разбира се, поемам отговорността за това. Ако е имало проблем, то не е бил на национално ниво, ние много добре работихме и с г-жа Дончева, и с целия ѝ екип, но някъде може би не успяхме да обясним как аз като лидер, който говори как сме радикално леви, защо си партнираме с формация, която казва, че не е нито лява, нито дясна. Аз мисля, че го обясних достатъчно добре това, но може би хората не разбраха и не повярваха. Обяснението беше просто - г-жа Дончева казва няма ляво, няма дясно по отношение на борбата с корупцията. Там подходът е един и аз напълно съм съгласен с нея. Но с няколко медийни изяви човек не може да достигне до достатъчно широк кръг от хора“.

Според Проданов трябва да продължава да се търси възможност за консолидация, за стабилизиране на лявото, защото наистина на България ѝ е необходимо такова автентично управление, което няма как да се случи с раздробено ляво пространство. По думите му параметрите на този диалог тепърва предстои да бъдат уточнявани. Остават отворени вариантите за дългосрочното взаимодействие и с Движение 21. „Има и други формации, които аз бих позиционирал в ляво, с които може също да се говори“.

В заключение Константин Проданов взе отношение и по начина, по който бе проведена поредната предизборна кампания в страната като цяло. По думите му за пореден път сме станали свидетели на това как големите партии бягат от дебат, разчитайки на други механизми за победа, а не на сблъсъка на идеи. “Месеци наред преди изборите се подгряваше общественото мнение и настроения за това как нищо друго освен сблъсъка между двете големи формации не е значимо, не е важно. Това някак си се сбъдна в самореализираща се прогноза и тук помогнаха и социологически агенции, които умишлено поставяха под чертата за влизане в парламента и нас, и останалите по-малки формации. Резултатът е, че хората казваха, че ни харесват, но не искат да си загубят гласа. За мен огромен проблем бе и отсъствието на истински, смислен дебата по време на кампанията. Не се разгърна истински сблъсък на идеологии, а когато това го няма се получава така, че побеждава технологията. Тук ще отворя и една скоба за преференциалния вот. Мисля че има около 40 души, избрани по този начин. Около 10 от тях са в резултат на феномена „15/15“, който видяхме на евроизборите, но останалите са избрани с между 3000 и 5000 гласа. Голяма част от тях обаче са световно неизвестни, което мен ме навежда на мисълта, че там е играло нещо повече от чистото предпочитание за този човек. Така че преференциите в момента са по-скоро вече институционализиран механизъм за купуване на гласове или за корпоративен вот“.