Най-засегнатите от скока в цената на природния газ ще са най-големите консуматори на природен газ в България - химическата промишленост, стъкларската индустрия, металургията, като не споменавам топлофикациите, защото там има регулирана цена на изхода. Тоест те продават на определена цена, а на входа е вече два пъти по-висока. Това каза за БНР Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

"В момента за България цената на природния газ е 133 лв. за мегават/час, за януари, като най-висока цена сме имали през 2012 г. и тя е била два пъти по-ниска. Това в съчетание с цената на електроенергията ще затрудни изключително много енергоинтензивната индустрия. Ние сме се оплаквали като бизнес много често от решенията на КЕВР. Дори сме ги обвинявали, че се държат като социално министерство. Аз няма да влизам в политическо говорене. Но ние помолихме за среща по тези теми и президента, и премиера. Защото ситуацията при нас става все по критична и кризата на енергийните пазари ще удари нашата икономика и тя ще спре да функционира. Това е нашето послание. Чакаме среща и с премиера, и с министъра на енергетиката. За момента не смятам, че сме разбрани добре. Настояваме за компенсация до степен, че да можем да функционираме", каза Константин Стаменов.

„Това, което до момента у нас е постигнато като благосъстояние, по-висока конкурентност е свързано с няколко вълни на либерализация, което беше добре за цялото общество. Сега в енергетиката виждаме възраждане на централното планиране, това е идеята на четворната коалиция.  Което създава очаквания, че намесата на правителството ще реши всички проблеми. Това, което е най-важно в момента, е което каза и Константин Стаменов. Източникът на проблема в енергетиката са решения, които са взети през 2006 - 2007 и политики след това, свързани с централното планиране в ЕС, политики за затваряне на атомни и въглищни централи, което дава превес на доставките на природен газ извън ЕС. България е в доста неизгодно положение. И това сега е началото на по-дълбока криза. Защото ценовата политика в енергетиката у нас досега забави либерализацията. А самото ценообразуване е грешно. Защото ръстът не цените е естествен, защото преди това те са били намалени, доходите се увеличават в бюджетния сектор особено, там има 70 на сто увеличаване на заплатите в сравнение с 2019 година. А Централната банка на ЕС, която води проинфлационни политики и с цялото обещание за спасяване на отрасли и спасяване на страни, в частност - дългове, всъщност в крайна сметка помпат инфлацията нагоре“, допълни икономистът Красен Станчев.