На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Конструкторът на авио двигатели Светослав Чулин пред „Труд“: Дори и тухлата може да лети, стига да има тяга Нов вид двигател ще позволява скорост 8 пъти над тази на звука

Какво произвежда заводът на „Ролс-Ройс“ в Берлин? Как един българин стига до там? Какво представлява професията на самолетен конструктор? Защо „Ролс-Ройс“ не произвеждат вече коли? Какви са тенденциите в самолетостроенето? На тези и на още интересни въпроси ни отговаря Светослав Чулин.

– Г-н Чулин, вие сте работили като конструктор на самолетни двигатели във фабриката на „Ролс-Ройс“ в Германия. Как един българин стига до такъв завод? Какво сте разработвали през последните години?
– Да, аз съм конструирал отделни компоненти от двигателя на самолет. Невъзможно е само един инженер да се занимава с целия двигател. Представете си, двигателят е съставен от около 18 хиляди части. Моята работа в завода на „Ролс-Ройс“ в Берлин беше да конструирам нови компоненти за двигателя или да оптимизирам съществуващите. Имам предвид компоненти, свързани с компресора на двигателя. Един от проектите, върху които работих, имаше за цел оптимизиране на компонент, който в сегашния си вид, в някои редки ситуации функционираше недостатъчно ефективно. Моята задача беше да анализирам проблема и да предложа практическо решение. В резултат на това заменихме материала с нов – по-лек и по-добър. От метал преминахме на дуропласт – вид композитна пластмаса. Цел на повечето производители е да постигнат оптимално съотношение между функции и тегло. Това е от голямо значение особено в авиацията, където теглото е един от най-важните фактори за ефикасност и екосъобразност. Колкото по-леко е едно превозно средство, толкова повече гориво се пести.

– Къде сте завършили и как решихте да изберете точно „Ролс Ройс“?
– Завършил съм „Авиационни и космически технологии“ в Техническия университет в Берлин. Като част от своето образование трябваше да положа задължителен стаж. Мечтаех да вляза в „Ролс-Ройс“ – освен че е отлично място за професионално развитие, тази компания е едно от малкото подходящи за моята специалност предприятия в региона на Берлин. Логично конкуренцията сред кандидатите е голяма, трябваха ми няколко опита, за да започна в „Ролс-Ройс“. В Германия цялата система на академично образование предлага много възможности за прилагане на знанията в практиката. Аз например съм имал практически занятия по производство на композитни материали и съм летял с безмоторен самолет – и всичко това като част от избираемите предмети в университета.

– А как решихте да се занимавате със самолетни двигатели?
– Както повечето момчета и аз като малък мечтаех да стана пилот или космонавт. Увличах се по научната фантастика. Когато ми се отдаде възможност да замина за Берлин, все още не бях взел твърдо решение какво да следвам. Разглеждайки каталога на Техническия университет, реших, че специалността „Авиационни и космически технологии“ е точно като за мен. Информирах се за нея в университета и попаднах в залата по конструиране. Там видях голям плакат, който илюстрираше вътрешността на съвременен самолетен двигател. Изумих се как може да се конструира нещо толкова комплексно. И така: реших да изучавам и да се занимавам със самолетни двигатели. Вдъхновение черпех и от моите преподаватели. Един от тях обича да казва „Дори и тухлата може да лети, стига да разполага с достатъчно тяга“.

-В момента е модерно да живееш еко, има ли тенденция за по-чисти технологии и в самолетостроенето?
– Да, сред примерите за това е хибридният самолет, който „Eърбъс“, „Сименс“ и „Ролс-Ройс“ разработват. Това ще е тестови самолет, при който класическите авиодвигатели са заменени с електрически. За целта в тялото на самолета ще се вгради стандартен самолетен двигател. Той обаче ще се ползва само, за да задвижва генератор на ток, който от своя страна ще захранва двигателите с електричество. До колкото ми е известно, „Ролс-Ройс“ ще достави стандартния самолетен двигател и електро-генератора. „Сименс“ ще отговаря за електро-пренасянето и електро-разпределението, и заедно с „Ролс-Ройс“ ще разработва електродвигателите, а „Eърбъс“ ще се занимава с цялостната интеграция на отделните компоненти и системи. Включително – адаптирането на новия двигател към стандартната самолетната конструкция.

– Това ли е последния писък на модата във вашата област?
– Миналата година на изложение в Англия „Еърбъс“ показа изцяло електрически малък, олекотен двумоторен самолет, захранван само с батерии. Да, със сигурност подобни самолети ще са по-скъпи и на този етап ще служат основно за тестови платформи. Защото това са нови технологии, а и все още са в сферата на разработките. Ще отнеме около 10-15 години докато подобни технологии се развият достатъчно, за да станат практически приложими на пазара. В момента тяхното приложение в авиацията е силно ограничено: батериите на споменатия изцяло електрически самолет издържат около 1 час и после също 1 час е необходим, за да бъдат презаредени. Но няма как да има напредък в технологиите, ако не се мине през тези етапи.

– Сигурен транспорт ли е самолетният?
– Да. Малко хора си дават сметка, че при доста от самолетните катастрофи причина е не дефект в проектирането на самолетите, а по-скоро в поддръжката им. Затова тя е от изключителна важност. Неслучайно има авиокомпании, на които им е забранено да летят над Европа, защото не могат да гарантират стандартите за поддръжка.

– А защо, когато споменаваме „Ролс-Ройс“, визирате само производство и сглобяване на самолетни двигатели? Кой произвежда колите от марката „Ролс-Ройс“?
– От 2000 г. „Ролс-Ройс“ не произвежда автомобили, всъщност автомобилното подразделение вече принадлежи на БМВ. Затова пък „Ролс-Ройс“ в Германия изкупи бизнеса на БМВ, свързан със самолетни двигатели. Интересен факт е, че „Ролс-Ройс“, освен самолетни двигатели, разработва и кораби, дори малки ядрени реактори. Най-новата поръчка, която спечели „Ролс-Ройс“, е да бъде ексклузивен доставчик на двигатели за новия самолет на „Еърбъс“ за преодоляване на дълги разстояния – „А330neo“.

-Какви са тенденциите в самолетостроенето в момента?
– В авиоиндустрията непрекъснато се търсят иновативни решения в конструирането на самолетите и техните двигатели. Напоследък, както е и в други сфери на транспорта като автомобилостроенето, има тенденция към разработване на все „по-електрически“ самолети. Едно от най-новите предложения е свързано с помощната турбина, позната като „Auxiliary power unit“ (APU), която захранва самолета с ток преди да са стартирали основните двигатели. Целта е тя да се замени с батерия, която ще се презарежда от основните двигатели по време на полет. Така ще се постигне опростяване на самолета, ще се намали нивото на шум във и около самолета и ще се увеличи неговата екологичност. Защото, колкото и малка да е помощната турбина, тя все пак отделя вредни емисии.

– Има ли и други интересни разработки?
– Друг пример за развитие на технологиите е авиодвигателят, който някои инженери шеговито наричат „тръба“ (т. нар. „Ramjet“ и „Scramjet“). Този двигател обещава скорости, които надвишават над осем пъти скоростта на звука. Интересно е, че концепцията не е нова, замислена е още в началото на 20-и век. За разлика от познатите ни авиационни двигатели, които сме свикнали да виждаме, качвайки се на самолета, двигателят „тръба“ няма движещи се елементи. Той представлява тяло, през което преминава комплексно оформен канал. Аеродинамиката на този канал е проектирана така, че въздухът се самосгъстява при преминаването си през него, без нуждата от компресор. При това силно се загрява до такава степен, че това води и до самовъзпламеняване на горивната смес. На пръв поглед това е изключително прост механизъм, конструирането му обаче е изключително сложно. Освен това принципът му на действие функционира само при много високи скорости. Например над три пъти по-високи от скоростта на звука. Това е и причината такива двигатели да не могат да се използват при излитане – нуждаят се от предварително ускоряване. Тази тяхна особеност ги прави трудно приложими в класическата авиация и за сега, за съжаление, се използват основно за военни цели. Естествено, има и разработки за самолети, които комбинират нормален двигател, който да ускори самолета до скоростта, необходима за стартирането на „Ramjet“, но доста от тях са се оказали неефективни и практически неприложими. И понеже тези разработки отново са предназначени почти изцяло за военни проекти, научните трудове и информацията за тях доста често са засекретени.

– Откъде идва страстта ви към фотографията?
– Моят баща, който също беше инженер, обичаше да снима и рисува. Вкъщи винаги е имало фотоапарат. Започнах да снимам за удоволствие, а в Германия работех и като фотограф към Българския културен институт. Технологичното ми мислене на инженер много ми помага, дава ми дозата рационалност, от която имам нужда, когато снимам. От друга страна, когато съм в непознат за мен град, обичам да представям моята гледна точка. Така подходих и при посещението си в Рим през 2014 г., от което се роди първата ми изложба „Рим. Борис Христов“, организирана от музея „Борис Христов“ – София. Бях в дома на големия български оперен певец в Рим, къщата, в която днес е Българският културен институт. Изложбата показва архитектурни детайли от Рим и скъпи спомени и вещи от дома на Борис Христов. Не можеш да пренебрегнеш шкафа му с грижливо подредени перуки, например, царския му жезъл, огромните куфари за сценичните м костюми. Или милата „ниша на спомените“ с подредените портрети на близки и съмишленици… В тези мои фотографии няма заснети хора. И това не е случайно. Стремих се одушевеността и въодушевлението да дойдат от страна на зрителя.

 

Нашият гост

Светослав Чулин е работил като конструктор на самолетни двигатели за „Ролс-Ройс“ в Берлин. Завършил е „Авиационни и космически технологии“ в Техническия университет в Берлин. През 2014 г. заснема любимите и вдъхновяващи места на Борис Христов в Рим и заедно с музея „Борис Христов“ – София откриват изложби, посветени на великия оперен бас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.