На 20 юли 2019 да почерпят

Тир и кола катастрофираха между Своге и Церово

Помпео: САЩ са готови да преговарят с Иран без предварителни условия

Иран плени британски танкер в Ормузкия проток

70-годишен мъж е загинал, след като е блъснат от кола на пътя Разград – Русе

САЩ свалиха ирански дрон, Техеран отрича (обзор) ВМС на САЩ използвали електронно заглушаване

Горанов за хакването на НАП: Скоро разбрах, че да направиш такава беля на практика е ненаказуема

„Боинг“ е загубил близо 5 млрд. долара заради скандала с модел „737 MAX“

Холандия частично отговорна за Сребреница

Тръмп се срещна с астронавти от „Аполо 11“, стъпили преди 50 г. на Луната

Засилен трафик на „Капитан Андреево“

Китайската космическа лаборатория „Тянгун-2“ изгоря в земната атмосфера

Двама парапланеристи пострадаха край Дупница

Доналд Тръмп за иранския дрон: Няма съмнение, свалихме го

Хакнатите данни били със събути гащи Не са били криптирани, съобщи Венцислав Караджов, шеф на Комисията за защита на личните данни

Контекстът, младежо! Северна Македония: Показателният пропуск на певицата Тамара Тодевска

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Колко е патриотизирано македонското общество

Езикът на омразата е познат и в България

Понякога си позволявам да определям Северна Македония не като държава, а като махала. В нея всички се познават – от детската градина, от училището, от студентската скамейка, от улицата, от казармата и от къде ли не, и са обвързани с неформални връзки, които в повечето случаи са по-ефективни от формалните. От време на време и по различни поводи и аз се чувствам част от тази „ма’аала“, все пак толкова години живях и работих там. Така е в случая с грешката на певицата Тамара Тодевска, която на приема на посолството на САЩ в Скопие изпя химна на Северна Македония, пропускайки някои „исторически“ имена от него. След този неин пропуск в социалните мрежи се появиха остри и непремерени обвинения и обиди срещу нея, които се превърнаха в истински публичен линч. Една от най-цитираните и многобройни „ copy paste“ атаки срещу Тамара бе на журналистката Йорданка Ивановска-Йоци. Малко ме е срам да цитирам буквално думите й, ще се постарая да ги „облагозвуча“:

„Тамара не може да схване защо на народа му се е… майката. Семейството u било развълнувано, отказала два концерта. Тодевска, време ти е да почнеш да следиш политиката. Да почнеш да четеш редовно вестници, портали. Да работиш повече за себе си и за своя публичен имидж. Не ти е за първи път. Защото същият този народ ти идва на концертите, да го е… Не ти идват шведи и датчани.

Чула ли си за последния „шит“, че България иска Гоце да бъде техен? Разбира се, не. Реши най-после: или ще бъдеш домакиня по чехли, която ще готви картофена манджа в лятна кухня, или известна певица, която чете и се образова всеки ден с политика и не греши химна. Вземи за пример Мадона-жената не може да пее, но знае за спора Израел-Палестина. Да те е…

Случайно познавам това Данче от „ма’алата“ Северна Македония. Не знаех, че вече е станала Йоци. Някога работеше във вече закрития ежедневник „Дневник“ и завеждаше скопската рубрика там. А я познавам, защото дълго време на втория етаж в тяхната просторна къща, където живееше с майка си, се намираше кореспондентският пункт на БНТ в македонската столица. Бързо-бързо се махнах от там, след като се върнах през 2007 г. отново в Скопие. С Йоци бяхме на „Здраво, здраво, как си, добре съм“ и горе-долу толкова. Приятно момиче, нещо се притесняваше да говори с българския си колега, (в това не беше изключение!), а сега виждам, че доста е напреднала в „патриотизма“. Не знам дали и къде работи…

Дали от лятната жега, дали от обидата на хората заради промяната на името на държавата им на Северна Македония, дали от това, че още са на работа и не са отишли по плажовете в Гърция, или заради манталитета си да разкъсват всеки, който мисли различно от тях, пропускът на Тамара Тодевска при изпълнението на химна на страната на тържеството на Калето над Скопие се превърна в летния „хит“ на омразата, самоунижението и самоунищожението. Толкова публична злъч, толкова омраза, толкова открита ненавист се изля върху красивата глава на Тамара, та дори човек като мен, свикнал на подобни „кампании“ се видя в чудо.

Тамара не е коя да е, тя е успяла артистка, певица от високо качество, може би най-добрата в момента в страната. Има покани за концерти, има си своя публика, а като представител на Северна Македония спечели осмото място на конкурса на Евровизия през май. Тогава медиите в Скопие открито съжаляваха, че не е взела първата позиция, защото журито на конкурса я класира на първо място, но гласуването от отделните държави-участнички я прати на осмото. И премиерът Заев лично я поздрави за успеха, както се полага.

Това осмо място е най-високото, на което певец, певица или група от Северна Македония е печелила в своите участия на Евровизия. А през годините Скопие пращаше там някои от своите местни икони, като Каролина Гочева, например, която тръгна с амбицията „да разкаже играта“ с костюм на македонска кралица, на онези от Евровизия, но се върна посрамена и обидена. Затова никак не е случайно, че дипломатите от посолството на САЩ в Скопие, които искат винаги най-доброто, бяха избрали Тамара да изпълни химна на Северна Македония на приема по повод 4 юли, Деня на независимостта. …Но и тогава, през май, успехът не бе приет еднозначно в страната – пак беше задействан синдромът на истерично самобичуване. Дали заради това, че е успяла певица, дали защото пя на оспорвания от доста хора в консервативното македонско общество Прайд, дали че в самото общество в последно време върлуват демоните на омразата и примитивизма, кой знае?

Впрочем, да ви е познато всичко това от случващото се в България?

Моят първи учител в занаята Константин Иванов, някога в международния отдел на незабравимия вестник „Народна младеж“ винаги ми казваше: търси контекста, контекста, щом имаш фактите. Какво да му търся, той се вижда с невъоръжено око и от София дори. Българите искат да вземат Гоце Делчев, да стане само техен, а Тодевска пропуска куплета с неговото име и имената на още трима исторически личности – Даме Груев, Питу Гули и Яне Сандански. О-о-о, певицата е влязла в политическите игри, които искат да променят химна и да извадят от него героите, които са в основата на национални мит. Значи, готви се нов химн, по-целесъобразен. При това уж случайният u пропуск се прави на територията на Съединените щати, значи, тук трябва това да получи своята легитимност, защото всичко, което не е получило одобрението на посолството и на посланика на САЩ, няма перспектива за живот. Пък и на приема са президентът Стево Пендаровски, който само преди дни призна публично историческата истина, че Гоце се е самоопределял като българин, а и премиерът Зоран Заев. Е, и от местните лидери легитимността на „изваждането“ на Гоце и другите от химна е потвърдена, щом и двамата не са намерили начин да реагират на пропуска на Тамара. Значи, след като променихме под натиска на гърците името на държавата си, сега ще сменим и химна u, този път заради българите ли?!

Я стига!

Онзи ден Катерина Блажевска, колежка от Скопие, си припомни и други факти и промени на химна на Македония. Ще я цитирам. Тамара пропусна да спомене имената на Гоце Делчев, Даме Груев, Питу Гули и Яне Сандански. В оригиналния текст на химна, написан от Владо Малевски и по музика на Тодор Скаловски през 1944 г., но приет след 1948 г. фигурират имената на Делчев, Питу Гули, Никола Карев, Димитър Влахов и Яне Сандански. Даме го няма. Блажевска и досега си пее този вариант, който някога са учили училище, очевидно по времето на Югославия. В новия вариант влиза Даме, излизат Карев и Влахов, най-вероятно заради принадлежността им към левицата. Тази промяна става вече в независима и суверенна Македония. На 2 август 1944 г. основателите на бъдеща Република Македония в състава на Югославия на Тито по време на заседанието на АСНОМ пеят като химн популярната „Изгрей зора на свободата“. Тя е написана от българина, поет, публицист и офицер Александър Морфов от Стара Загора, който няма никаква роднинска връзка с Македония, вероятно по поръчка на Тодор Александров. До 1948 година „Изгрей зора“ е химн на Народна република Македония, но е забранен от тогавашните комунистически власти в Скопие, като „българофилски“. Защо се чудим тогава, че реакцията срещу Тамара и нейния пропуск, бе толкова политизирана, истеризирана, идеологизирана и на моменти антибългаризирана.

А аз бих казал: нека пръв хвърли камък този, който смята себе си за абсолютно невинен и прав.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.