Координатор детска сцена на София Прайд? А Закрила на детето къде е?

Все по-настойчиво ни се налагат правилните ценности, прикрити зад „права“, „хуманизъм“, „равенство“

Световната здравна организация (СЗО) извади транссексуалността от раздела на парафилиите

Наближава София Прайд. Превърналото се вече в традиция събитие, стартира през 2008 г. Помните ли как започна всичко? Младежи, танцуващи сред дъга и призиви за любов, които говореха и пееха за равенство. Пропагандиращи уж само обич, скрити зад фрази като: „Няма страшно, това е просто любов“ и „Любовта побеждава. Винаги.“ С напредването на годините зачестиха и жалванията на участниците - били преследвани, обиждани, бити. Оплакванията винаги предизвикват съчувствие. Винаги. И то не закъсня. Появиха се хиляди спасители, които солидарно с ЛГБТИ общността започнаха да се кичат със знаменца, профилните им снимки засияха в цветовете на дъгата (символ, който ЛГБТИ буквално си присвоиха от децата), появиха се активисти и партии, които открито застанаха зад каузата.

14 години по-късно не просто се говори за равенство, любов и приемане, исканията са за гей бракове, летят директиви, стига се до закани към някои страни. Миналата година ЕП прие резолюция, че „ЕС трябва да премахне всички пречки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на основните им права“. Парламентът призова за процедури за установяване на нарушения, съдебни мерки и бюджетни инструменти срещу Полша и Унгария. Щото не слушкат и не следват стадото.
Опасността сама по себе си не е в това, че двама души от един пол ще могат да сключат брак, защото тези хора така или иначе живеят заедно, спят заедно, забавляват се заедно и т. н. Техен избор, макар и неприемлив за всички. Проблемът е, че апетитът идва с яденето.

Все по-често се настоява и за осиновяване на деца. Целта от самото начало са именно те. Било чрез детски книжки или филми, чрез говорене или лекции, чрез отлично организирани и добре финансирани мероприятия, се провежда целенасочена кампания, целяща да размие възприятията на подрастващите, посредством умели внушения. Индоктринирането започва от най-ранна детска възраст, защото именно децата са слабото звено, което най-лесно може да бъде подлъгано. Факт е и целенасоченото сексуализиране на атмосферата на т. нар. прайд, и това си пролича миналата година - както от полуголите изпълнители, така и от продажбата на всякакви предмети във формата на фалоси. Който не е видял снимки от предходни такива събития, да го направи. Факт е и насочването на организаторите и подобните им към училищата, децата и малолетните.

А тази година за пръв път ще има и детска сцена. Колко мило, нали? Обяснението на организаторите е, че някой трябва да забавлява и да се грижи за децата, които са на София Прайд. Но как точно ще ги забавляват, с какви помагала и какво ще им разясняват, и най-важното - какво въобще търсят деца на подобно място, съзнателно се премълчава.

Отварям скоба - с всяка следваща ревизия на МКБ (Международната квалификация на болестите) и ДСН (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства) все повече се скъсява дистанцията между норма и патология, като в един момент границата напълно ще отпадне и извращенията ще станат част от нормата. Това всъщност е и най-краткият и законен път за легитимиране на патологиите. В МКБ 10 и ДСН 4 има категория „парафилии“. Под парафилия се разбира някаква сексуално отклонение - перверзия, извратеност. Според новата ДСН-5 „парафилия“ отпада, за МКБ 11 още не е абсолютно сигурно. Във ДСН е „парафилно разстройство“. А Световната здравна организация (СЗО) извади транссексуалността от раздела на парафилиите. Макар и все още прикрито, в някои форуми и дори стени в социалните мрежи на лгбти апологети, вече се намират и екземпляри, водещи дебати за... педофилията. Да, добре прочетохте. И не е учудващо, защото от класификациите отпадат също фантазиите и помислите. С други думи, ако няма действие, се касае за безобиден сексуален интерес, който е нехуманно да бъде класифициран като проблем и няма да бъде диагностициран. Такъв човек не трябва да бъде наричан и педофил, човешко е да си представя как извършва сексуални действия с някое бебе например.

Другият ключов момент е, че зад всякакви каузи и мероприятия, касаещи правата и исканията на ЛГБТИ, неизменно застават плеяда от стабилно финансово подплатени (обикновено от чужди донори) НПО-та, като интересното е, че някои от тях работят и в сферата на правата на жените и децата. Как точно правата на жените и децата се припокриват с тези на гейовете, транссексуалните и прочее, е въпрос, чийто отговор е хем труден, хем елементарен. Труден, защото разумният отговор е - никак, нямат нищо общо. Елементарен, защото крайната цел е ясна - децата.

Пишейки за деца, няма как и не трябва да пропуснем навлизащата в някои държави практика да се дават хормонални блокери на деца с полова дисфория преди пубертета. Темата е сравнително непозната в България, но в последната година започна да се покрадва в разни дискусии, касаещи правата на ЛГБТИ. Различни активисти пишат, че подкрепят правото на самоопределение на всеки. И на децата. Децата, които не са толкова интелектуално зрели, за да взимат подобни крайно сериозни и определящи по-нататъшния им живот решения.

Все по-настойчиво ни се налагат правилните ценности, прикрити зад „права“, „хуманизъм“, „равенство“, а всеки противник, веднага бива заклеймен като хомофоб. Парадите, демонстрациите и исканията не защитават правата на гейовете, а промотират политическа идеология, пагубна за децата. Социалните мрежи също са в ролята на проводник на тази идеология - youtube, tiktok и т. н. поощряват тийнейджърите не просто да са различни, а да са транс, да са queer, защото това е cool.
Всъщност никак не е куул, а буквално е животозастрашаващо за децата да бъдат облъчвани по толкова агресивен начин. Според проучване, направено в САЩ, 40% от младежите с нестандартна сексуална ориентация, сериозно са обмисляли самоубийство за последната година. Това всъщност не е някаква новина - хората, част от тези групи, традиционно са по-лабилни психически. Какво остава за по-младите.

И всъщност тази „детска сцена“, която така активно се промотира от организаторите на София Прайд, е поредната стъпка от индоктринирането на подрастващите умове - без значение дали с песни, танци, агресивна реторика, филми, книжки или по друг начин.

Което пък поражда съвсем резонното питане, Държавната агенция за закрила на детето, която е длъжна да извършва мониторинг и контрол за спазване правата на детето, защо не си е свършила работата? И ще благоволи ли да си мръдне пръста, защото правата на ЛГБТИ общността трябва да свършват там, където започват правата на децата.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи