Имаме нужда от създаването на законодателен "отпечатък" за всеки проект

Дебатът за противодействието на корупцията бе подновен в резултат на едно знаково съвпадение, при което в един ден излязоха две ключови оценки за напредъка на България - Индексът за възприятие на корупцията на световната антикорупционна организация Transparency International и докладът на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и оценка.

Освен факта, че се появиха в един и същи ден, между двете оценки има няколко общи неща. И в двата случая България е наблюдавана в продължение на дълги години - 10 от Европейската комисия и 19 от Transparency International. И двете оценки се отнасят до нивото на политическата и административната корупция, в двата случая корупцията е разглеждана през призмата на вредата й върху бизнеса и икономиката на страната, и в двата случая оценката е, че има нужда от още много усилия, за да се постигне осезаем напредък.

Поредното издание на Индекса за възприятие на корупцията ми напомни за няколко устойчиви извода, които си остават без промяна от времето, когато бях част екипа на Transparency International - България:

1. Стагнация на антикорупционните усилия

2. България драстично изостава от държавите членки на ЕС

3. Липса на ефект от реформите. Затова България не успява да направи стратегически пробив и да стигне индекс около и над 50 (средата на класацията), който се счита за относително добро постижение (при най-добър резултат 100). А останалите държави от ЕС, включително Румъния, Италия и Гърция - наши традиционни „съседи“ по резултат в годините, очевидно вече са го постигнали. Индексът ни за 2016 г. (41) е по-нисък дори от средния за Балканския регион (41,91).

Докладът на Европейската комисия посочва корупцията като сериозен системен проблем за България и разглежда възможните мерки за противодействие в две посоки. От една страна, това са традиционните репресивни мерки, свързани с разследване на престъпления и наказване на извършителите на корупционни престъпления, а от друга, поставя акцент върху допълващите механизми - превенцията и административните мерки за справяне с корупцията - проверките в администрацията, прозрачност на доходите и имуществата и недопускане на конфликт на интереси.

България се присъедини към всички антикорупционни конвенции и в резултат въведе всички познати механизми за противодействие на корупцията. Според мен две от тях, макар да съществуват, не работят добре. На първо място, декларирането на имущество - всички декларират своето имущество, но никой не прави анализ за т.нар. необяснимо богатство - дали това, което получаваш, отговаря на онова, което харчиш, и ако не - откъде се е взела разликата. Тази проверка е работа на структури в администрацията, например за служителите в администрацията - инспекторатите, които и сега съществуват, но нямат капацитет, компетентност и реални правомощия в тази посока.

Инспекторатите следва да имат достъп до всички информационни масиви, от които да проверяват бързо и по електронен път не просто наличието на декларации за имущество, но и доколко те съдържат (или не съдържат) информация за доходи, чиито законен произход не може да бъде обяснен. Същото се отнася и за декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Проблемът не е в това, че някой е забравил да декларира наследена нива. Не в това е корупционният риск. Въпросът е как се променя имущественото състояние и дали надлежно декларираният кредит, например, може да бъде реално обслужван със законните доходи на съответното лице, така че да му остават и средства, с които да живее. Външните белези на корупцията - луксозният начин на живот, който не отговаря на законните доходи, също е основание за проверки в други държави.

В тази връзка и в контекста на предлаганите промени за създаване на антикорупционна агенция чрез сливане на вече съществуващи институции, смятам че ЕК правилно е определила претопяването на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество като въпрос, към който следва да се подходи с внимание. Според мен тази комисия трябва да продължи да съществува като самостоятелен орган, защото работата й е специфична - тя не се занимава само с корупционни престъпления.

Втората важна мярка за противодействие на корупцията, която следва да бъде развита, е защитата на служителите в администрацията, които да подават сигнали за корупция и нередности (whistleblowers). Корупцията е една от предпоставките за лоша администрация и не бива да бъде подценявана. Въз основа на подобни сигнали и информация „отвътре“ могат да бъдат правени бързи и адекватни проверки, които да извадят на светло корупционни схеми в администрацията по ниските и по високите етажи на властта.

Този механизъм е особено добре работещ в контекста на една проблематична област, каквато е възлагането на обществени поръчки. Тя е откроена в техническия доклад на ЕК като област, податлива на корупционен риск, макар да е отбелязан напредък в положителна посока. Рискът от корупция в процедурите за обществени поръчки е проблем в световен план и затова подаването на сигнали от администрацията, но и защита от преследване на този, който е подал сигнал, е много важен подход за превенция. Според доклад за подкупа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на чужди длъжностни лица от 2014 г. в 57% от процедурите за обществени поръчки в изследваните държави са платени подкупи.

И не на последно място, ключово значение за намаляване на високите нива на разпространение на корупцията има регламентирането на процеса на лобиране за осигуряване на прозрачност при вземането на решения. Приемането на закон за лобизма, с който да става ясно кой влияе върху процеса на изработване на нормативни актове в изпълнителната и законодателната власт, е важна стъпка напред. Още по-добре би било, ако бъде възприета и идеята на Transparency International, предложена и на ЕК, за създаването на законодателен „отпечатък“ (legislative footprint) за всеки проект на нормативен акт, документ, който да отразява историята на всички предложения и техните автори, повлияли върху изработването на проекта. В тази посока е и кампанията на европейския омбудсман за осветяване на процеса на лобиране на европейско ниво.

И не на последно място, независимо от всички реформи, важна си остава и почтеността на тези, които работят в администрацията и заемат висши държавни длъжности. Личната устойчивост и неподатливост на корупционни практики има голямо значение корупцията да няма масов характер.

*Авторката е заместник-омбудсман, бивш министър на правосъдието в първия кабинет на Бойко Борисов.