Спец в разкриване на телефонни измами оглави полицията в Павликени

Данъчният е застрелян в движение с пушка

Цацаров: Търсят убиеца на 8-годишната Дамла от Момчилград по ДНК проби

Разследват неуспешен опит за палеж на гараж в Разградско

Служителят на НАП е причакан от нападателите си на метри от входа на детска градина Данъчният е бивш полицай

Банско е най-евтиният семеен ски курорт в Европа

Простреляният данъчен е ранен в дясното рамо, засегнати са големи кръвоносни съдове

Митнически служители разкриха 5,5 тона литра прекурсор за производство на хероин

Йорданка Фандъкова: На 12 януари ще внеса официално проектобюджета на Столична община за 2018 година за разглеждане по комисии и окончателно гласуване

Задържаха босненски гражданин за контрабанда на 5,5 т. прекурсор за производство на хероин

„Миса Криола” ще прозвучи под диригентската палка на митрополит Киприан

Шофьор пострада след удар в дърво

Отмениха около 170 полета на летището във Франкфурт заради снеговалеж

Скарлет и Колин Джост се показаха заедно

ВТУ и Башкирския университет договарят обучение на студенти и докторанти на разменни начала

Коституционният съд да отмени машинния вот

Наше е правото да гласуваме, на властта е отговорността за честни избори

В очите на някои хора изборите на 26 март все повече изглеждат като мисия невъзможна или поне незаконна. Те имат предвид действащия Изборен кодекс, който въвежда машинния вот като задължителен вариант за гласуване. Законодателят през 2014 г. стига до изконно прозрение – след като ние избирателите не си вярваме по между си, да дойдат танковете…, пардон – машините за гласуване. Чрез тях „ще бъде ограничено контролирането на вота и изборните фалшификации“ – така пише в мотивите. В тези мотиви обаче няма и думичка за т.нар. “финансова обосновка“ на законопроекта, която е задължителна за всеки вносител. Колко ще струва този демодиран лукс и кой ще го осигури?

По този въпос се мълчи, докато се оказва, че нормативно е разкроен един костюм, който може да се ушие само от един шивач. Само издателската фирма на известен столичен адвокат отговаря на предварително зададеното условие в поръчката за машините – кандидатът да е изпълнил подобни поръчки през последните 3 години, т.е. по време на експерименталното гласуване на предходните избори с прословутите 500 машини. Срещу това условие по-късно постъпи възражение в ЦИК от друг потенциален участник, с твърдения за дискриминационност и „шивачът“ се разколеба.

Почитаемият съд от своя страна приема, че това ограничение на правото на машинно гласуване само в 500 секции е незаконно и на 31 януари 2017 г. отмени решението на ЦИК, взето 4 дни преди това. На 10 декември 2017 г. ЦИК обяви решение за откриване на обществена поръчка за „осигуряване /наемане на 12 500 технически устройства“ на стойност 12 500 000 лв., без ДДС. Ако условно приемем, че изборният ден е с продължителност 12 часа, ще харчим със скорост повече от 1 000 000 лв. на час, след което ще върнем машините на „младите“ демокрации във Филипините или Еквадор, които по информация от единствения играч в поръчката, биха могли да ни ги заемат. Само ще отворя една скоба – в Еквадор имат президентски избори наесен, не се знае дали ще сме свършили дотогава с техните машини, а от държава като Филипините, която след 30 юни 2016 г. е узаконила „извънсъдебните“ убийства и за 2-3 месеца е разстреляла над 2 000 предполагаеми престъпници, не бих внасял и банани. Затварям скобата. Да не пропускаме и опита на Словения, в която с машини гласуват само хора в неравностойно положение. Явно закононодателят приема, че в България всички, около 7 000 000 граждани, сме в подобно положение.

Та така – на някаква „смугла“ южноамериканска машинария ще разчитаме да „гарантира тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на избирателите; да не допуска манипулиране на гласовете, както и всяко друго нерегламентирано влияние върху изборния процес“. Това не е шега – така е записано в чл.213, ал.2, т.4 и 5 на Избирателния кодекс. Все едно да задължаваш със закон писалката, с която отбелязваш върху изборните бюлетини да ти гарантира нещо си, като не допуска друго нещо. Едно техническо средство не може да се справи с купуването на гласове, с което цялата държава не се е справила повече от четвърт век. Напротив, с това устройство се създават още два носителя на информация (памет на операционната система и флаш-памет), което поради естеството си на база-данни бързо, лесно, чисто, почти без следи може да прехвърля и заличава стотици, хиляди гласове. И никакви контролни разписки в кутията няма до помогнат, най-малкото защото законодателят не е споделил с широката публика каква му е идеята за съдържание на тази хартийка „с отразения вот“. В подобна насока бе и ветото на Президента, след приемане на кодекса.

Машините ще „контролират вота“, а кой ще контролира машините? В т. 12 от Техническите изисквания в Документацията за ОП за специализирани устройства за машинно гласуване в избори за НС 2017 г. /14.02.17 г., сайт на ЦИК/ е записано – „обобщаването на получените на външна памет (флаш носител) резултати следва да бъде извършено от доставчика на решението за машинно гласуване“. Този текст е възпроизведен и като изрично задължение на доставчика в приложения Договор за обществена поръчка.

Ако идеята е външно лице, служител на доставчика, да обобщава „машинните“ гласове, а не длъжностно лице от комисиите, то резултатите от Избори-2017 ще зависят от добросъвестността на доставчика – а няма законови механизми за контрол над дейността му. В други сектори, в които се изискват специфични знания е предвиден „инвеститорски контрол“ – напр. съгласно Закон за устройство на територията инвеститорът може да наеме лице, което да осъществява контрол върху работата на строителя. Подобна възможност в Изборния кодекс липсва – не е предвиден орган, който да сертифицира процеса /машините и информацията/ и да следи по време на осъществяването му. Не може да се изисква членовете на комисиите да притежават специфична компютърна грамотност, за да могат да контролират техническите процеси при машинния вот.

Одисеята с подготовка на този специфичен вот ще се затрудни още повече, с оглед кратките срокове за провеждане на обществената процедура:
– Публикуване на Решение на ЦИК за поръчка – 11.02.2017;
– Заявленията за участие ще се отворят на 22.02.2017 г. /според формуляра в АОП, а според Поръчка №15 в ЦИК до този срок следва да се подадат офертите/;
– Прогнозна дата на изпращане на покани за търг или за участие на избраните кандидати 23/02/2017 г.;
– Срокове за получаване на оферти и дата на отварянето им не е посочена.

Съгласно § 3 /1/ от Изборния кодекс – разпоредбите на Закона за обществените поръчки за сроковете за провеждане на процедурите не се прилагат относно машините за машинното гласуване, т.е дори и съкратеният срок по чл. 75, ал. 7 от ЗОП – за получаване на оферта в срок не по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата, не се прилага.

Заслужава си Конституционният съд да обсъди съответствието на разпоредбата на § 3/1/ от Изборния кодекс с Конституцията – изборите за народни представители не са „внезапно“ събитие, срокът е до 2 месеца /чл. 64,ал.3 от Конституцията/, а регламентацията на машинния вот е от 2014 г.:
– Предполагаемо отваряне на офертите на 28.02.2017 г. и обявяване на победителя.
– Доставка на машините до 10.03.2017 г. и срок за инсталация на софтуера до 18.03.17 г.

Необходими условия за реализиране на тази процедура във времето са:
– Участие само на един кандидат. Ако има втори , който не печели – възможност за обжалване в 3-дневен срок и произнасяне на ВАС след още 3 дни, т.е. решения на съда на 08.03.2017 г. Пожелавам успех на ВАС – за 3 дни да образува и да насрочи дело, да назначи вещи лица, които да оценят техническите показатели на офертите, да допусне оспорване на експертизата и да постанови решение.
– Този единствен кандидат да е натоварил кораба с машините, те вече да чакат в открито море и сертифициращият орган да е на палубата с печати.
– Възложителят предварително да се е отказал от възможността си да иска подобряване на офертата и водене на преговори /чл.76, ал.7 и 8 /.

Така проведената „състезателна процедура с договаряне“ няма да е нито състезателна, защото състезателят ще е единствен май, нито ще има договаряне, защото няма време. Законът изисква поне трима кандидати да участват в този вид обществена поръчка, като в противен случай Възложителят може да прекрати поръчката. Извън описаната технология, кое е по-съществено? Противоречието на кодекса с Конституцията в частта за машинния вот. Разпоредбата на Чл. 213 от ИК противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 6, ал. 2, на чл. 10 и на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.

От уважение към конституционалистите и за нуждите на широката аудитория ще отбележа само следното: избирателното право е общо, равно и пряко с тайно гласуване. Гаранциите за това са в Конституцията и в законите на Републиката. Не и в инструкция за експлоатация на машина за гласуване/чл.213,ал.2,т.3 /. Тя (машината) нищо не може да гарантира. Тези обстоятелства не подлежат на „уточнение“ на техническата спецификация в процедурата на договаряне с кандидати. Както е записано в раздел V във Формуляра в АОП – „т. 2. Мерките за гарантиране на пълната анонимност на подадения вот“. Тези мерки следва да са законово предвидени, както и на законово ниво да се регламентира контролът им. В разпоредбата на Параграф 145, ал. 15 е записано, че ЦИК избира сертифицираща организация, която да удостовери съответствие на системата на дистанционното електронно гласуване с изискванията на закона. Но това е за другата предвидена система за избори след 01.01.2018 г. За машинния вот подобна клауза в чл. 213 от ИК липсва.

При този законодателен пропуск, относно обезпечаване на тайния вот чрез сертифициране на машините и на информацията от тях, ЦИК в документите си за поръчката стига дотам, че да допуска, при липса на каквито и да е било международно признати сертификати, кандидатът да може „да представи други доказателства за еквивалентни мерки за система за управление на сигурността на информацията. В тези случаи кандидатът трябва да е в състояние да докаже, че предлаганите мерки са еквивалентни на изискваните.“

На следващо място, в чл. 213 от ИК липсва законовото изискване на Параграф 145, ал. 14, т. 24 – системата да позволява избирателите да проверят дали гласът им е отчетен правилно. Въпросната контролна разписка с отразения вот не удостоверява, че информацията е „записана“ в паметта на техническото устройство.

Освен на принципа на тайното гласуване, разпоредбата на чл.213 от ИК противоречи на Конституцията относно общо и равно избирателно право.
В чл. 213, ал. 2, т. 8 се поставя изискването гласоподавателят, избрал машинното гласуване, да притежава умения „за ползване на компютърни терминали“. Това може да го напише човек, който скоро не е стъпвал на село.

При изпълнение на закона, който изисква гласоподавателят да притежава специални компютърни умения, в Документацията за ОП за специализирани устройства за машинно гласуване в избори за НС 2017 г. от 14.02. /сайт на ЦИК/са записани определени процедури за:
– метод за придвижване по екрана при дълга бюлетина (скролиране);
– раздаване на избирателите на смарткарти, баркодове или QR-кодове за единична употреба“.
Колко възрастни хора в България са „скролирали“, работили са със смарткарти? А за QR-кодове да не говорим – признавам си и личното невежество.

На избори ли ще ходим или на компютърно обучение?

В противоречие с Конституцията, гаранциите за провеждане на честни избори при машинния вот в Изборния кодекс липсват. Декларативните разпоредби на кодекса са неприложими, например как Наблюдателите ще упражнят правото си на „одит и проверка на машинното гласуване“ /чл. 114, ал. 1/ не е ясно. Всички от тях да са програмисти, пак не е достатъчно, ако не знаят програмата.

Правото на информираност за предстоящия машинен вот също е нарушено. Съгласно чл. 214, ал. 1 ЦИК не по-късно от 7 дни след насрочване на изборите открива сайт и предоставя информация за този вот, а съгласно чл. 57, ал. 1 ЦИК не по-късно от 11.03.17 г. провежда разяснителна кампания за машинното гласуване. А машините без софтуер ще са в България предния ден.
И накрая да кажем две добри думи и за Твореца на този машинен вот – той е допуснал, че може и без него. В чл. 269 е предвидено , че ако нещо се „бъгне“ системата, „гласуването продължава с хартиени бюлетини“. Какво излиза, законът задължава да се похарчат 12-15 000 000 лева за един ден, като допуска устройствата и да не работят.

Това съответства ли на принципите на правовата държава съгласно чл. 4 от Конституцията?
Дано да се даде възможност на Конституционния съд ( КС) да отговори на тези въпроси. Защото в момента, при неработещ парламент, това е единственият орган, който може да ни изведе от кашата. Ако не го стори, при оспорване изборите за народни представители пред КС, същия би изпитал известни затрудния с експертизите и намиране на вещи лица, които да „разровят“ хардеура и софтуера на филипинските компютри. Пък и трябва да ги запечатаме и задържим по време на процеса в България.

Има ли изход в тупика? Мисля че има – зависи от този, който би поел отговорността да прехвърли същата на КС. Първият водач, за който се сещам е президентът – на него ще му отива. Смелост на един български генерал не би трябвало да му липсва, а експертизата, в лицето на правния му съветник проф. Емилия Друмева, я има – това е вън от съмнение.

Констутиционна жалба може да напише и премиерът проф. Герджиков. Не би била излишна проявата на особена чувствителност от МС и към тази обществена поръчка. Защото отговорността за организиране на честни избори е тяхна. Наше е правото да гласуваме. Пък, ако се спестят едни 12 500 000 лв. за машини, може да се купят с половината пари 12 500 000 кюфтета и кебапчета. Народът какво ще предпочете, как мислите?

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.