Държавата клони към „демократично-авторитарен хибрид“

Правителството затваря, когато лидерът пътува

Наскоро прочетох много интересна статия за политиката на определена държава. В нея пишеше, че тази страна е започнала процес на демократизация преди известно време, за да сложи край на хегемонията на военните над политиката. Една партия със силен цивилен лидер е дошла на власт с обещание за демократизация. Новият лидер обаче, който е понесъл много при стария режим - се оказал авторитарен политик за изненада на западния свят, който бил подкрепил този лидер като борец за демокрация.

„Когато институциите са слаби, а лидерите виждат заплаха в стария елит, често тези лидери прочистват собствените си правителства от страх от преврат, създавайки предпоставки държавата да се спука“, пише авторът. Ето защо лидерът на тази страна „е разпределил постовете между лоялни на него хора, макар и да им липсва квалификация или практика“ и в крайна сметка този лидер „е консолидирал властта толкова силно, че анализаторите казват, че правителството на практика затваря“, когато лидерът пътува.

В тази страна през 2013 г. е приет закон, позволяващ глобяването или хвърлянето в затвора на журналисти, които критикуват правителството.

Както изглежда, държавата на тази страна от дълго време е извличала политическата си власт от религиозния национализъм, а новият лидер следва същата линия. В статията се посочва, че „страната изглежда клони към демократично-авторитарен хибрид, известен като нелиберална демокрация. Това е версия на управление на мнозинството, което изключва малцинствата, ограничава свободите и управлява своеволно“.

За коя страна мислите говоря? Мианма, разбира се! Споменатата статия, написана от Макс Фишър, бе публикувана в „Ню Йорк таймс“ на 23 октомври под заглавие „Надеждата угасва за Мианма“.

БТА, със съкращения