Край Провадия откриват бялото злато на древността

Откритата златна висулка.

Преди хилядолетия разменяли скъпоценния метал за шепа сол

Градове като Рим и Мюнхен възникват заради добива на сол

Днес пакет готварска сол от килограм струва 30 стотинки. Малцина се замислят, че в древността за белия прашец са се водили войни. Първата пътна мрежа в Европа е свързана именно със солта, защото в централната част на континента и Средиземноморието находища съществуват, докато в Скандинавия такива няма.

Градове като Рим и Мюнхен възникват заради добива на сол. Ето защо са толкова много афоризмите, свързани с нея. Иисус се обръща към учениците си с думите: „Вие сте солта на земята!” Арабите пък казват: „Нека да е солта между нас!” Ние, българите, трябва да изядем поне една торба сол, за да се опознаем. Затова на много езици думата за „сол” е свързана с понятията за „войник”, но и за „пари”.

Римските легионери получавали специални режийни за сол, от чието название на много места е произлязъл терминът за месечна заплата. Марко Поло пък разказва, че древните китайци имали монети от сол, които разменяли за злато. А самата дума за белия прах идва отпреди 8000 години, когато европейците говорели общ език.

Тогава на стария континент цари новокаменната епоха (неолита). У нас по това време процъфтява великата култура, означавана от археолозите с термина Караново ІІІ и ІV. Преди 7500 години група хора решава да премине хребета на Стара планина и да се установи на север от нея край днешния град Провадия. Целта са именно скъпоценните бели кристали, които те умеят да добиват.

През 2005 г. екипът на проф. Васил Николов започва разкопки на голямата селищна могила Провадия-Солницата, намираща се в границите на солодобивното предприятие Провадсол АД. Оказва се, че древното селище се простира върху т. нар. огледало на огромен залеж от каменна сол с форма на пресечен конус. Площта на това огледало е около 300 дка, а находището е на дълбочина между 12 и 20 м. Подпочвените и дъждовните води разтварят солта и образуват пласт от силно концентриран до 260 г/л разтвор. После водата избива навън на различни места. Когато през 1924 г. започва работа първото добивно предприятие се правят сонди и се достига до соленото езеро. При експлоатацията изворите секват, но местните жители помнят местата им. А древните хора са разчитали изключително на тях.

Дошлите преди 7500 години праисторически „гурбетчии” се заселват в периферията на находището, където избиват подпочвените води. Техният бит не се отличава от този на събратята им в Тракия и за времето е доста по-висок от стандарта на живеещите на север от Стара планина. Но сред познатите керамични съдове Васил Николов открива един вид, който не е срещал никъде. Това са огромни разлати и тънкостенни купи с диаметър около половин метър. Обгорелите им стени показват, че те са били вторично поставяни в огнище. А намерените фрагменти са дебело покрити с налепи от сол. За археолозите няма съмнение, че са попаднали на самите инструменти за солодобива. Технологията е проста – напълнените със солен разтвор от изворите купи се слагат в жаравата. Водата се изпарява, хората разтрошават съдовете и изваждат питките от безценни бели кристалчета. Прави впечатление, че купите са с приблизително еднаква големина. Може би древните хора са имали някаква специална мярка за количество сол?

Не случайно добивът на сол започва при първите земеделски общества от новокаменната епоха, когато хората разчитат вече на растителната храна. Научно е доказано, че човек има дневна нужда от 12 до 16 г. Ако ловците от по-ранните етапи на човешката история са получавали това от месото на дивите животни, опитоменият добитък не притежава тези количества. Нещо повече – самият той има нужда от сол, за да оцелее. Ето защо човекът започва да търси ценния продукт, като го открива или в морската вода или в залежите от каменна сол.

Добивът на сол в селището край Провадия продължава в средната и късната фаза на каменно-медната епоха (4500-4300 г. пр. Хр.). И тук Васил Николов достига до поредната загадка. Селището до Провадия по това време е синхронно с прочутия Варненски некропол, където бе открито най-старото злато в света. Мястото на този уникален обект е край брега на Варненското езеро и само на двадесетина километра от Провадия. Мнозина учени са се опитвали да си отговорят откъде са се взели великолепните и тежки златни съкровища в гробовете. Изказано е мнение, че това са търговци, печелещи от продажбата на скъпия метал, медта. Други пък смятат, че хората, погребани във Варненския некропол, са се занимавали с получаването на сол от морската вода.

Проучвателят на селището при Провадия е против подобна теза. Той привежда довода, че морската вода е 10 пъти по-слабо солена от тази от подземното огледало. Освен това Варненското езеро преди 6500 години е било сладководно, а разстоянието от некропола до морето никак не е малко. Доказан е и фактът, че вадената край Провадия сол е най-чиста на Балканския полуостров. Така много по-логично е богатството на погребаните в некропола до Варненското езеро да е свързано по някакъв начин с добива на каменна сол в селището край Провадия.

Проучванията през следващите години допълниха картината на това изключително важно производство в късното праисторическо общество. Едно от най-интересните наблюдения е, че около 4550 г. пр. Хр. селището пострадало от силно земетресение. Вероятно това природно бедствие е станало причина за редкия ритуал, засвидетелстван при разкопките. Археолозите откриват принесен в жертва човек отпреди 6500 г., до чиито кости са сложени съдове за разсол и медна брадва.

 

Най-сетне край Провадия изскочи и златото!

През 2015 г. от могилата „Провадия-Солницата” е открито изящно бижу на възраст най-малко 6300 години. Става дума за красива висулка с тежина около 2 грама и проба 23-24 карата. Украшението може да се сравнява с находките от Варненския некропол и е носено от мъж или жена с висок ранг в обществото.

Преоткриването на праисторическата сол

Преоткриването на прочутите провадийски солници става през 1917 г., когато един войник се връща от Първата световна война. Слизайки на гарата в Провадия, той търси вода и вижда овце, които пият от някакъв извор. Човекът поема глътка, но тя му присяда от ужасната соленост. Така откриват „разсола” или силно концентрирания разтвор, от който се извлича самата сол.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи