Участници сме във финансова трагедия

Сянката на поредната финансова криза надвисва над световната икономика. Централните банки създадоха чудовищен балон, който всеки момент може да се спука. Ръководителите им излизат в ролята на спасители, стараят се да внушават почтеност към варварския подход, с който управляват финансовата система. Всъщност, това, което правят, е опустошаващото въздействие чрез непрекъснатото печатане на пари, наричано лицемерно „количествени облекчения“.

Господа банкерите са толкова уверени във владеенето на ситуацията, че в случай на неуспех заменят количествените облекчения с количествени ограничения. И така казанът на вещицата продължава да пръска своето зловоние. Световната икономика буксува дори при нулеви и отрицателни лихви. Зад всеки долар, паунд или евро прираст на БВП стоят по няколко долара, евро, паунда и други валути отпуснати кредити.

Участници сме във финансовата трагедия на стомашно-чревната цивилизация като опитни мишки в глобален монетарен експеримент. Централните банки попаднаха в капана, който сами си устроиха. Отприщените с количествените ограничения потоци пари не доведоха до създаване на реално богатство – увеличаване на производствени мощности и блага, а до гигантско раздуване на финансовите активи, в резултат на което имущественото неравенство достигна невиждани равнища без исторически аналог. Греховете на централните банки включват трилиони долари от вложителите и раздадени на финансови спекуланти, пропаднали пенсионни фондове и надежди за осигурени старини, рекордни суми на дълга във всяко ъгълче на световната икономика и все по-непосилна издръжка на живота за всички извън златния милиард.

Текущото влошаване на конюнктурата на развиващите се пазари е ключът към следващата финансова криза, която може да започне от началото на 2019 г. Изпълнителният директор на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард вече предупреди: „Нуждаем се от презареждане за нов икономически растеж.“

Глобалният дълг. Кошмар в размер на 240 трилиона долара.

(Със съкращения от 24may.bg)