На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Турция ни предаде Митьо Очите

АПИ сменя пътните табели към границата със Северна Македония

Полицаи хванаха 13 афганистанци край ямболско село

Кристофър Плъмър действал на жените като валериан на котка Най-възрастният носител на „Оскар” за всички времена скоростно влезе в кожата на милиардера Жан Пол Гети

Компанията Sony Pictures реши да заснеме отново целия филм „Всички пари на света”, и то в навечерието на очакваната премиера. Засегнатият от „новата чума” на секскомпроматите Кевин Спейси беше сменен от 88-годишния канадски доайен Кристофър Плъмър. Това също е рискован ход. Актьорът е „чист”, но вече нищо не се знае… По думите му ролята се е върнала при него и в това има известна ирония. Освен това за нея стана претендент за „Оскар”, което го направи и най-възрастният номиниран в историята на наградите.

Плъмър нямал време да обмисля и решил незабавно да се захване за работа. „Беше ми много мъчно за другите, на които се наложи да дойдат за преснимането на филма, особено по празници. И те играеха по друг начин, тъй като при смяна на актьора много неща се променят. Независимо от това те бяха много добри с мен и много ме поддържаха”, споделя Плъмър, който изиграва ролята посвоему и изобщо не се опитва да подражава на Спейси.

Ридли Скот: „Беше още отначало в шорт листата”

Според режисьора двамата са абсолютно различни: Кевин е хладен, студен, а Кристофър излъчва топлота, има огромно сърце. Сложно ли е било преснимането? Разбира се, но „когато достатъчно дълго тренирате футболен отбор, не се привързвате към определени играчи, необходимо ви е определено ниво на игра, а кой ще го осигурява – това вече е отделен въпрос. Главното е да се вземе решение”.

Ридли Скот обяснява защо само за минута е решил да се избави от Кевин Спейси – бил поставил под заплаха работата му, както и тази на десетки други хора. „Аз, разбира се, зная, че е необходимо да се отделя работата на артиста от личния му живот, последното не е моя работа… Кевин е отличен актьор, но са ми неприятни предпочитанията му в личен план. И още, представяте ли си как пресата би разкостила моя филм, ако Спейси останеше?”

От интервю с режисьора стана ясно, че още в началото Плъмър е бил в шорт листата за ролята на милиардера Жан Пол Гети. И така всичко се е получило органично. Никой никога няма да види първата готова версия, въпреки че и тя, и новата са отлично кино.

Отношението на Ридли Скот към големите пари е нееднозначно – те могат да развалят човека, но от друга страна, може ли да се ненавижда успехът? Днес има милиони мултимилиардери, но никой не познава по лице повечето от тях. През 60-70-те е било различно: Пол Гети е бил световна знаменитост, защото е имал милиард долара. Един! Възприемането на богатството радикално се е променило – всъщност Гети е последният магнат, това е и целта на филма.

От душа е предан на театъра

Произходът на Кристофър Плъмър съответства на неговите царствени персонажи – той е правнук на сър Джон Абът, канадския министър-председател. Но родителите му не успяват да се задържат на върха на социалната стълбица – бащата изчезва след развода, майката работи на две места. Като дете Кристофър учи музика и иска да стане пианист, но се запознава с театъра и това предопределя съдбата му. Включва се в различни училищни пиеси, след което пътува из цялата страна с Канадския репертоарен театър. Актьорската му кариера започва още когато е на 16, а две години по-късно получава възторжени отзиви за ролята на Едип цар.

В началото на 50-те 20-годишният Кристофър заминава за Ню Йорк, където работи с Елия Казан – най-добрия театрален и кинорежисьор за времето си. През 1954 г. получава първата си главна роля в постановка на пиесата на Съмърсет Моъм „Вярната жена”. След този дебют му възлагат и водещи класически персонажи в много престижни бродуейски постановки, включително „Сирано” (1973) и „Баримор” (1997), за които получава наградата „Тони”, по-късно изпълнява и ролята на крал Лир (2004).

През 2007 г. Плъмър участва в бродуейската продукция „Inherit the Wind” (2007), която му носи седма номинация „Тони”. Той е водещ актьор на Британския национален театър под ръководството на сър Лорънс Оливие, на Кралския Шекспиров театър. Присъствието му на сцената е отличено с много награди.

През 1968 г. с указ на кралица Елизабет II актьорът е удостоен със званието Кавалер на Ордена на Канада. Сред отличията му е и почетна степен Доктор на изкуствата в Juilliard School в Ню Йорк. Плъмър е почетен доктор и на петте най-големи университета на Канада. Актьорът е включен и в Театралната зала на славата през 1986 г., както и в Алеята на славата на Канада (1999).

Ярки образи в киното

На киното отначало гледа с презрение: „Бях прекалено развален от разкоша и успеха на театралните си роли”. Това е видно от първите му превъплъщения на големия екран. Капитан Георг фон Трап в мюзикъла „Звукът на музиката” е най-популярната му роля и това е доста забавно – първо, той не може да я понася и нарича филма „ужасен, сантиментален и лигав” (въпреки това лентата получава „Оскар”), и второ, тя изобщо не е характерна за класическия изпълнител на драматични роли, който от младини играе на сцената роли на крале и принцове.

Но вече през 1970 г. той незабравимо се превъплъщава в херцог Уелингтън (във филма на Сергей Бондарчук „Ватерло”), след 5 години – в Ръдиард Киплинг („Човекът, който искаше да бъде крал” на Джон Хюстън). Не можем да го забравим и като архиепископ Виторио Контини-Верчезе в мегасериала „Птиците умират сами” и Ирод Антипа в „Исус от Назарет”. С течение на времето кинообразите му стават все по-ярки, дори и второстепенните. Изключителни са изпълненията му в „Сделката на доктор Парнасъс” и като Лев Толстой в „Последната гара” (2009), за което получава номинация за „Оскар“ в категорията за най-добър поддържащ актьор. Грабва статуетката за ролята си в „Новаци“ през 2012 г. – на 82-годишна възраст, което го поставя в Книгата на рекордите и го прави най-възрастният актьор, печелил някога отличието.

Истински бонвиван

Неслучайно Кристофър Плъмър е нарекъл своите мемоари „Въпреки себе си“. От млад сериозният аристократичен актьор, дълбоко предан на театъра, бил и голям бонвиван. Обременен с добри маниери и свръхчувствителност, той е свидетел и участник в няколко „златни” времена на американската, канадската и английската бохема – фантасмагорния свят на театъра, джаза и нощния живот на прелестния полуканадски, полуфренски Монреал в края на 40-те (в клубовете гостуват знаменитости като Франк Синатра и Едит Пиаф), театралния Ню Йорк през 50-те (тогава негов близък приятел и по чашка е друг забележителен актьор – Джейсън Робардс), Лондон във вихъра на суинга през 60-те, епохалните холивудски филми на 70-те и „перестройката”… Той описва как например по време на снимките на „Ватерло” съветски войник от масовката е изпратен да потушава някакъв граничен или етнически конфликт, без дори да си свали униформата от 1812 г.

На младини Плъмър, който и днес старее красиво, е бил толкова привлекателен, че по думите на колегите му действал на жените така, както валерианът се отразява на котките. Неговият рецензент Алекс Уитчъл пише, че е класика в жанра начинът, по който се отдава на ласки с дама и едновременно с това разговаря по телефона със съпруга й…

Актьорът е бил женен три пъти, от първия си брак има дъщеря, актрисата Аманда Плъмър, станала известна с ролята на Лидия в „Кралят на рибарите”, но особено се прослави като Йоланда в „Криминале” на Куентин Тарантино. Когато среща третата си жена, актрисата Илейн Тейлър, Плъмър най-накрая е щастлив, намира дом, уют и покой.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.