Най-възрастният носител на „Оскар” за всички времена скоростно влезе в кожата на милиардера Жан Пол Гети

Компанията Sony Pictures реши да заснеме отново целия филм „Всички пари на света”, и то в навечерието на очакваната премиера. Засегнатият от „новата чума” на секскомпроматите Кевин Спейси беше сменен от 88-годишния канадски доайен Кристофър Плъмър. Това също е рискован ход. Актьорът е „чист”, но вече нищо не се знае... По думите му ролята се е върнала при него и в това има известна ирония. Освен това за нея стана претендент за „Оскар”, което го направи и най-възрастният номиниран в историята на наградите.

Плъмър нямал време да обмисля и решил незабавно да се захване за работа. „Беше ми много мъчно за другите, на които се наложи да дойдат за преснимането на филма, особено по празници. И те играеха по друг начин, тъй като при смяна на актьора много неща се променят. Независимо от това те бяха много добри с мен и много ме поддържаха”, споделя Плъмър, който изиграва ролята посвоему и изобщо не се опитва да подражава на Спейси.

Ридли Скот: „Беше още отначало в шорт листата”

Според режисьора двамата са абсолютно различни: Кевин е хладен, студен, а Кристофър излъчва топлота, има огромно сърце. Сложно ли е било преснимането? Разбира се, но „когато достатъчно дълго тренирате футболен отбор, не се привързвате към определени играчи, необходимо ви е определено ниво на игра, а кой ще го осигурява – това вече е отделен въпрос. Главното е да се вземе решение”.

Ридли Скот обяснява защо само за минута е решил да се избави от Кевин Спейси – бил поставил под заплаха работата му, както и тази на десетки други хора. „Аз, разбира се, зная, че е необходимо да се отделя работата на артиста от личния му живот, последното не е моя работа... Кевин е отличен актьор, но са ми неприятни предпочитанията му в личен план. И още, представяте ли си как пресата би разкостила моя филм, ако Спейси останеше?”

От интервю с режисьора стана ясно, че още в началото Плъмър е бил в шорт листата за ролята на милиардера Жан Пол Гети. И така всичко се е получило органично. Никой никога няма да види първата готова версия, въпреки че и тя, и новата са отлично кино.

Отношението на Ридли Скот към големите пари е нееднозначно – те могат да развалят човека, но от друга страна, може ли да се ненавижда успехът? Днес има милиони мултимилиардери, но никой не познава по лице повечето от тях. През 60-70-те е било различно: Пол Гети е бил световна знаменитост, защото е имал милиард долара. Един! Възприемането на богатството радикално се е променило – всъщност Гети е последният магнат, това е и целта на филма.

От душа е предан на театъра

Произходът на Кристофър Плъмър съответства на неговите царствени персонажи – той е правнук на сър Джон Абът, канадския министър-председател. Но родителите му не успяват да се задържат на върха на социалната стълбица - бащата изчезва след развода, майката работи на две места. Като дете Кристофър учи музика и иска да стане пианист, но се запознава с театъра и това предопределя съдбата му. Включва се в различни училищни пиеси, след което пътува из цялата страна с Канадския репертоарен театър. Актьорската му кариера започва още когато е на 16, а две години по-късно получава възторжени отзиви за ролята на Едип цар.

В началото на 50-те 20-годишният Кристофър заминава за Ню Йорк, където работи с Елия Казан – най-добрия театрален и кинорежисьор за времето си. През 1954 г. получава първата си главна роля в постановка на пиесата на Съмърсет Моъм „Вярната жена”. След този дебют му възлагат и водещи класически персонажи в много престижни бродуейски постановки, включително „Сирано” (1973) и „Баримор” (1997), за които получава наградата „Тони”, по-късно изпълнява и ролята на крал Лир (2004).

През 2007 г. Плъмър участва в бродуейската продукция „Inherit the Wind” (2007), която му носи седма номинация „Тони”. Той е водещ актьор на Британския национален театър под ръководството на сър Лорънс Оливие, на Кралския Шекспиров театър. Присъствието му на сцената е отличено с много награди.

През 1968 г. с указ на кралица Елизабет II актьорът е удостоен със званието Кавалер на Ордена на Канада. Сред отличията му е и почетна степен Доктор на изкуствата в Juilliard School в Ню Йорк. Плъмър е почетен доктор и на петте най-големи университета на Канада. Актьорът е включен и в Театралната зала на славата през 1986 г., както и в Алеята на славата на Канада (1999).

Ярки образи в киното

На киното отначало гледа с презрение: „Бях прекалено развален от разкоша и успеха на театралните си роли”. Това е видно от първите му превъплъщения на големия екран. Капитан Георг фон Трап в мюзикъла „Звукът на музиката” е най-популярната му роля и това е доста забавно – първо, той не може да я понася и нарича филма „ужасен, сантиментален и лигав” (въпреки това лентата получава „Оскар”), и второ, тя изобщо не е характерна за класическия изпълнител на драматични роли, който от младини играе на сцената роли на крале и принцове.

Но вече през 1970 г. той незабравимо се превъплъщава в херцог Уелингтън (във филма на Сергей Бондарчук „Ватерло”), след 5 години – в Ръдиард Киплинг („Човекът, който искаше да бъде крал” на Джон Хюстън). Не можем да го забравим и като архиепископ Виторио Контини-Верчезе в мегасериала „Птиците умират сами” и Ирод Антипа в „Исус от Назарет”. С течение на времето кинообразите му стават все по-ярки, дори и второстепенните. Изключителни са изпълненията му в „Сделката на доктор Парнасъс” и като Лев Толстой в „Последната гара” (2009), за което получава номинация за „Оскар“ в категорията за най-добър поддържащ актьор. Грабва статуетката за ролята си в „Новаци“ през 2012 г. - на 82-годишна възраст, което го поставя в Книгата на рекордите и го прави най-възрастният актьор, печелил някога отличието.

Истински бонвиван

Неслучайно Кристофър Плъмър е нарекъл своите мемоари „Въпреки себе си“. От млад сериозният аристократичен актьор, дълбоко предан на театъра, бил и голям бонвиван. Обременен с добри маниери и свръхчувствителност, той е свидетел и участник в няколко „златни” времена на американската, канадската и английската бохема - фантасмагорния свят на театъра, джаза и нощния живот на прелестния полуканадски, полуфренски Монреал в края на 40-те (в клубовете гостуват знаменитости като Франк Синатра и Едит Пиаф), театралния Ню Йорк през 50-те (тогава негов близък приятел и по чашка е друг забележителен актьор – Джейсън Робардс), Лондон във вихъра на суинга през 60-те, епохалните холивудски филми на 70-те и „перестройката”... Той описва как например по време на снимките на „Ватерло” съветски войник от масовката е изпратен да потушава някакъв граничен или етнически конфликт, без дори да си свали униформата от 1812 г.

На младини Плъмър, който и днес старее красиво, е бил толкова привлекателен, че по думите на колегите му действал на жените така, както валерианът се отразява на котките. Неговият рецензент Алекс Уитчъл пише, че е класика в жанра начинът, по който се отдава на ласки с дама и едновременно с това разговаря по телефона със съпруга й...

Актьорът е бил женен три пъти, от първия си брак има дъщеря, актрисата Аманда Плъмър, станала известна с ролята на Лидия в „Кралят на рибарите”, но особено се прослави като Йоланда в „Криминале” на Куентин Тарантино. Когато среща третата си жена, актрисата Илейн Тейлър, Плъмър най-накрая е щастлив, намира дом, уют и покой.