На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

Крис Георгиев продава изкуствен интелект на Южна Корея IT специалистът е олицетворение на българския красив ум

На Олимпийските игри в Пьонгчанг

Преди да замине за Сеул, Крис Георгиев е хай-тек легенда, уеб предприемач и култово име в IT средите. Участва в създаването на българския аналог на програмата за организация на изображения на Гугъл. Днес той продава българското ноу-хау в Южна Корея и разнася славата на красивите български мозъци в целия Азиатски регион.

Името на Крис Георгиев допреди две години се свързваше със събития за млади хора със стартиращи компании. На тях Крис повтаряше, че шансът на България, която вече се е прочула с талантите си в информационните технологии, е в създаването на изследователски центрове, където сериозните технологични и научни открития да намират път към пазара.

Дипломираният електроинженер с втора магистратура по технологично предприемачество от Софийския университет заедно с колегите си Павел Андреев и Георги Къдрев създава Imagga – технология за организиране и анализ на визуални колекции от снимки.

Заминава за Южна Корея преди 2 години по програма на корейското правителство. То кани чуждестранни стартъпи, интересни компании да отварят бизнес или офис в Корея. Организират конкурс и спонсорират престоя на избраниците, които се занимават с най-различни иновации.

В Корея, за разлика от тук, много говорят за

Четвъртата индустриална революция

която стъпва на Третата дигитална революция, течаща от средата на миналия век. Новата се отличава със сливане на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери. Всякакви компании и стартъпи, свързани с тая нова технологична вълна, привличат интереса на корейците. И понеже българският проект е разработка на изкуствен интелект за организацията на снимков материал в мрежата, се оказва интересен за корейците, които са богове на техниката – мобилни устройства, телевизори, коли, но малко изостават по темата изкуствен интелект спрямо Китай и Америка и са силно нахъсани да наваксат. Затова българската компания е добре дошла на техния пазар.

Крис попада в Сеул без много-много да е готов да поеме предизвикателствата на една коренно различна култура. Шокът тръгва от София. Първата среща на Крис с педантичната коректност на южнокорейците е още преди да тръгне. Тогава се разболява и влиза в болница. Съобщава на корейците, че ще трябва да се лекува няколко дни, защото те вече са му изпратили билет и всичко са уредили. „Буквално след 10 минути ми връщат отговор: „Окей, няма проблем, сменихме датата на билета“. Бях им споменал в имейла „няколко дни“, а те избрали 3 възможни дни и директно ми презаверили билета. Викам, ами ако не съм оздравял дотогава? А те ми отговарят, че в такъв случай сам трябва да си купя нов билет“, смее се Крис.

Първият шок, когато пристига в апартамента е, че там няма спално бельо. „Квартирата беше напълно обзавадена, но в нея нямаше нито чаршафи, нито възглавници, одеала или други завивки. В Корея това се смята като част от твоето бельо, до което тялото ти се допира и трябва да си го носиш със себе си. Така че първо отидох на пазар за чаршафи, за да има на какво да спя“, обяснява мъжът.

Макар да е пътувал много по света, Крис си

преживява своя културен шок

Сеул е огромен 25-милионен град, който абсолютно не спи. Постоянно се случва нещо. На всеки ъгъл има нещо като денонощни магазини, в които се предлагат не само храни и напитки, а буквално всичко от първа необходимост. Освен хранителни продукти, има готова храна. Има и всякаква полуготова храна, например нудълс (оризови спагети). Някой път, вместо да си готвят вкъщи, отиват в тези магазини, купуват си нудълси, има машина за гореща вода и могат да си ги приготвят на място. Има и готови хамбургери, които да си стоплят там, а също и маси, на които да си хапнат. Освен храна, в тях има всички стоки от първа необходимост за домакинството, до най-дребните неща като ръкавици за почистване или гъба за банята. И тези магазини са буквално на 100 метра един от друг.

Другото много шокиращо нещо е, че дори в самия център има изобилие от кафенета. Очакваш, че след като си в Азия, хората масово ще пият чай, обаче в Китай и Корея кафе културата е много развита. Като запален кафеджия, Крис решава първата сутрин да си пие кафето на път за работата. Каква е изненадата му обаче, когато вижда, че всички тези кафенета работят от 11 часа. „Само на спирката ми има 2-3 огромни кафета едно до друго, на по 3-4 етажа. И всичките отварят в 11 часа“, чуди се Крис. Оказва се, че корейците не пият кафе като се събудят, а в обедната почивка или ходят на кафене след вечеря, а заведенията са отворени до полунощ.

Първата седмица от пребиваването му заедно с още двама европейци отиват на ресторант. Всеки си поръчва различно ястие от менюто. Сервитьорът обаче казва: „Не може различно, трябва да си поръчате еднакви ястия“. Тримата европейци са шокирани – как може! Оказва се, че в повечето добри заведения има котлон на масата, сервитьорът приготвя ястието пред очите ти и няма как да готви едновременно три различни ястия. „Това е доста свързано с културата им, при тях „Аз“-ът е поставен на втори план, а на първи – общността, „Ние“.

В Сеул Крис

живее в квартал Гангнъм

(не, няма грешка, същото име както в хита „Гангнъм стайл“). Това е един от богаташките квартали на столицата. За апартамента си от 23 квадрата плаща около 2400 лв. месечен наем. Квартирата е обзаведена напълно – с мебели, 2 котлона, голям хладилник с фризер, пералня, баня, тоалетна. За спалнята се качва по стълбичка на нещо като полуетаж. Различното в корейските къщи е, че във всяка има машина за варене на ориз. Слагаш повече, да има за два дни, и машината ти поддържа ориза 48 часа топъл и свеж. Корейците имат и отделен хладилник за ким чи. Това е ферментирало зеле с много подправки, което се слага на масата винаги, както нашата туршия, но през всички сезони. И за да не умирисва останалата храна, си има отделен хладилник за него.

Заможните хора в Сеул рядко готвят. Или ходят на ресторант, или си поръчват храна за вкъщи. Тя е педантично опакована. Носят ти прибори, покривка и празна торбичка, в която после оставяш всички използвани съдове пред вратата, а на другата сутрин минават и ги събират.

Комуналните сметки в Корея са почти като в България,

даже токът и водата са по-евтини

„В момента тук е 40 градуса, климатикът ми работи нон стоп и въпреки това сметката ми не беше голяма“, казва Крис. Различното е, че отоплението навсякъде е подово, независимо дали е на ток или газ.

На входа на всеки дом има лампа, която автоматично светва като влезеш. Със сензори е и е много удобно. А ключове в Корея няма, всички брави са с код – и на входовете на блоковете и кооперациите, и на апартаментите. „Миналата ваканция отидох на море в Барселона и си забравих ключовете за апартамента в София, в хотела. Просто съм отвикнал да мисля за ключове“, казва Крис. В офисите пък се влиза с пръстов отпечатък или със сканиране на ретината на окото.

Крис пътува с градски транспорт, за който казва, че не е виждал втори такъв. Метро, автобуси, всичко е интегрирано, имаш специална карта, която само допираш до една машинка на влизане. Дори не е нужна и карта, може да платиш с кредитната. Градският транспорт е интегриран в цялата страна и в който и град или село да отидеш, ползваш една и съща карта. Метрото, по думите на Крис, е феноменално, климатизирано през лятото, отоплявано през зимата, като една от най-дългите линии е 120 км. „Минава през места, които не са съвсем заселени, спира на някакви малки пусти гарички, в някакви селца. С този градски транспорт може да стигнеш на 100 км извън Сеул“, казва Крис. В страната има експресни автобуси, които са с по 2 седалки от едната страна и една от другата, може да си ги разпънеш като легло и да спиш.

Наскоро Крис си е подновил визата за още една година, за да продължи да развива бизнеса със страните от Азия. В Корея бизнес сделките се сключват малко по-различно, първо трябва да пиеш кафе с евентуалните си бъдещи партньори, канят те на вечеря, задават ти доста лични въпроси, за да те опознаят и като човек. Чак след това решават дали ще правят бизнес с теб.

За да оцелееш в тази различна култура, трябва да опиташ да се интегрираш в нея, да понаучиш поне някои думи от езика им, това много ги предразполага, смята Крис. Затова той сега ходи на уроци по корейски. „Ключът към успеха в този различен свят е да бъдеш любознателен и да си отворен да приемаш и пробваш нови неща“, казва той и добавя: „Не знам колко ще остана, но тук съм щастлив – толкова, колкото отдавна не съм бил.“

От България му липсват само семейството и приятелите, но се прибира често, 2-3 пъти в годината, така че рядко го гони носталгията. „А когато това се случи, отивам в българския ресторант „Зелен“, поръчвам си таратор, пълнени чушки или кебапчета и кюфтета и съм готов“, смее се Крис.

Родният аналог на Гугъл за снимки

Не е ли нахалство да продаваш софтуер на южнокорейци? „Не е, защото те не са добри в софтуера, а в хардуера, в техниката. Как ме виждаш да им продавам компютри „Правец“ например? Затова им продавам софтуер“, обяснява Крис. Малко хора знаят, че аналогът на известната програма „Гугъл имиджис“ за снимки е български и точно него предлага Крис на азиатския пазар.

„Имага“ е технология, която позволява да се разпознават обекти и концепции върху снимки. „Представи си, че имаш една снимка и компютърът автоматично ще разпознае така, както човешкото око, че на нея има двама човека, които седят на пейка и си говорят, някой пие кафе. И ние разработваме тази технология, при която със специални алгоритми компютърът, или машината, или софтуерът може да разчете какво има върху снимката“, обяснява Крис.

Тази технология е станала възможна през последните години благодарение на многократно увеличената мощност на компютрите. Една от причините този проект да се приема добре в Азия е, че част от компаниите не са толкова добре лицензирани да си изпращат информацията на американски компании.

Как се става знаменитост на Изток

Крис участва в едно телевизионно риалити за чужденци по Корейската национална телевизия. В риалитито екип цял ден ходи по петите на Крис. Снимат го и вкъщи, в апартамента му в квартал Гангнъм. Камерата проследява как приготвя шопска салата и таратор, с които да черпи приятелите си чужденци.

„Викам си, кой ще го гледа сега това предаване“. Обаче като го излъчиха, имейлът ми загря, всякакви хора ми пишат. По социалните медии, като вляза, на улицата ме разпознават, в блока, където живея, хората ме сочат и искат да си правят снимки с мен. За пръв път се почувствах като celebrity („знаменитост“) – смее се Крис. – Спират ме и казват: „Гледах ви по телевизията, може ли да си направим едно селфи?“, и пускат снимката в социалните мрежи.“

Три месеца след като са излъчили предаването, на граничната проверка на летището полицайката му гледа паспорта, после него, една такава много сериозна. Бави се, нещо нетипично за Корея. „Започна да рови нещо на компютъра и аз взех да се притеснявам. А тя се усмихна и вика: „Сетих се откъде ви познавам. Гледах ви по телевизията. (Бурен смях) Приятно пътуване!“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Преди 10 години алгоритъмът на гугъл беше офис в турция, където ръчно тагваха картинките..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.