25 години, след като „Барселона“ взе първия в историята си трофей за Купата на европейските шампиони, Христо Стоичков и Хосе Мария Бакеро си припомниха за великата победа с 1:0 над „Сампдория“ на „Уембли“. Двамата поставиха основите на победния гол, за да може каталунците да сложат най-ценното отличие в клубната витрина. Вестник „Мундо депортиво“ събра двама от героите от "дрийм тийма" на Йохан Кройф, за да разкажат от първо лице емоциите преди по време и след мача на „Уембли“.

"Първият ми спомен е преди да стъпим на терена - започна Христо Стоичков, единственият българин с трофей в турнира. - Бяхме ескортирани от полиция до стадиона, минахме покрай много фабрики. Феновете на Барса ни обграждаха и ни пееха "Шампиони, шампиони". Помислих си: "Много сме близо", спомня си Ицо. "Ние бяхме отборът, който се наслаждаваше повече на терена. Знаех, че сме готови за първата си купа. Това беше първият ми голям финал. Най-важният мач в живота ми. Помислих си: "Тук съм и мога да стана първият българин с Купата на европейските шампиони."

Камата не крие, че преди мача е получил ценен съвет от своя треньор: "Йохан Кройф се приближи до мен преди мача и ми каза: "Днес е твоят ден, излез и му се наслади. Играй добре." Той ми даде много увереност. След тренировката в деня преди мача стрелях на празна врата. Бях свикнал да оставам след занимания. В онзи момент видях, че Хосе Мари остава сам, помолих него и Роналд (Куман) да се доближат. Казах им: "Аз ще подам топката на Бакеро, ти я спираш и Роналд шутира както знае." Останахме тримата, нямаше друг на терена. Не съм си и помислял, че ще има такава ситуация по време на мача. Видях къде е топката и къде ще се построи стената. Логично или трябваше да стрелям аз над стената, или Роналд в ъгъла на вратаря. Видях, че стената е прекалено близо. Хосе Мари се оплака и стената отстъпи назад. В онзи момент си помислих: "Нека направим това от вчера." Така топката влезе там, където трябваше."

Бакеро също е запечатал всеки миг от онзи паметен ден в Лондон.

"Винаги си доволен, когато побеждаваш, но тогава бе специално - призна той. - Беше прекрасен слънчев ден. Когато излязохме на терена, стадионът все още не бе пълен. На места все още се долавяха слънчевите лъчи, а на други имаше сенки. Ставаше дума за абсолютно щастие. Един фантастичен празник на терена. Бяхме наясно колко важен е този мач. Хората просто искаха Шампионската лига."