Кубрат Пулев отказа мач за милиони долари с Антъни Джошуа на 28 октомври в Кардиф, заради контузия. А овакантеното място срещу шампиона в тежка категория на три различни версии бе заето от камерунеца с френски паспорт Карлос Такам. Пулев опроверга твърденията, че се е скрил, като застана лице в лице пред българските медии.

„Няма как да се уплаша при условие, че такъв мач искам и ще го има – заяви Кобрата. – Такава битка е в интерес и на двамата. Сигурен съм, че ще победя, защото знам какво мога, знам собствените си сили. Не е нищо повече от мен. Изглежда силов, мощен, но имам много качества, с които го превъзхождам.“

- Как върви възстановяването ви, г-н Пулев?

- Не съм спирал да влизам в залата, продължавам с общофизическа подготовка. За щастие травмата не изисква оперативна намеса. И според лекаря са необходими 4 седмици, за да отшуми болката. Пия и медикаменти. Важното е в бъдеще да не ми създава повече ядове.

- Нямаше ли вариант да отложите мача?

- Моите мениджъри не успяха да се преборят с това. А пък и от Международната боксова федерация (IBF) имат срокове, които трябва да се спазват. Много пъти съм бил с контузии, дори съм мислил за отказване от бокса, но тази е по-специфична. Никога не съм имал такава досега. Всъщност мога да използвам само 40 процента от възможностите си. Получавам болка при определени движения – десен прав, дясно кроше, десен ъперкът. Това не е градско първенство да изляза с една ръка и да побеждавам. Дори имах „съветници”, които ми казваха: „Трябва да се качиш на ринга дори и с едното око и да вземеш тези пари“. Но за мен са важни не парите, а победата. Не искам да участвам на олимпийски принцип. Отговорен човек съм. И изисквам най-вече от себе си да съм на 100 процента готов. Затова преценихме да откажем мача.

- Споменахте пари. За колко пари трябваше да излезете срещу Джошуа?

- Няма да конкретизирам. Но не знам дали повечето хора и критици си дават сметка, за колко много пари става дума. Пари, които много хора не могат да спечелят през целия си живот. Самият аз не съм и сънувал.

- Имахте търкания с промоутърите си от „Зауерланд”, сега в какви отношения сте?

- Никога взаимоотношенията между боксьор и мениджър не са идеални. И двете страни имат общи интереси, но и индивидуални. Винаги има някакви търкания. Но смятам, че трябва да сме в по-добър контакт, за да може да се развиваме, както аз, така и те. Промоутърите мислят за пари, а боксьорите за тях са само начин да ги изкарат. Но за да ги изкарат боксьорът трябва да мачка, да върви напред, заедно с екипа около себе си – да излезе на ринга и да побеждава. Така че не трябва да се оставяме да бъдем използвани. Както се опита да направи Джошуа предния път – два месеца и хайде да играем. Не става така. Това, че сме от България, не означава че сме за два дни. Въпросът е, когато се прави нещо, да го направим като хората.

- Има ли интерес към вас от други мениджъри?

- Винаги е имало и в момента има.

- До кога ви е договорът със „Зауерланд” и имате ли намерения да правите промени?

- До края на 2018-а. Мога да боксирам навсякъде стига да е в интересите и на двете страни, защото досега нещата куцаха. И си личеше. Но колкото и да не се разбираме малко или много аз дължа пътя си дотук на „Зауерланд”. И казах на Кале Зауерланд, че трябва да сме партньори, а не промоутър и боксьор. Моят глас също е важен. Мога да кажа, че оставам при треньора Ули Вегнер, защото той е специалист с много опит зад гърба си. И то не на юношеско ниво, а на позиция - световни шампиони, и то много. В Щатите, когато ходя, мога да тренирам и там, може и той да идва. Има вероятност да боксирам в Америка в началото на годината, най-вероятно в Чикаго, доста са вариантите. Въпросът е травмата да отшуми и да я забравя.

- Вашият брат, Тервел, ще се бие в петък в Чикаго. Ще го придружавате ли?

- Разбира се, както той ме подкрепя и е в ъгъла, когато се бия, така и аз сега ще бъда с него.

- Защо се насочвате точно към Чикаго, само заради българската общност ли ?

- Не само. В Щатите боксът е много развит, но и имаме контакти. Сега ще направим доста разговори на местно ниво. А бъдещето ще го мислим.

- Вашите мениджъри изказаха възможност да боксирате и за титли в други версии. Какви са реалностите?

- Не е невъзможно. Сега тежка категория е много по-интересна от преди година-две. Въпрос е на два-три мача да се стигне до претендентското място.

- Какво ще кажете за вашия заместник срещу Джошуа – Карлос Такам?

- Това ще бъде малко като тренировъчен бой – все едно да тръгнеш от изходно положение и за около час да направиш мач. За какви пари – не говорим. Колкото е подготвен, толкова. Никой няма да откаже подобно предложение, защото хората са различни. Е, да потренира Джошуа и да се готви за мен!