Куентин Тарантино - Бял негър

Чернокожият сценарист Джон Ридли инициира очернянето и свалянето на класиката “Отнесени от вихъра” от една от глобалните платформи за филми и сериали. И веднага след “успеха” си избра друга мишена - Куентин Тарантино. Ридли не бил доволен, че думата “негър” се използва толкова често във филмите на Тарантино.

Самият Куентин е нещо като “бял негър”, който от малък се вдъхновява от черните субкултури и е създал някои от най-героичните, обичани, цитирани и популярни образи на негри в американското кино. Но за днешните културни революционери и истерични тълпи това няма значение, защото той е “лош бял мъж”.

Преди години черният режисьор и сценарист Спайк Лий също се опита да държи сметка на Тарантино за честата употреба на “думичката с Н”, както в англоезичния свят наричат най-опасната и забранявана комбинация от букви в последно време. Но тогава времената не бяха толкова свирепи и абсурдни, расовият реваншизъм не беше ескалирал и Тарантино можеше да си позволи да отговори по следния начин: “Никой вече не гледа филмите на Спайк и той търси внимане като ме напада”. Ала днес вече не е ОК бял режисьор да третира черни образи и теми. Само черните филмови творци имат правото да използват забранени за белите думи и идеи.

Въпрос на време е да започнат сериозни опити за цензура върху филмите на Тарантино, в които се използва думата “негър”. Това предполага тежко рязане на поп-културни явления като “Глутница кучета”, “Криминале” и “Джаки Браун”, както и спорни, но популярни заглавия като “Джанго без окови” и “Омразната осморка”. Последните три заглавия всъщност представляват отдаване на почит пред културата и историята на чернокожите. В “Джаки Браун” печена черна стюардеса успява да надхитри опасните мъже около нея и да триумфира като победител в сложен крими сюжет. В “Джанго без окови” освободен роб започва да избива бели хора и е представен почти като супергерой. В “Омразната осморка” централният персонаж и алфа-мъжкар също е с африкански корени.

Тарантино е дал на популярната култура още култови черни образи като Джулс и Марселъс Уолъс от “Криминале” и Ордел Роби от “Джаки Браун”. Той често е казвал, че за него вдъхновение са били чернокожи гангстери от опасните улици на Ел Ей и ако не са били артистичните му амбиции, е щял да последва техния криминален пример. Тарантино е попивал черните поведенчески модели, фрази и лафове, за да ги преработи в своето киноманско съзнание и да ги инжектира във филмовата вселена, където те са се превърнали в екранни монументи на идеята за “готиното копеле”.

Но този контекст вече няма значение. Тарантино е бял и това е проблем. Шансовете отново да видим негов филм с думата “негър” са минимални.

Репутацията му вече беше пострадала сериозно в последните години по други, малко по-основателни, причини. Той загази след няколко идиотски реплики в защита на Роман Полански и след разкритията за начина, по който е третирал Ума Търман по време на снимките на “Убий Бил”. Тарантино трудно ще избегне и дългата сянка на отношенията си с Харви Уайнстийн, който го открива като талант през 90-те и продуцира всичките му филми преди собственото си зрелищно падение от холивудския пиедестал.

Да не надяваме все пак, че културната революция ще бъде спряна преди да унищожи всичко, включително и филмите на Тарантино. Ранното му творчество дефинира 90-те години през носталгията по 70-те и пленява колективното въображение на милиони зрители с уникален микс от жанрове, стилове, влияния, инвенции и отправни точки. Освен качествени постмодерни арт авантюри, той предложи на публиката вълнуващ паралелен свят, изграден от този толкова ценен в развлекателната индустрия “тарикатски” материал.

Тарантино може да не е особено качествена личност извън филмовия си талант, но винаги ще си остане неповторим манипулатор на подвижните картини.

“Имало едно време в Холивуд” беше нещо специално 

Не мога да опиша какво щастие изпитах, когато получих предложение да играя в “Имало едно време в Холивуд” на Тарантино. Сценарият беше нещо специално. Винаги съм била пристрастена към филмите на Куентин. Киното му дефинира цяла епоха. Работих със Скорсезе, сега и с Тарантино. Какво повече може да иска една актриса?

Марго Роби, актриса

Лигав смотаняк и надценен страхливец 

Когато гледаш филмите на Скорсезе ти става ясно, че той е израснал сред мафиоти в Малката Италия в Ню Йорк. Когато гледаш филмите на Тарантино, ти става ясно, че той е израснал с филмите на Скорсезе. Екранът на Тарантино е празен. Безнадеждно постмодерен. Нелечимо ироничен. И напълно безопасен. Тарантино е лигав смотаняк, който пълни филмите си с кръв и псувни, за да не разберем, че в истинския живот вероятно носи пелени или женски гащички. Той изобщо не знае как работи насилието в реалността. Тарантино е емблема на едно поколение, което не разбира нищо отвъд популярната култура. Жалък позьор и надценен страхливец.

Джим Гоуд, писател

Най-добрият режисьор на своето поколение 

Тарантино е един от най-важните и влиятелни филмови автори на нашето време. Най-добрият режисьор на своето поколение. Този човек промени независимото кино, собственоръчно извърши революция. С него сме приятели, работили сме заедно няколко пъти и спокойно мога да кажа, че той е един безкомпромисен и гениален кучи син. Свърши страхотна работа в “Криминале” и аз винаги ще се гордея със своя персонаж в този филм - печеният боксьор 

Брус Уилис, актьор

Стана баща на 56 години

Куентин Тарантино дебютира като баща на 56-годишна възраст в началото на 2020-а, малко преди пандемията да връхлети планетата. Той винаги е казвал, че няма деца, защото филмите са му като деца и те са най-важното нещо в живота му. След като си направи семейство, Куентин започна да говори за оттегляне от режисурата. Наскоро отново обяви, че едва ли ще прави филми още дълго време.

Коментари

Задължително поле