Сърбия осъди седем души на 11 г. затвор от Санджак за набиране на бойци за „Ислямска държава“

Любо Ганев за заложената бомба с екипировката на националите: Помогнах да потушим скандала

Пьонтек поведе Полша

Северна Македония огорчи Стоянович

Министър Банов: Функционира системата за подаване на електронни декларации на доставчиците на медийни услуги 

Кметът на Благоевград с почетен знак за принос за дипломатическите отношения между Казахстан и България

Конференция на жените лидери се проведе в София

Ограничението на скоростта по магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора остава до края на септември

Във Варненския „Пирогов“ ще се влиза и през нов вход

Български с медал за доблестна служба от САЩ

Червени съветници в Бургас: При всеки дъжд улиците на Равнец стават плавателни канали

Затварят завод за автомобилни кабели в Търговище, работниците протестират за заплатите си Служителите чакат доплащане за два месеца и заплати за един

Екатерина Захариева облече уникално кимоно с български шевици в Токио

Уволниха прокурорски служител за контакти с подслушван

Барак Обама поздрави Дженифър Лопес за годежа, написа й ръкописно писмо

Кутията на Пандора на Балканите леко се отваря Президентите Александър Вучич и Хашим Тачи изглежда работят за подялбата на Косово

Албанският и сръбският национален въпрос се нуждаят от окончателно решение

През последните седмици на Балканите отново се стигна до напрежение между Белград и Прищина. Заговори се за „корекция на граници“ от страна на Прищина, а Белград отвърна с твърдение, че е необходимо да се създаде линия на разграничение в доминираното от сърби северно Косово. Изглежда, днес отново балканските политици на двете страни се опитват да отворят кутията на Пандора и да стигнат до подялбата на Косово. Какво всъщност се лансира?

Всичко започна от едно изказване на президента на Косово Хашим Тачи, който предложи да се направи „корекция на границата“ на страната му в посока към присъединяването на трите общини Прешево, Медведжа и Буяновац, които се намират в Южна Сърбия. За тях Прищина винаги е говорила, че са част от т. нар. Източно Косово и винаги е искала повече права и възможности за етническите албанци, живеещи в т. нар „Прешевска долина“ в Южна Сърбия.

Познавачите на балканските процеси ще си спомнят непризнатия от Белград референдум, който проведоха местните албанци още през 1992-а, когато поискаха присъединяване към Косово, докато то бе в състава на Сърбия в Съюзна Република Югославия (СРЮ).

Напрежението през 90-те години доведе до въоръжен сблъсък през 2001–2002 г. между паравоенните части на т.нар Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац, и властите в Белград.

Докато Прищина предлагаше „корекция на границата“, в Белград вицепремиерът и външен министър Ивица Дачич и президентът на Сърбия Александър Вучич под една или друга форма предлагаха подялбата на Косово и присъединяването на неговия север към Сърбия. Дачич – говорителят на партията на бившия югославски лидер Слободан Милошевич, който проведе етническо прочистване в Косово през 1998-1999 г. и е главният виновник за унищожаването на местните албанци, се опитва днес да реанимира идеята за подялбата на Косово. В тази му роля му помага президентът Вучич, който макар и ефимистично, криейки се зад думи като „разграничение“, предлага подялбата на Косово.

За тази цел не се подбират средства, дори се припомня и планът на основния опозиционен лидер по времето на Милошевич – Зоран Джинджич. Когато стана първият демократичен премиер на СРЮ, той се обяви за подялбата на Косово. Джинджич беше убит по време на атентат през зимата на 2003-а, а една от версиите, която се споменаваше в широките обществени кръгове, бе че всъщност не Земунският клан го е убил, а е ликвидиран именно от тези, които не желаят подялбата на Косово.

Правя тази препратка назад във времето, за да покажа, че дори това не пречи на близките до управляващата Сръбска прогресивна партия да използват сега реформатора Джинджич за своите цели, свързани с подялбата на Косово. Те обаче забравят, че именно той бе човекът, който максимално бързо направи открит в медийно отношение конфликта в Прешево и Медведжа и осигури достъп на чуждестранните медии, сред които бях и аз, за да видят реалните военни действия в южната част на Сърбия. Днес, обаче, нещата изглеждат доста различно от времето в края на режима на Милошевич в Сърбия преди 18-19 години. През този период се случиха доста неща – Косово се обособи като независима държава през зимата на 2008 г., Сърбия се раздели с Черна гора от общата държава, в която живееха до провеждането на референдума за независимост на Подгорица през пролетта на 2006 г.

Много неща се промениха в процесите както вътре в самата Сърбия, която се намира твърдо на европейския път на развитие, така и в региона където настъпи стабилност в Западните Балкани.

След като през 2013 година, с помощта на ЕС, се подписа Брюкселското споразумение, започна да се отваря и пътят към търсеното на нормализация и помирение на отношенията между Белград и Прищина. Тогава, по ирония на съдбата, Хашим Тачи и Ивица Дачич, които бяха премиери на Косово и Сърбия, не говориха за подялба, а за нормализация на отношения, за разлика от днес, когато е променена изцяло тоналността им. Препъни камъкът се оказа забавянето на Прищина да създаде Асоциацията на сръбските общини от северно Косово, която бе договорена в Брюкселското споразумение. Именно това забавяне, както и слагането във фризера на преговорите между Белград и Прищина, заради изборните цикли на няколкото поредни кръга от предсрочни парламентарни избори в двете страни, промениха духа на нормализация и върнаха нещата в изходна фаза.

Докато властите в Белград говорят, макар и свенливо, за подялбата на Косово, то Сръбската Православна Църква и нейните митрополити, водени от патриарх Ириней, се обявяват против, казвайки, че не можеш да делиш нещо, което е твое… Както през 90-те години, така и днес, Сръбската Църква се опитва да се меси в политиката на властите в Сърбия и да не допуска подялбата на Косово, поддържайки в общественото съзнание т.нар мит за Косово. Ивица Дачич, още в края на 2010-та и през цялата 2011 година, лансираше пред международната общност необходимостта от т.нар „джентълменско споразумение“, според което Сърбия трябваше да вземе 15% от територията на Косово, така както някога от нейната територия 15% са били откъснати със създаването на независимо Косово.

Както тогава, така и днес, международната общност отхвърля подобни идеи за подялба, защото те могат да засилят дезинтеграцията на редица страни от Западните Балкани. Като основен пример в тази посока са съседна Република Македония и Босна и Херцеговина, където от една страна албанският, а от друга страна сръбският национални въпроси, трябва да получат своеобразен реванш…

В същото време, в Прищина премиерът Рамуш Харадинай се разграничи от изказването на президента Тачи и се обяви за продължаване на диалога, колкото и да е труден. Според Хараданай „границите са определени с последната война от 1999 г. от страна на АОК (Армията за освобождение на Косово, б.р.) и НАТО, а и със заслугите на тези които допринесоха за това по рано“. Харадинай дори „прозря“, че единственият заинтересован от промяната на границите е руския президент Владимир Путин, „които желае анексиране“.

През следващия месец президентът Александър Вучич предстои да посети Москва, където ще се срещне със своя руски колега Владимир Путин, след което започва дипломатическата обиколка на руския външен министър Сергей Лавров в Белград, Сараево и Баня Лука. Близкото бъдеще се очертава като сложно, защото не е за подценяване неопределеността на Вашингтон по темата, и по-специално – както на президента Доналд Тръмп, така и на политиката на Русия, която е в противоречие с евроинтеграцията на Западните Балкани, а също и на действията на Турция, която има свое виждане за процесите в региона.

Ситуацията на Балканите може да излезе от контрол, защото ако не успее референдумът в съседна Република Македония на 30 септември, това може допълнително да дестабилизира региона. Тогава никой няма да е в състояние да гарантира действията на местното албанско население, което може да реагира доста остро заради евентуалната пречка пред Скопие по пътя на евроатлантическата интеграция. Всичко това може да доведе активиране на плановете за обединяването на Косово и Албания и евентуалното разпадане на Босна и Херцеговина, след очакваните оспорвани общи избори там.

Водещите лидери на местните сърби биха имали интерес да се възползват от тази сложна регионална ситуация и да отделят Баня Лука – админинистративен център на босненските сърби, и да тръгнат към сближаване със Сърбия. В едно са категорични всички анализатори – евентуалната подялба на Косово няма да помогне за решаването на „сръбския въпрос“ на Косово, защото сърби има както в северната част, така и в южната и централната част, а тяхната съдба ще стане сложна. И не на последно място – Сръбската Православна Църква има множество ценни исторически манастири, чиято съдба ще стане неясна, защото мнозинството от тях се намират в изцяло албански райони, а факторът на допълнителна радикализация на местното население, което със сигурност няма да е особено доволно от това че сърбите са получили това което са искали, без значение че Църквата е била против, може да усложни тяхното функциониране в една потенциална велика Албания (Косово).

Докъде ще стигнат плановете на Хашим Тачи и Александър Вучич – предстои да видим. Едно е ясно -Западните Балкани навлизат в много сериозен период на неизвестност, който може да поднесе всякакви изненади.

* Авторът е журналист и водещ в предаването „Светът е бизнес” по Bloomberg TV Bulgaria

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.