Наказаха трима агенти от ДАНС в Търново за укриване търговия с вот

Кога лекарят дава на жената хапчета да отрови съпруга си

Пентагонът разследвал сигнали за НЛО в продължение на години

Референдум за добива на природен газ в община Генерал Тошево

Учини от БАН ще протестират по време на европредседателството

Депутат и евродепутат дадоха рамо на превозвачите на кръгла маса в Симитли

Британците биха отхвърлили Брекзит, ако допитването беше сега

Хиляди мюсюлмани протестират в Джакарта срещу решението на Тръмп за Ерусалим

Пазаруване от дивана Новите „купони“ са ваучерите

С една трета по-малко са мигрантите в Германия в сравнение с 2016 г.

Съдят австралиец заради оръжейни сделки със Северна Корея

Временно е ограничено движението по „Тракия“ заради аварирал камион

Най-малко петима души са загинали в Чили вследствие на силни дъждове

Тереза Мей: Брекзит позволява да се възползваме от възможностите, които предлага света извън ЕС

Посланието на Путин: Или аз, или хаос! „Бащицата“ знае как да отговори и в крайна сметка овладява положението

Кучето на самураите идва у нас от Япония Цената на специално чистокръвно Акита Ину стига до 35 хил. евро

Петя заедно с първата японска акита Хисана и мъжкарят Маруяма.

Подарява се на млади семейства

Потомци на легендарния Хачико живеят в град Роман в лицензирания български развъдник “Akita Bagatur Ken”, където се отглеждат чистокръвни японски кучета от породата Акита Ину. Те са национален символ на Япония, символизират лоялност и преданост. Има поверие, че акита носи благоденствие в семейството и затова се подарява на млади семейства с деца. “Не знам дали в този самотен и динамичен свят трябва да се вярва на поверия, но няколко собственици на мои кучета се сдобиха с рожба след акита, а при някои борбата беше над 10 годишна”. Това разказа пред “Труд” Петя Кръстева, собственик и управител на развъдника.

Петя се докосва до акита през 2010 година, когато се влюбва в породата. Нейното първо куче е смес от американска и японска акита. Тя е една от първите вносители на Балканите с японската Акита Ину Хисана.

Споделя, че за няколко години породата на Балканите е обновена с чисти линии, внесени директно от Япония. Първата FCI (Международната федерация по кинология ) регистрация на Петя и нейното първо кучило е с името “Katsu Kenta Kennel” от 2012 година. След смяна на федерацията се сменя и името на развъдника “Akita Bagatur Ken” FCI. “Багатур е символ на българския воин, олицетворение на самурай”, обяснява Петя.

През последните 15 години на Балканите се развъжда смес между японска и американска акита. Различават се от чистите японски акити. Това се дължи на факта, че износът от Япония дълго време е бил забранен и се е работело само с наличните кръвни линии. Другата причина е, че самият внос от Япония е доста скъп. “С моите кучета донесох нова и чиста кръв на Балканите”, разказва Петя.

Документ, показващ „Акихо“ регистрацията на Петя Кръстева
Документ, показващ „Акихо“ регистрацията на Петя Кръстева

Нейният развъдник е регистриран от миналата година и в Япония с “Акихо” регистрация – за японците акитите са защитен вид и имат отделна федерация, където се издават родословия. Петя издава и на някои от кучетата си такива документи за произход. Обяснява, че в Европа са много малко развъдниците с такава “Акихо” регистрация.

В Япония породата “Акита Ину” е едно от националните съкровища, затова и има висока цена. Продават се за около 6-8 хил. евро, а ако кучето има титли, като една от най-престижните е “Мейошо”, цената може да надхвърли 35 хил. евро. “Много е важно първо да се инвестира във взаимоотношения, а после в добро куче. Японците много рядко продават добрите си кучета извън Япония”, разказва българката.

Петя говори пламенно за своите кучета, определя ги, като силни, смели и много красиви: “Но по-ценното е техният характер, изтъкан от противоречия. Акита е куче самотник, неговият свят е човешкото му семейство и нищо друго няма значение. Неслучайно не могат да общуват със себеподобни. Истината е, че тези кучета не са за всеки. Стопанинът трябва да е силна личност, за да може да се справи с кучето. Те са интелигентни стратези и много добре усещат каква личност стои до тях. Имам собственичка на мое куче на 70 години, която за първи път гледа куче, но се справи блестящо именно заради мотивацията и силата на духа.”

Петя не крие разочарованието си от това, че породата е масово търсена заради филм. “Ако трябва да съм откровена много съжалявам, че акита стана толкова популярна в Европа и на Балканите заради филма “Хачико” с Ричард Гиър. Много е грешно да се купува куче заради това”.

С притеснение споделя, че се надява хората да не съсипят красотата на породата само заради това, че е придобила популярност. “Българите нямат киноложка култура и имат уникалната наглост да развалят всяка една порода до която се докоснат. Това е така, защото у нас няма добре работещи закони, които да забранят зооборсите и домашното развъждане. Свръхпроизводството води до обезценяване на кучетата, което увеличава възможността да попаднат в неподходящи ръце. Истината е, че добрата цена филтрира и собствениците. Ще е много жалко тази уникална порода след години да е по улиците и приютите на България”, изразява мнение Петя.

Тя залага на качеството на кучето и се разграничава от продаващите единствено заради печалба. Разказва, че пробиването на чуждия пазар е трудно, защото имаме лоша слава. “Наскоро собственици на мое куче, продадено в Италия, ми разказаха как по улиците постоянно ги спират хора, за да разпитат от къде е кучето и в момента, в който се каже, че е закупено от България, бързо подминават. После разбрах, че причината е поредица от репортажи по италианска телевизия за бездомните ни кучета по улиците. Много е неприятно кучетата ти да бъдат подценявани, само защото са родени в България”, казва още Петя.

 

Хачико има паметници и филм с Ричард Гиър

07-kare„Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“ – с това заглавие в медиите Хачико става най-известното куче в Япония. Той е от породата Акита Ину и се ражда през далечната 1923 г.

Хачи ежедневно изпраща и посрещал на гарата собственика си проф. Хидесабуро Уено. Докато през май 1925 г. проф. Уено така и не се завръща. Мъжът починал, а Хачико продължил да идва го чака на станцията в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни до смъртта си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ше дойде и ден и някой наш мурджо може да струва 35 000 евро. Каде прави ли?

  2. Наистина тези кучета са уникални,по преданни няма от тях,но съм съгласна с Петя,че те не бива да се дават на човек,който ги иска само заради славата и ще плати луди пари,трябва интелегетни хора да ги имат,а не мутри или силови личности,ще похабят кучето,в някои случаи то даже е по-умно и от човека

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.