Къде (всъщност) се давят власите

Всички знаете народната поговорка, че „власите се давят на края на Дунава”. Сигурно знаете и историческия повод за създаването й. Но не за това ми е мисълта. Истината е, че средните ни познания за северните съседи се свеждат горе-долу до тази поговорка, някои факти от общото битие през Възраждането и времето на комунизма и „Северна Добруджа”. Не преувеличавам.

А да, и знаем, че когато започнахме да преговаряме за членство в ЕС, „те” бяха някъде „назад” по множество важни показатели (но особено правосъдие и върховенство на закона), а когато дойде актуалното „влизане”, вече бяха с дължини пред „нас”. Десет години под европейския механизъм за наблюдение и редовни брюкселски доклади за борбата с корупцията и организираната престъпност ни сочат северните съседи за пример в желанието за реално реформиране на обществото. А румънците за това време не си поплюваха – съдиха и осъждаха висши чиновници, съдии, депутати, министри, премиери. Законът им за борба с корупцията беше брадвата, а Националната дирекция „Антикорупция“ (ДНА) – дърварят, с когото от другата страна на Дунав кастреха морално прогнилите бурени от елита си. Няма майтап. По официални данни само за 2015 г. на съд по обвинения в злоупотреба с положение от различен вид са изпратени 1250 човека, сред които един министър-председател (социалистът Виктор Понта), петима от бившите му министри, 21 депутати от парламента на Румъния и кметът на Букурещ. Иззети са близо половин милиард евро незаконно придобити средства. А?! Нещо повече, осъдителните присъди по обвиненията в корупция са средно 92%. Впечатляващо настина! Последните години различни родни политици разнасяха за пропагандни цели като икона из България бившата румънска министърка на правосъдието Моника Маковей, задвижила реформите в действащото законодателството на страната си. Най-вероятно защото си мислят, че ще стане само със закон. Който безспорно е необходим. Погледнеш ли под капака обаче, нещата винаги опират и до манталитета. Особено тук, по Балканите. Където винаги виждаме в черно и бяло, когато говорим за чуждата борба.

Мнозина международни наблюдатели отчитат, че през последните години съдебните процеси по обвинения в корупция в Румъния са се превърнали в национален спорт, а който е на власт и има достъп до механизма, не се колебае да го използва, за да разчиства политически сметки. Подобно мнение беше и публично изразено от бившия президент на Румъния Траян Бъсеску – моралният двигател, по време на чието управление (2004-2014) се извършиха основните реформи в законодателството за борба с корупцията в страната. Още повече че за да осъществява успешно дейностите си, ДНА работи в тясно сътрудничество с приемника на комунистическата Секуритате, Румънска служба за разузнаване (СРИ), с чиято помощ подслушва средно по 20 000 телефонни разговора годишно (по официални данни). Без механизми за контрол над методите на двете служби обвиненията за злоупотреба с власт и правомощия са всекидневие. А практически девет от всеки десет осъдителни присъди са издадени с процедурни нарушения, недостатъчни доказателства или съмнителни и непотвърдени свидетелски показания. Напомня ли ви нещо техниката?! Да, на „онези времена”. Тук е моментът да ви обърна внимание, че тези данни са обществено достъпни чрез рапорти на различни международни правозащитни организации. Но не се отразяват от годишните доклади на ЕС за „напредъка” на Румъния. Където количеството взема превес, когато резултатите се сравняват с българските. Не че можем по какъвто и да е начин да се смятаме за ощетени в оценките на ЕС. Освен в частта им доколко още има полза от тях, но нейсе! Просто правя сравнение с постиженията на „отличника”.

Защото така се стигна до актуалните многохилядни протести в Букурещ и големите градове на Румъния. Правителството на наскоро дошлите на власт през декември социалдемократи и либерали се хвана еднолично да променя Наказателния кодекс, за да облекчи наказанията за корупция. Маскирано под претекста, че затворите преливат, законодателството легитимира злоупотребата със служебно положение до 40 000 евро, ще доведе до освобождаването на стотици осъдени за корупция, но най-вече проправя пътя за лидера на управляващите социалдемократи Ливиу Драгнеа към премиерския пост. Бидейки сам осъден за изборни манипулации в особено големи размери, законът досега не му позволяваше да се възползва от изборната си победа и коалиционното правителство се води от неговата „дясна ръка” Сорин Гриндеану. Който прокара законодателството на късно заседание на кабинета, напук на общественото мнение и без въобще да се консултира с парламента на страната. Протестиращите по улиците на Букурещ имат пълната подкрепа на президента на Румъния Клаус Йоханис, който обеща да сезира Конституционния съд, за да спре поправката в Наказателния кодекс.

С основание ситуацията отвъд Дунава напомня за 2013 г. у нас и едно скандално назначение, претупано през парламента, довело до масови обществени протести. И най-вероятно коалиционното лявоцентристко правителство на Румъния също най-дебелокожо ще се опитва с месеци да замаже положението, докато то не достигне естествената си кулминация. Защото румънците нямат никакви основания да се лишат и от малкото контрол, който са си извоювали над властимащите в страната и няма толкова лесно да се приберат от улиците. Дори и да се злоупотребява със законите за борба с корупцията, те трудно могат да засегнат обикновените и честните хора, но са безпощадни към елита, а това е елементарна обществена аритметика. Един вид „власите” не се давят толкова лесно. Освен ако не тръгнат през Дунава, де.

Ако не внимаваш, губиш

„Водим непрекъсната битка за запазването на тези институции (за борба с корупцията). И трябва постоянно да сме бдителни, защото политиците ще се опитват всячески да отнемат от правомощията на ДНА, за да си спасят кожата. Същото е като с демокрацията – ако си мислиш, че ти е дадена завинаги, рискуваш да я загубиш за една нощ.”

Моника Маковей, април 2016 г.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. И какво излиза от статията? Девет от десет присъди за „корупция“ са издадени без достатъчно доказателства и с процедурни нарушения? Това какво говори – че подобни процеси са се превърнали в национален спорт. А като гледам по TV – репортажите големия брой еднотипно отпечатани цветни плакати, се питам кой финансира това „мероприятие“? Бяхме наивни на 10-ти ноември 1989, но вече не сме: Стани-Да-Седна (СДС) в действие.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.