Жителите на Горна Оряховица, Перник, Пловдив и някои столични райони дишат най-мръсния въздух в страната. Това показват данните от ежедневния бюлетин за качеството на атмосферния въздух, публикувани на страницата на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). В тези райони съдържанието на Фини прахови частици (ФПЧ) в атмосферния въздух превишава праговите нива с 3 до 4 пъти.

Националната автоматизирана система за контрол качеството на въздуха се състои от 50 стационарни пункта, разположени в 34 населени места. Системата отчита нивата на 12 наблюдавани показатели, като за улеснение на сайта в интернет се публикува само информация за местата където концентрациите надхвърлят безопасните прагови стойности (в пъти). От данните се вижда, че основният замърсител на въздуха у нас са именно фините прахови частици, чието съдържание е превишено в много градове в страната. Останалите показатели, общо 11 на брой, са в безопасните граници и по тази причина стойностите им не са обявени.

Най-сериозно е положението в Горна Оряховица, Перник, пловдивските райони Каменица и Тракия и столичния Надежда, където превишенията на ФПЧ са съответно 3.85, 3.16, 3.29, 3.74 и 3.17 пъти над нормата - 50 микрограма на кубичен метър (µg/m3).

Концентрации между два и три пъти над нормата са отчетени в Благоевград, Враца, Видин, Плевен, Ловеч, Димитровград и кварталите Хиподрума и Павлово в София. Слаби наднормени замърсявания са отчетени и в столичните райони Младост и Дружба.

По различни причини липсва информация от измервателните станции в Русе и тази в района на Орлов мост в столицата.

Основни източници на прах са промишлеността, транспорта, енергетиката, както и отоплението на домовете с твърдо гориво - дърва и въглища. От графиките за промените в концентрацията на ФПЧ по часове в отделните райони се вижда къде замърсяването се дължи на масовото използване на твърдо гориво за отопление на домовете:

... и къде на пика в автомобилния трафик, който е интензивен през деня:

Колко вреден е прахът за здравето ни?

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК-модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.

Той постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.