Къде са $21 трилиона от Венецуела

САЩ ги откраднаха и сега търсят виновните

Не е ли подозрително, когато за Венецуела пресата пуска фейк новини като „хуманитарна криза”, но напълно игнорира реалните хуманитарни кризи в Йемен и Газа? Не мислите ли, че има нещо наистина гнило, че докладът на експерта Алфред Морис де Зайас, изпратен от ООН във Венецуела, за да оцени ситуацията, не предизвиква никакъв интерес от западните медии или от западните правителства? Не мислите ли, че Вашингтон отиде твърде далеч, като открадна 21$ трилиона от Венецуела, и наложи санкции срещу нея в опит да дестабилизира тази държава и да доведе властта на колене, обвинявайки за това венецуелския социализъм. Особено след национализацията на петролната компания, заради което „възникна глада сред хората”, а след това да предложи мизерните 21$ милиона като „хуманитарна помощ”?

В САЩ напълно липсват истински печатни или телевизионни медии, и онлайн медия, като този сайт, поема отговорността да изпълни изчезналата функция на честната журналистика.

Що се отнася до предполагаемия глад и хуманитарната криза във Венецуела, ето какво казва Зайас: „Докладите за храните и земеделието на ООН (ФАО) от декември 2017 г. и март 2018 г. посочват хранителни кризи в 37 страни. Венецуела не е сред тях”. „През 2017 г. Венецуела поиска медицинска помощ от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Петицията й бе отхвърлена, защото Венецуела” все още е страна с високи доходи ... и като такава няма право на такава помощ”. „Кризата във Венецуела” не може да се сравни с хуманитарните кризи в Газа, Йемен, Либия, Сирия, Ирак, Хаити, Мали, ЦАР, Южен Судан, Сомалия или Мианмар”.

В точка 37 от доклада си Зайас казва: „Съвременните икономически санкции и блокади могат да се сравнят със средновековните обсади на градовете, извършвани с намерението да се принудят техните защитници да се предадат. Целта на санкциите на XXI век е да се опита да се докара не само един град на колене, но и цели суверенни държави. Санкциите на XXI век са придружени от манипулиране на общественото мнение с помощта на фeйк новини, прилагането на агресивни стратегии и псевдочовешка реторика, за да се създаде впечатление, че такава цел като правата на човека „оправдава използването на престъпни средства, методи и инструменти. Съществува не само хоризонтален правен свят, уреден от Хартата на ООН и принципите на суверенното равенство, но има и един вертикален свят, отразяващ йерархията на геополитическата система, която свързва доминиращите държави с останалия свят в съответствие с военната и икономическата мощ. Именно последната поражда геополитически престъпления, които и до днес остават напълно ненаказани”.

Зайас е загрижен за степента на поляризация и дезинформация, с която се обгражда всяка история за Венецуела. „Тревожната медийна кампания има за цел да принуди наблюдателите да решат, че има хуманитарна криза в Боливарската република. Независимият експерт трябва да внимава при работа с хиперболи, като се има предвид, че „хуманитарната криза” е професионален термин, който може лесно да се използва като претекст за военна намеса”. За да се дискриминират специално подбраните правителства, провалите на човешките права са преувеличени, доколкото е възможно, за да се направи приемливо насилието.

Политическото решение се блокира, защото „някои страни не искат мирно разрешение на конфликта във Венецуела и предпочитат да удължат страданията на народа на тази страна в очакване, че ситуацията ще достигне прага на хуманитарна криза и военната интервенция ще бъде провокирана, за да се извърши смяната на режима”.

Атаката на Вашингтон срещу Венецуела е нарушение на установеното международно право. „Принципите на ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави се отнасят до международното обичайно право и са залегнали в резолюции на Общото събрание на ООН, както и във Виенската декларация от 1993 г. и Програмата за действие. Член 32 от Хартата за икономическите права и задължения на държавите, приета от Общото събрание през 1974 г., предвижда, че никоя държава няма право да използва или насърчава използването на икономически, политически или други мерки, за да принуди друга държава да упражнява свои суверенни права”. Член 19 от Глава 4 на Организацията на американските държави заявява, че „нито една държава или група държави няма право да се намесва, пряко или непряко, под каквато и да е причина във вътрешните или външните работи на която и да е друга държава. Този принцип забранява не само използването на военна сила, но и всяка друга форма на намеса или опит за заплахи срещу държавата или срещу нейните политически, икономически и културни елементи”.

Зайас съобщава, че изпълнението на тази задача е придружено от атмосфера на сплашване. Самият той е бил подложен на натиск да го вкарат в предварително определената матрица. Той е получил писма от финансирани от Америка НПО-та, в които той е бил помолен да не предприема самостоятелни действия, и му е нареждано какво трябва да напише. Още преди пристигането му във Венецуела срещу него започват пропагандни кампании във Facebook и Twitter, в които се изразяват съмнения за неговата честност и го обвиняват в пристрастие.

 

А компенсации?

Санкциите на Вашингтон и манипулациите с валута са геополитически престъпления, и Зайас се пита каква компенсация се полага за жертвите на санкциите. Той препоръчва Международният наказателен съд да разследва санкциите на Вашингтон, които биха могли да доведат до смърт от недохранване и недостиг на лекарства и медицинско оборудване.

Венецуела има най-големите петролни запаси в света и е пълна с други природни ресурси, включително злато, боксит и колтан. Но при правителството на Мадуро те не са достъпни за САЩ и транснационалните корпорации.

 

*Авторът е бивш зам.-министър на финансите на САЩ при Р.Рейгън

(Превод за „Труд” от руски в svpressa.ru – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари