Къде свършва халифата

Скритата стойност на декларациите от Мюнхен за Сирия

Голямата новина от уикенда несъмнено е обявената от САЩ практически окончателна победа над терористичната организация „Ислямска държава“, която преди четири години обяви създаването на „халифат“ върху огромни части от териториите на Сирия и Ирак. Прелюдията започна с американския вицепрезидент Майк Пенс в събота на редовната годишна конференция по сигурността в Мюнхен, който се спря на крачка да обяви пълен разгром на ислямистите, задоволявайки се с това да се похвали, че последният им анклав на сирийска територия е сведен до по-малко от един квадратен километър площ. Халифатът е победен и САЩ ще продължат, заедно със съюзниците си да преследват терористите навсякъде, настоя един видимо горд с постигнатото Пенс. В духа на: последни забърсвания тук-там на победата и американските части в Сирия ще могат с чиста съвест да започнат изтеглянето си, съобразно намеренията обявени от президента Доналд Тръмп през декември. Много позната история, ще кажете.

Оптимизмът на Майк Пенс определено не беше споделен от Ангела Меркел, която говори точно преди вицепрезидента на САЩ и в прав текст заяви, че изтегляне на 2-те хиляди американски военни от Сирия само ще подсили позициите на Русия и Иран в региона. Според нея от чисто тактическа гледна точка, този ход ще принуди и други страни с големи контингенти на терен, като Белгия и Франция (които вече бяха на няколко пъти мишени на кървави атентати от ислямистите) да последват примера им. Това неминуемо ще създаде вакуум, от който веднага ще се възползват други играчи, за да го запълнят, подчерта още германският канцлер. Дори и с теоретично изтриване на „Ислямска държава“ от картите на Ирак и Сирия, сирийският конфликт във всичките му местни, регионални и геополитически измерения е далеч от заглъхване. И за разлика от САЩ европейците са малко по-сантиментални, когато става въпрос за поети ангажименти към съюзници, воювали от твое име на място – като сирийските демократични сили и други кюрдски въоръжени отряди.

Според някои наблюдатели победа над халифата или не, ходът с обявеното изтегляне на американските части от Сирия е със стратегически характер, за да създаде условията за сделка между Вашингтон и съюзниците в Европа, в която САЩ ще запазят военно присъствие на сирийска територия, в замяна на отслабване на европейската подкрепа за ядрената сделка с Иран, от която САЩ се оттеглиха едностранно през май миналата година и възстановиха санкциите си срещу режима в Техеран. Вашингтон обаче вече действа по-припряно, защото предизборната кампания за президентските избори през 2020 г. започва вече да набира скорост отвъд Атлантика и на Тръмп му трябват изпълнени обещания – колкото за пред избирателите, толкова повече пред спонсори и лобита.

И за да не е толкова явно, лайтмотивът на Тръмп и администрацията му последните две години, че съюзниците в НАТО не дават достатъчно, за да съответстват на приноса на САЩ в организацията звучеше на заден фон с пълна сила през цялата седмица преди срещата в Мюнхен, в която Пенс и държавният секретар Майк Помпейо обикаляха Европа без да забравят на всяка спирка да повтарят под една или друга форма същото.

Където може би малко се разминаха с планинга. Офанзивата срещу последния анклав на „Ислямска държава“ в провинция Деир Езор в Сирия, която започна във вторник от сирийските демократични сили по суша и западната коалиция по въздух, трябваше да приключи, ако не за часове, то за ден-два. И Доналд Тръмп да обяви триумфално окончателната победа над халифата в събота или неделя. Вместо това операцията се закучи с дни, а пробивът дойде едва в петък, в навечерието на изказването на Майк Пенс в Мюнхен, когато територията на ислямистите наистина бе сведена до под един квадратен километър.

Вероятно и затова вместо поредното самохвалство: „мисията е изпълнена“, Западният свят се събуди в неделя сутринта със серия послания от американския президент Доналд Тръмп в социалната мрежа „Туитър“, в които призова „Великобритания, Франция, Германия и други европейски съюзници да приемат обратно над 800-те пленени войници на ИД и да ги изправят пред съд“. Тръмп уклончиво признава, че и да не е вече победа „халифатът е готов да падне“ всеки момент. От което следва не толкова тънкият намек за шантаж, защото ако „съюзниците не съдействат“, САЩ ще бъдат „принудени да освободят“ пленниците, а не искат да гледат как тези войници проникват в Европа, „където се очаква да отидат“. „Правим толкова много и харчим толкова много - време е и други да поемат инициативата, и да свършат работата, на която са така способни. Изтегляме се след 100 % победа над халифата“, завършва в обичайния си стил посланието на обитателя на Белия дом.

Шантажът настрана за друг път, с изявлението на Доналд Тръмп се повдига един много сериозен въпрос: докъде всъщност се простира „халифата“? И доколко териториалната победа всъщност ще сложи край на всякаква заплаха за Стария континент от обезверени екстремисти или техни последователи. Струва си и да се припомни, че най-кървавите атентати, извършени от ислямистите от Даеш на територията на Европа в Париж, Брюксел и Манчестър за четирите години от провъзгласяването на „Ислямската държава“ , бяха дело на саморадикализирани местни граждани, превърнали се в поклонници на „дигитален халифат“. Който не се съобразява с конвенционалните граници.

 

Морален парадокс от нов характер

В началото на изминалата седмица, запътилата се към неизвестното Великобритания се сдоби с морален парадокс от нов характер. Става въпрос за случаят с 19-годишната Шамима Бегум, която преди четири години с две свои връстнички отпътуват тайно от семействата си в Лондон, за да станат снахи на ислямистите от Даеш. Открита от британски журналист в бежански лагер в Северна Сирия, младата майка, загубила вече две деца и бременна с трето, търси съдействие от Лондон за прибирането си у дома. По думите й без да изпитва угризения за решенията й, довели я до това положение. Бегум е легално британски гражданин, напуснала е страната като непълнолетна, но е била индоктринирана от един култ към смъртта, членове на тази организация са бащи на децата, които е загубила, и на това, което роди вчера в бежанския лагер в Сирия... . При какви обстоятелства, ако въобще, трябва да бъде позволено на нея и/или детето й, да се завърнат във Великобритания?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи