Към бъдещите депутати: Не предавайте България!

Зоран Заев

Българите ще преценяват новия парламент според отношението му по “Македонския” въпрос

До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония)

Не е тайна, че край Вардар очакваха трепетно изборите на 4 април с надеждата България да промени своята политика по отношение на влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Много от тамошните политици смятат, че в очакваната политическа бъркотия ще могат по-лесно да притиснат българската страна и да я принудят да отстъпи. На 3 април, деня преди изборите, премиерът на РСМ Зоран Заев даде важно интервю.

В него той за пореден път заяви, че историята не трябва да е пречка в междусъседските отношения. Било важно не какво се е случило в миналото, а това “което ние пишем за бъдещите поколения”, Но същевременно Заев повтаря мантрата: “Македонският език и македонската идентичност не могат да се поставят на масата, защото за това не се преговаря никъде по света.” И така показва, че в северномакедонската позиция не се е променило нищо.

Все пак в интервюто си Заев заявява многозначително, че разсичането на този “Гордиев възел” ще стане в най-скоро време. “Чувствам, че може да направим това, може да седнем през май и юни и да намерим решение.”

Въпросът с историята трябвало да бъде елегантно решен като се каже, че за един период двете страни наистина са имали обща история. Това е формулировката и в Договора за сътрудничество с България. И нататък Заев вече уверено говори как страната му отваря първите преговорни глави с Европейския съюз.

Какво може да се изведе като квинтесенция от това предизборно интервю? Очевидно Заев очаква в България да бъде избран нов парламент и ново правителство, което да промени твърдата досега позиция по отношение на Северна Македония. Това се тиражираше многократно през последния месец. Очевидно северномакедонските политици правят аналогия със собствените си избори отпреди година, когато темата за отношенията с България бе основна в предизборната надпревара. Тогава всички кандидати за депутати се пъчеха да се покажат колко са предани на “македонската” идея и как никога няма да отстъпят от защитата на “македонския идентитет”.

Паметникът на цар “Самоил” в Скопие

В България положението е доста по-различно. Темата за Северна Македония бе основна единствено за ВМРО, което така и не влезе в парламента. Това обаче въобще не означава, че тя е маловажна за българското общество. Доказаха го социологическите проучвания, показали ясно, че 86% от българите са против влизането на Северна Македония в ЕС при диктуваните от нейна страна условия. Става дума за фактическото неприемане на единен общ език и обща история до 1944 г. Ще припомня, че твърдата позиция по този въпрос бе гласувана от българския парламент и бе подкрепена от всички партии, правителството и президента Румен Радев.

Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 45-то народно събрание. Обръщам се специално към партията “Има такъв народ”, която е втора политическа сила и е вероятно в един момент да бъде натоварена със съставяне на правителство. Като основен довод за влизане в политиката, нейният лидер Слави Трифонов изтъкна народната подкрепа на инициирания от него референдум през 2016 г. Нека сега видим дали той ще се съобрази с още по-категоричния глас на българите по отношение на Република Северна Македония. И за да не забрави някой от политиците какви точно са българските “червени линии”, очертани само преди няколко месеца, ще си позволя да ги припомня:
Из “Рамкова спогодба относно разширяването на ЕС и присъединяването на Северна Македония” от 09.10.2019 г.

- България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т. нар. “македонско малцинство” в България.

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като “българския фашистки окупатор”.

- езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г.

- ясен ангажимент и времева рамка за постигане на договореност по други важни личности и събития от общата ни история до 1944 г.

Тук съм изнесъл само няколко главни пункта от Рамковата спогодба. В нея има и редица други моменти като промяната на учебниците по история, общи чествания, спиране на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 г. Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа “за”, 4 - “против” и 1 - “въздържал се”, като излиза със специална Декларация.

Съзнавайки, че в парламента влизат много нови политици, нямащи още необходимата подготовка и познания по този въпрос, ще си позволя да сумирам всичко в два основни постулата, от които по никакъв начин не трябва да се отстъпва:

1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).

2. Езикът, на който се говори в днешната РМС до 1944 г., е български и е променен по изкуствен начин, като е превърнат в нова езикова норма.

Всичко това по никакъв начин не нарушава днешния “идентитет” на гражданите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че сега там има обособен народ и отделен език, изграден върху българската езикова норма. Същевременно категорично призоваваме да спре кражбата на българска история и култура.

Ето това е може да бъде единствена основа за споразумение! Защото в противен случай ние, българите, ще трябва да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи