Лабро-Лари Королов пред „Труд“: Българин съм, макар и роден в Канада

С Лари Королов се срещаме в София, ден след като е отличен с най-високото отличие на МВНР - „Златна лаврова клонка“ за а укрепване на националната и културна идентичност на българската емиграция в Канада. С Лари се запознахме преди десетина години, когато той беше гост на народната певица Любка Рондова и заедно пътувахме до Рилския манастир. Запомних как се захласваше по безбройните песни, които Любка запяваше в колата, по красивите диалектни думи от Костурско, по историите за „децата-бегалци“ от Гражданската война в Гърция (1946-49), сред които е била и Любка. Сега разговорът ни продължи за изследването на г-н Королов за разцвета и разорението на родното село на родителите му в Южна Македония.

- Господин Королов, вие сте роден в Канада, а говорите великолепен български език. Откъде го знаете така добре?

- Моята биография е там, но съм българин. Макар и да съм роден в Канада, първият ми език е българският. Когато отидох на училище, не знаех една дума на английски, защото у дома всички говореха на български.

- Как да обясним на българите от България процесите на „македонизация“ в Северна Америка?

- Вината за това положение е на самото МПО (Македонската патриотична организация), защото те пишеха и говореха само на български. Трябваше нашите книги да се издават на английски език, за да могат младите да разбират. В днешно време има самоопределение по националност в Канада и в Щатите, но преди години не беше така. Имаше силен натиск от властите за асимилация и всички да стават американци.

- Имат ли роля в тази денационализираща политика към българите сръбските и гръцките лобита в Америка и Австралия?

- В Северна Америка още има македонски българи, които се самоопределят като българи, но в Австралия всички са македонисти.

- Защо? Как историческата лъжа е изместила историческата истина за македонските българи? Как да разберем това ние българите от България?

- От Скопие, бивша Югославия са изхарчени много, много пари за тази цел и това не е бърз процес.Те започнаха обезбългаряването още от 1945 г. Певици, ансамбли, песни, малко по малко младите бяха приучени да казват I`m Macedonian (Аз съм Македонец) като по инерция, без да влагат смисъл и да знаят какво е това точно. На младите не се каза, че има македонци в Македония, но има и македонци като мене, които знаят, че са от географския регион Македония, но съм етнически българин.

- Може ли тази простичка историческата истина да възтържествува накрая? Има ли шанс или вече е късно?

- Не знам, в книгата ми аз не крия за нашия български произход и досега никой от хората, които са купили книгата ми не са ме критикували, че го заявавам. Може би се изисква време и това бавно да повлияе първо на потомците на дреновчени. Лошото е, че други такива книги, които да казват ясно какви сме ние, няма. Има издадени книги на английски език, но те са само македонистки.

- Тогава има ли смисъл твоята книга да се издаде и на английски език?

- Да, книгата я има и на английски и аз изпратих малък тираж в Австралия. Радвам се, че среща добър прием. Английското издание е за младите читатели в Щатите, Канада и в Австралия, защото те не разбират български, асимилирани са.

- Книгата започва шокиращо, с некролог и голям кръст на цяла страница. Некролог, „в памет на всички дреновчени, които са преследвани, затваряни и измъчвани или убити от гръцките власти“, но и като един некролог за Вечная памет на всички българи от Южна Македония. Означава ли това, че си приел смъртта на българите в Егейска Македония?

- Аз не съм много оптимист за нашите в Гърция. Когато бях преди петнадесет години в Костурско, не видях никъде младите да говорят български и това беше шокиращо за мене. Канадци и американци, потомци на изселници, също са забравили български, те не знаят почти нищо за историята си. Дано от моята книга да научат за нея. Преди десет години пътувах в Турция и намерих потомци на изселници от костурското помашко село Жервени, което е близо до селото на татко ми. Те са изселени през 1924 г. след Гръцко-Турската война. Започнах кореспонденция с една жена с университетско образование и тя ме покани да отида на гости, в селце в Кападокия. Хората над 50г . говореха много добре нашия диалект, чист и много добре запазен, без чужди примеси, но го наричаха „македонски език“. В този далечен район на Турция народната памет свързва езика на дедите си също с региона, от който са изселени.

-Ако начертаем една мислена права от Костур(Кастория), през Воден(Едеса), Солун, та до Драма и Кавала в Северна Гърция може да чуеш български език, но много от хората се страхуват и днес да говорят на роден език.

- О, да! Баба ми, когато дойде през 1954 г. в Канада съм запомнил как като имаме гости и всички говорят български, тя се снишаваше и шептеше. Баща ми и я питаше защо шепти, а тя казва „Да не ни чуе някой полицай под пенджеро...“ И трябваше татко да и обяснява, че в Канада не е като в Гърция и може свободно да говори на български, на страшни репресии са били подлагани българите.

- Още ли има репресии срещу българите в Гърция?

- Против старите хора вярвам, че няма, но младите ги е страх още за работата си и се пазят да говорят на български и за произхода си. През 1973 г. бях за първи път в Дреновени и видях как в 7 ч. сутринта идва кола от Костур да събира децата от две до четири години на безплатна детска градина, че да не общуват с бабите и дядовците си, да не научат езика. Беше систематична политика на гърцизиране и сега се вижда, че тази политика е успяла. Трудно е да разбере един обикновен българин или американец колко тежка е била тази репресия. Цял живот слушам от моите близки и роднини тъжни и страшни истории.

- Но, сега сме в 21 в.и заедно с Гърция сме в Европейския съюз.

- Нещата са променени, но за гърците продължава да няма българи. Ако трябва да се пише нещо за старото население, ще го пишат „славяни“, „гръцки славяни“. А, защо да съм славянин, като аз съм българин, макар и роден в Канада.

- Какво би могло да се направи от обществото или от политиците, за да се промени тази политика?

- Ако може да направи нещо България, както направи с Албания за признаването на българския етнос, може да има подобрение. Но по-голямата работа гърците вече са я свършили и наистина не вярвам да има промяна в тези политики. Имах интересна случка с моя зет тези дни в София. В едно такси си говорим на български, но на нашия диалект, а шофьорът ни попита дали сме сърби. Обикновеният българин също не знае много за историята си, а мисля и, че и не иска да знае много.

- Нека да помечтаем. Какво би могло да се направи в днешно време за „възкръсването“ на „изчезналите“ българи от Гърция?

- Ако може се да направи нещо, то е българското правителство да се застъпи за правата на това население пред гръцките си колеги. Това ще бъде най-полезно и най-ефективно. Но, аз ти казах и преди по този въпрос, че не съм оптимист. Аз не съм и политик и не мога да давам съвети. Но в българските училища трябва да се учи малко повече за историята и за населението на Вардарска и за Егейска Македония.

- Какво послание отправяш към читателите на книгата си?

- Дано да научат какви бяха българите от Македония, за богатата ни история, личности, борби за църковна и народна свобода и какви са те сега.

 

Нашият гост

Лари-Лабро Королов е роден е в Торонто, Канада през 1951 г. в семейството на бежанци от село Дреновени, Егейска Македония.Завършил е руска и френска филология и педагогика в Торонтския университет. Преподавател по френски, руски и английски език и история. Лабро Королов е активен член на Македнската патриотична организация (МПО), а от 2011г. е редактор на нейния орган, вестник „Македонска трибуна“. Лари е потомък на видната фамилия Королови от с. Дреновени, Костурско. Той е продължител на делото на баща си Лазо Королов - защитник на българската историческа памет. Посвещава целия си живот на запазването на  българските традиции и на националната и културна идентичност.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта