Латиноамериканските демокрации са в криза Венецуела се превръща в сюрреалистична държава

Заплахата от пълен колапс във Венецуела принуждава гражданите й да бягат в Колумбия и Бразилия. Но и тези държави вече са изправени пред не по-малко сериозни проблеми. Демокрацията в Латинска Америка е в криза.

За да бъде нормализирана ситуацията във Венецуела, не трябва непременно да бъде постигнат консенсус между двете спорещи страни. Но при всички положения е необходим диалог. В тази връзка е малко вероятно на политическата конфронтация, която разтърсва южноамериканската страна, да бъде сложена точка в близко време.

Правителството на президента Николас Мадуро даде да се разбере, че не се интересува от преговори с опозицията. Ескалацията на напрежението обаче си струва – подобно на всички авторитарни режими, и този в Каракас се нуждае от врагове, за да мобилизира поддръжниците си. Практически това вече е постигнато и точно това е причината, поради която Мадуро и Социалистическата партия сега се намират на прага на установяването на диктатура.

Изборите за Учредително събрание, проведени миналата неделя, потвърждават тази хипотеза. От самото начало бе ясно, че гласуването ще послужи единствено за разпускането на парламента, в който от 2015 г. насам опозицията има превес над президента. Макар гражданите да обявиха бойкот на вота, все пак осем от общо 19 млн. избиратели са упражнили правото си на глас – поне според данните на управляващите.

Три дни след провеждането на изборите бяха отправени обвинения, че най-малко един милион гласове са добавени незаконно. Но Мадуро, чийто син и съпруга влизат в състава на Учредителното събрание, не бе впечатлен. Със същото привидно спокойствие венецуелският държавен глава игнорира нарастващата критика към режима му, която отправят както САЩ, така и Европа. Диктаторските тенденции в управлението му са все по-очевидни. Малко след вота двама авторитетни политици от опозицията бяха арестувани. Освободени от длъжност бяха и редица служители на държавни предприятия, които не са участвали в изборите.

Всичко това доведе до един вид сюрреалистична държава. След 2013 г. икономиката на Венецуела се е свила с 35% според изчисленията на икономиста от „Харвард“ Рикардо Хаусман. Тъй като правителството вече не публикува статистически данни, анализът му се основава само на информации от чужбина. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че нивото на безработицата е 30 на сто, инфлацията през 2017 г. е изчислена на ужасяващите 720 %.

Това е фонът, на който през март избухнаха масовите протести срещу Мадуро. Оттогава седмичните демонстрации разтърсват страната, повече от сто души бяха убити. Полицията и паравоенни части действат по изключително брутален начин, но не може да се отрече, че и протестиращите също реагират с насилие.

Въпреки че Венецуела е най-ярък пример за отслабването на демокрацията в Южна Америка, Бразилия, най-гъсто населената страна в региона, също се намира в дълбока политическа криза. След инициирането на разследване на корупционния скандал с участието на държавната петролна компания Petrobras през 2014 г., бразилците откриха, че почти целия им политически и икономически елит е корумпиран.

Сумите, отклонени от тези господа са астрономически, става дума за милиарди долари. А безработните в страната, където минималната работна заплата се равнява на 250 евро, са рекордните 14,2 млн. души.

Икономическата криза отново върна Бразилия на прага на глада, след като едва през 2014 г. ООН я извади от списъка на страните с гладуващо население. Но тя също така освободи и един стар демон – насилието. Данните от Рио де Жанейро дават представа за ужаса: през 2017 г. повече от 2,7 хил. души са убити, 600 от които са жертви на полицейско насилие. Сега армията е господар на положението – в града има 8,5 хил. военнослужещи. Само година след Летните Олимпийски игри над Копакабана отново летят патрулиращи хеликоптери.

Друга страна в Южна Америка, която преминава през критичен период на развитие, е Колумбия. За разлика от Бразилия, тя се влияе в много по-голяма степен от икономическите бежанци от Венецуела, които пазаруват на територията й или бягат от неблагоприятните условия в страната си. Въпреки че в Колумбия не съществува остра национална криза, мирният процес с партизаните от ФАРК създава нови проблеми. Оказва се, че колумбийското правителство на президента Хуан Мануел Сантос има контрол в големите градове на страната, но в страната такъв почти отсъства. В този контекст може да се тълкува и рекордната реколта на кока.

 

Изолацията на Мадуро

Заради политическия си курс Мадуро до голяма степен вече е изолиран в Латинска Америка. Само Куба, Ел Салвадор, Никарагуа, Еквадор и Боливия стоят до него. Но само на пръв поглед. Известно е, че боливийският президент Ево Моралес често говори срещу Мадуро, когато микрофоните са изключени. Страната, която се развива по левия модел, отбелязва най-високи темпове на растеж в региона – без при това да нарушава социалното равновесие.

Венецуела обаче е далеч от такова развитие. През 1999 г. Уго Чавес положи усилия да трансформира страната и постигна неоспорими успехи – бедността и неграмотността намаляха значително. Но като цяло начинанието му завърши с фиаско. Има няколко причини за това: от 2014 г. цената на петрола падна почти наполовина, а държавата има огромни външни дългове.

От „Фокус“, със съкращения

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Така е! До преди мадуро венецуела беше повече демокрация от обора германия.

    1. Прав си братко. Венецуела беше и остава социалистическа страна подобно на Русия. Все още има купонна система. 2001-ва започна колективизация което доведе до изземване на земята от „богатите“ и даването и на бедните, което доведе до срив на земеделието, защото бедните нямат средства за закупуването на техника и модернизацията им. Горивата са държавни и експорта е като на Русия- само полезни изкопаеми. Но гладът е силен стимул и капиталистите и соросоидите никога няма да ни вземат стимулите на социализма. Надявам се скоро и в България да дойде руския ботуш за да ни напомни къде ни е мястото, а именно анексирани под опеката от господин Владимир Путин.

  2. Лявата политика е обречена при капитализма. И водещите капиталистически държави санкционират Венецуела, че прави подобни опити. Петролните ресурси не трябва да са държавни и печалбите да се разпределят за подобряване на живота на бедните. Те трябва да бъдат дадени на частни компании, които да печелят. Всеки, който прави друго, ще бъде обявен за диктатор и държавата му блокирана. Има държави с много по-големи дългове, дори с по-големи репресии към опозицията, но това няма значение. Опозицията във Венецуела се подкрепя отвън и политически и икономически, за да дойде на власт и да даде петрола на правилните компании. С което, разбира се, проблемите на страната няма да бъдат решени. Просто ще потекат новите кредити и ще падне блокадата. Но гладните ще станат повече и ще излязат на улиците. Защото Латинска Америка не е Гърция, където правят стачки, там правят революции. Западът отдавна прави опити и някои дори успешни в този район, но постиженията му са временни. За това взема мерки в Близкия изток населението да бъде прогонено от териториите с ресурси. Преди да са дошли на власт правителствата, които ще ги раздадат на мултинационалните компании.

    1. Ани, Аний. Венецуела пострада заради това, че цените на петрола спаднаха подобно на Русия. Само, че икономиката и е доста по-малка. А лявата политика не е обречена при капитализма. Пример Полша, Канада… отделно където никой не е санкционирал Венецуела толкова много години. Лошо е когато компетентността е заместена от неграмотността Ани. Също като във Венецуела.

      1. Лявата политика се свежда до дъздаване на политкоректни кречетала претендиращи за единствения глас на истината. Справка от България – серго и плоския данък.

  3. Ани е напълно права, Петроха, говориш през задника си. Каква лява политика те е патила в Полша и в Канада? България не беше ли разграбена от мултинационални компании чрез „правилното“ правителство на Костов?

    1. Говоря за леви правителства със съпътстващата лява политика. Не съм го измислил аз това, но явно и тук ще изкараш черното бяло защото не си свикнал някой да е на твоето мнение дори и с необорими факти. А една страна може да бъде разграбена от които и да е стига да не е подготвена със закони и стандарти и да са я пазили „изкуствено“ комунистите. Пример България.

  4. Venecuela ima mnogo golemi bor4ove kam rusiq i kitai.Pe4albata ot petrola koito prodava na USA 40% otivat za rusia i kitai da si pla6tat bor4ovete.Demek ni6to za da operira finansovo kato dargava.Ako Maduro ne go svalat ot vlast vazmozno e novia ruski prezident da napravi voena baza v venecuela kato hru64ov v kuba.Zatova e neobhodimo USA s umni bombi da mu sviqt sarmite po barzo.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.