Леа Седу: Новият Бонд е филм за любов

 

Mного лицемерие и фалш има в „MeToo”

Вече сякаш не ни е позволено да допускаме грешки

Превъзходната парижанка Леа Седу е основната женска актьорска атракция в 25-ия филм за Джеймс Бонд „Не е време да умреш”, който - след няколко отлагания - трябва да излезе в началото на април.

Леа е качествено френско изкушение с изящно тяло и аристократично европейско излъчване. Тя започва своята кариера в средата на миналото десетилетие с роли във филми като „Последната любовница” и „Войната”.
Прави първо силно впечатление с „Красивият човек”, за който получава и номинация за „Сезар”. Сейду продължава възхода си и пробива в Холивуд с роли в „Гадни копелета” на Трантино, „Робин Худ” на сър Ридли Скот, „Полунощ в Париж” на Уди Алън и „Невъзможна мисия 4” с Том Круз.

Най-силната роля на красивата французойка е в тричасовата лесбийска драма „Синият е най-топлият цвят”, за който получава редица престижни награди и номинации. Този триумф е последван от звездни участия в „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън и „Омарът” на Йоргос Лантимос.

- Леа, какво може да очакват почитателите на агент 007 от новия филм за Бонд, в който играете главна женска роля?
- Мисля, че филмът ще изненада много зрители. Ще видят Бонд отново влюбен след трагичната афера с Веспър в „Казино Роял”. Тогава тя го предаде, но той наистина беше влюбен в нея. Сега връзката му с моята героиня е в основата на новия филм. Бих го нарекла филм за л юбов. Една истинска любовна история. Този аспект носи модерност на филм, но и доза необичайност. Понякога промяната е за добро.

- Вие се изказахте критично за движението #MeToo преди време. Какво ви подразни тогава? 
- Има много фалш и лицемерие. Някои жени го използваха, за да станат герои, да бъдат под светлината на прожекторите. Да се правят на жертви. Ние жените не сме жертви. А и къде е прошката. Герой, за мен, е този, който прощава. Нуждаем се от прошка, нали. Движението накара все повече мъже да се плашат, когато работят във филми с жени. А и аз мразя политкоректността и осъждането, с което редовно се сблъскват различни хора за допускане на грешки. Не обичам да бъда класифицирана... Светът стана толкова лустросан, намирам го за много страшно. Не ни е позволено да допускаме грешки. Да, истина е, че светът може да бъде много несправедлив с жените. От актрисите се изисква и очаква да бъдат чувствителни, емоционални, лесно раними, но физически атрактивни. От мъжете - да бъдат силни, потентни и жизнени. Мъжете режисьори винаги проектират своите фантазии и желания върху женските образи. Обличат ги по свой вкус, правят прическите им, както си ги представят. При жените режисьори е друго - те не проектират собствените си фантазии и сексуални желания върху женските образи, а по-скоро своята идентичност. Разликата винаги се усеща. Но не трябва да се прекалява.

- Защо решихте да станете актриса?
- Трябваше да намеря начин да се изразявам. Винаги ми е било трудно да се изразявам в този широк, богат и противоречив свят. Бях много скромна и срамежлива преди години. И в същото време като дете притежавах много гняв и фантазии, изпъстрени с насилие, не съм истеричка, която троши хотелски стаи и вази, но все още имам гневни моменти. Понякога гледам на обществото като на нещо опасно. Нещо, от което трябва да се спася, да избягам от правилата. Актьорската игра е начин за мен да избягам. Играя, за да избягам. Станах актриса заради свободата, която тази професия ми дава. Имах познати актьори и бях силно привлечена от този начин на живот - пътуваш, имаш свободно време, правиш каквото си искаш, можеш сам да си си шеф. А после се влюбих и в един актьор и всичко се подреди.

- Какво е киното за вас?
- Киното е като език и всеки го говори по-различен начин. Независимо дали правиш блокбастър или арт филм, трябва да си способен да се адаптираш.

- Кое е най-трудното в професията?
- Нашата работа изисква пълна отдаденост. Дори между отделните дубли ти трябва да си напълно потънал в персонажа си. За шест месеца от годината ти не живееш собствения си живот, а животите на твоите образи.

- Как поддържате формата си?
- Аз не съм красива като модел и не се вманиачавам в разни диети и режими. Аз съм актриса. Не нося грим всеки ден.

Работата ми в киното изисква да се гримирам постоянно за снимки, но когато не работя имам нужда да оставя лицето си да диша и да се чувствам удобно. Като цяло искам повече да рискувам с външния си вид. Да боядисам косата си в розово, например. За съжаление не ми отива.

- Какви мъже харесвате?
- Харесвам мъже, които могат да уважават жените и обръщат внимание на детайлите, на нуждите им - това за мен е проява на мъжество. Има нещо наистина възвишено в това да проявяваш уважение към жените.

- Лесно ли се адаптирахте към Холивуд?
- Първоначално беше трудно, изпитвах страх, но се адаптирах. Обичам предизвикателствата. Харесва ми да съм изплашена и напрегната преди снимки. Мисля, че съм пристрастена към страха, това е нещо, което ме движи и мотивира. В Америка хората уважават работата ти. Не раздават морални присъди наляво и надясно, не са толкова безпричинно критични и цинични. Те харесват индивидуалността - да си различен там е сила. Във Франция трябва да приличаш не всеки друг - да си същата като съседката си. Американците са по-свободни от французите. В САЩ е добре да покажеш на хората, че си продуктивен, здрав и щастлив, че ти харесва да правиш някакви неща, че обичаш живота. Във Франция е обратното - даже изобщо не е препоръчително да демонстрираш, че си постигнал някакъв успех. Французите не са толкова софистицирани, когато става въпрос за изискано облекло и презентация. Особено, когато трябва да излязат на вечеря, например. За официални поводи американците се стараят много повече. Френските момичета са и в много по-лоша форма от тези в САЩ - американките тренират повече, по-стегнати са и имат по-бели зъби.

- Какво обичате да правите извън актьорската игра?
- Музиката е първата ми любов, но ми беше страшно трудно да се изразявам с мелодия. Влюбена съм в музиката, но от мен не става музикант, нямам истински талант. Мога да пея прилично, но не съм нещо специално.

Когато пея не усещам как изразявам всичките емоции в себе си. Моята друга страст е природата и излизането извън този градски балон на цивилизацията. Като цяло не харесвам модерната епоха, всички са прекалено зависими от технологията, интернет, социалните мрежи, екраните на телефоните си. Това просто не е за мен.

Коментари

Задължително поле